Образ безподобен, гротескен вампир, оригинален ум, истински човек - Васко Кръпката

Луда глава, джентълмен, шегаджия с голямо сърце. Вечен остава лафът му: “Хайде да си отворим по едно кафе” - програмният директор на Z-Rock Спас Шурулинков

Непримирим към фалша и лошото - Наско от Б.Т.Р.

Легендарен. Правеше по-добър деня на хората от сутринта - Олег Ковачев

Тумор на дебелото черво, диабет и други заболявания побеждават колоритния радиоводещ

Музикантът написал “Равносметка” за Георги Минчев преди концерта, на който певецът признал на блусарите тайната си - че ще го оперират от рак на мозъка на другия ден

Цели тридесет години

с тази музика живея

и от тридесет години

не преставам да я пея

имах готини моменти

имах кофти изненади

имах куп аплодисменти

неполучени награди

имах много жени

но бях с тъмни коси

и ги возех на такси... (“Равносметка” на Георги Минчев, текст Буги Барабата)

Винаги готов да помогне с каквото може, да разсмее с брутален виц, да изпълни уникална песен и естествено, да изпие една бира (или повече) с всеки. Това е само малка част от всичко, с което ще бъде запомнен легендарният блус музикант и радиоводещ Буги Барабата. На 58 години Марио Събев, както е рожденото име на звездата, напусна този свят, за да се присъедини към оркестъра на рокендрола горе. Новината за смъртта му предизвика голям шок.

Здравето на шоумена е било разклатено в последно време, а според негови приятели той до последно не е знаел колко сериозна е била опасността всъщност. Във вторник (16 юли) Барабата за последно е в ефира на радио Z-Rock като водещ на сутрешното шоу “Буги тайм”. В сряда се обажда, че не може да отиде на работа. Диагнозата му е тежка - тумор на дебелото черво. Освен всичко музикантът е имал диабет, както и други заболявания. Оперират го по спешност в петък, но в нощта на събота срещу неделя настъпва краят на неговия житейски блус.

Но... Буги Барабата остава завинаги, извоювал си статут на легенда без аналог. Образ безподобен, както го определя неговият приятел Васко Кръпката.

“Винаги е имало и винаги ще има израз: “Както казва Барабата...” - каза пред “168 часа” китаристът и певец. - Ще го помня като истински и гротескен вампир. Уникален. Неговият колорит ще липсва на българската блус сцена. Той ще остане в нашите сърца с оригиналния си ум за песни и за смешки. Ние двамата често си говорехме в рими и се будалкахме, а той винаги побеждаваше. От нашето приятелство ще остане и песента “Няма бира”. Двамата заедно също измислихме фестивала “Цвете за Гошо”, посветен на Георги Минчев. На последния такъв през юни Буги се оплакваше, че не е добре със здравето. Но не му повярвах. Оказа се, че не съм бил прав. 

По ирония на съдбата той си отиде заради тежка болест 19 години след като такава отнесе и Георги Минчев.

Няма да забравя, когато Гошо направи своя концерт за 30 години на сцена. Той беше приятел с всички нас от малкото скромно блус общество. Засичахме се по концерти и бунтове. Точно преди концерта за трийсетте години Буги написа за него песента “Равносметка” и му я даде. Той даже нямаше време да я научи и я четеше, докато я изпълняваше. Беше много трогателно, когато ни покани всички на сцената. Там ни каза, че на следващия ден ще го оперират от рак на мозъка. Пазеше това в тайна. Тогава Буги и Гошо изпълниха тази песен заедно и се просълзиха. Само ние знаехме защо..., само ние знаехме, че на другия ден Гошо влиза в болница.

Ето и Буги сега. Не мога да свикна с това, че толкова хора си отиват така... Но ще вдигнем наздравица за тях... за тези, които вече са горе, в онзи небесен оркестър на рокендрола.”

Тези тридесет години

се сблъсквах с истината гола

че не мога нито миг

без духа на rock&roll-а

не зная колко успях

но знам че дълго вървя

и през забрани и страх

и през заплахи и грях

пътят беше и стръмен и тесен

но беше верен

и аз го минах с песен...

Барабата и Васко Кръпката се запознават през 90-те години. Джентълменът от “Коньовица” отишъл при фронтмена на софийската рокгрупа “Подуене блус бенд” с предложение: “Васко, имам едни песни... да ти ги дам да ги изпееш.” Получава отговор, че парчетата са много готини и е най-добре сам да си ги направи.

“Не мога, гледай какъв съм грозен. Не ставам.” Така ми каза Буги - спомня си Кръпката. - А аз му обясних, че точно в това е чарът на блуса. Не е нужно да си красавец, напротив, важно е да си истински. Така го подюрнах да си направи песни и група.”

Не след дълго се ражда “Бараби Блус Бенд”. През годините членовете на групата се сменят, но Барабата остава начело и не изневерява на своето. Днес бандата има записан нов албум, който ще издаде в най-скоро време.

Освен, както винаги на сцената, музикантът бунтар се развихря неудържимо и в радиоефира. Някои дори казват, че именно там проличава най-вече неговата сила.

“Буги винаги е живял бурно на ръба и отвъд него - признава пред “168 часа” програмният директор на Z-Rock Спас Шурулинков. - Беше уникален. Гореше. Правеше всичко така, както иска, но не за сметка на другия. Не така, че да ощети някого. С него се познаваме от почти 20 години.

Той бе в радиото от самото му начало през 2006 г. Спомням си, когато събирах екип тогава. Обадих му се по обяд. Каза ми, че е в Пловдив с мотора и се забавлява с приятели. Обясних му, че ще правим рок радио и искам да го поканя да работим заедно. Той ми отвърна само: “Идвам”. И затвори. Буквално след час беше при мен в офиса в София. Луда глава. 10 минути по-късно си стиснахме ръцете и в продължение на години той водеше сутрешното шоу “Буги тайм”. Полу на майтап с работата си той повлия на цяло едно поколение, което се събуждаше с него. Хората го обичат и това се видя и сега при трагичната новина за смъртта му.

Независимо от застрашителния си вид, той беше душа човек, добряк с огромно сърце. Винаги готов да помогне на всеки. Да разбере всеки. И разбира се, да изпие няколко бири с всеки.

Няма как да бъде забравен неговият знаменит лаф: “Хайде сега да си отворим по едно кафе”. Да не говорим за песните и музиката, които остави. “Равносметка”, която е по негов текст, е повече от основополагащо парче за нашата музика. Рокер. Страхотен джентълмен. Която и дама, познавала го, да попитате, няма да ви каже друго.”

Но за тридесет години

от моите бакенбарди

не помня хубава жена

да успя да се уварди

и не мисля да спра

по-добре да умра

ако няма алкохол,

гаджета и rock&roll

ако вече не мога да пея

значи няма за какво да живея...

Като истински и неповторим бе определен Барабата и от Милена Славова.

Неговият колега радиоводещият Краси Москов предпочете да запази за себе си своите емоции относно загубения приятел. Изпрати го от ефира с думите: “За мен Буги е единственият човек, когото познавам, който изживя целия си живот така, както иска, а не така, както другите смятаха за правилно.”

Олег Ковачев пък е сигурен, че Барабата е такава легенда, че след време хората ще казват дори за песни, които не са негови, че той ги е написал.

“Двамата се срещнахме за първи път точно преди 15 години - разказа пред “168 часа” режисьорът. - Работех във военния телевизионен канал и много исках да поканя някой умен и с чувство за хумор човек да се присъедини. Да води или да измислим нещо друго заедно - интересно и ново. Намерих телефона на Буги от един колега. Уредихме си среща в една бирария. Седнахме. Дойде келнерката, а аз й казах: “Донеси две бири, но по един литър, да не се разкарваш.” Буги се подсмихна: “Май е много приятно да се работи с теб.”

Пиейки бирата, говорихме по този въпрос, какво може да направи. Той ми обясни, че в момента кара камион. С материали от някаква каменоломна. Беше притеснен, защото не му харесваше тази професия.

За съжаление шефката на телевизията категорично не желаеше да работи с него. Така пропадна опитът ми да го привлека в телевизията. Много ме е яд. Той беше уникален. Оттам-нататък се чувахме и виждахме по концерти. Последния път се чукнахме на по бира и той каза на дъщеря ми: “Баща ти е голяма работа.” Което за мен бе голяма гордост. Харесаше ли също някоя моя смешка във фейсбук, бях много доволен, че съм успял да разсмея такъв гений като него в това отношение.

Един много качествен човек си отиде. Въпреки че е изпадал в тежки ситуации през живота си, не го показваше на никого. За мен завинаги ще остане човек, който се справяше с трудностите усмихнат, а какво му е било отвътре - само той си е знаел. Факт е, че със своя хумор успяваше да направи по-добър деня на толкова много хора, да им даде сили да продължават през този нелек живот.”

Тези тридесет години

съм видял добро и лошо

но за приятелите стари

си останах просто Гошо

бях до болка унижаван,

бях оплюван, бях забравян

бях безумно обожаван,

бях осъждан, оправдаван,

и отхвърлен, и сам, и беден,

но никога не и наведен...

Наско от Б.Т.Р. сподели, че освен с голямото му сърце, ще запомни Барабата и с неговата непримиримост.

“Към целия фалш и лошите неща в живота - обясни пред “168 часа” музикантът. - И естествено, трудно ще се забрави неговото изключително фино чувство за хумор, което всъщност цяла България познава. Понякога толкова тънко, че обектът на неговата шега често не разбираше, че смехът е за негова сметка.

Иначе си спомням една случка, която свидетелства за това, че около него винаги беше забавно. В началото на новия милениум бяхме поканени като представители на България на празника на музиката, който се провежда ежегодно във Франция. Тогава беше в един малък град до Лион. Ние, “Бараби Блус Бенд” и покойният Георги Минчев. Изкарахме си чудесно. В един от дните преди участията ни с Буги и техния басист, на когото на път за вкъщи му викахме “льоранж”, защото е с червена коса, седнахме да пием бира в малка местна кръчма. Само французи и ние. Бандата на Буги ги потресоха, защото поръчаха около пет пъти еднолитрови халби, които изпиваха с голямо удоволствие. Не че не им се отрази, но без видимо напиване...

Всички французи накрая ръкопляскаха на този подвиг. Буги винаги беше отворен за хубавите хора, за хубавата музика и за майтапа.”

Цели тридесет години

с тази музика живея

и от тридесет години

не преставам да я пея

имах готини моменти

имах кофти изненади

имах куп аплодисменти

неполучени награди

имах много жени

но бях с тъмни коси

и с по-различно шаси.