За разрухата и градежите в живота на Франк Лойд Райт разказва сайтът за дизайн и технологии https://www.de-sign.bg/.
Появявал се е на корицата на списание Тайм, в негова чест е издадена пощенска марка, написани са две опери и множество книги, а героите във филма „Опасен чар”, начело с Тодор Колев, го обявяват за поет, артист и разузнавач. Той е създателят на онази „къща върху водата която тече и навярно е пълна с мухъл“.
Това е най-известният архитект на света – Франк Лойд Райт.
Той е роден на 8 юни 1867 година в Ричланд сентър, Уисконсин, в семейството на музиканта Уилям Kари Райт и учителката Анна Лойд Райт. Майка му още от бебе го подготвя за архитектурното поприще – украсява стаята му със снимки на катедрали и му подарява кубчета „Фрьобел", които малкият реди с часове. Когато е на 14 години, майка му изгонва бащата, тъй като е неспособен да изхранва семейството. След като родителите му се развеждат, Франк се грижи за своите две сестри и майка си, чието презиме приема.
На 17 години започва работа в строителна фирма в родния си град, като се записва и в университета на Уисконсин. Две години по-късно прекъсва обучението си и отива в Чикаго. Там става чертожник в ателието на Джоузеф Силзби със заплата от $8 на седмица. След година го наема Луис Съливан, който го покровителства и оказва сериозно влияние върху стила му.
През 1889 година, Франк Лойд Райт се жени за Катрин Лии Кларк, дъщеря на бизнесмен. С взети назаем от Съливан 5000 долара, семейството изгражда собствен дом в предградието Оук парк. Макар да има стабилен доход, на Райт постоянно не му достигат пари. Появата на първите две деца в семейството също утежнявала положението. За да припечели допълнително, Райт приема няколко поръчки за къщи тайно от шефа си. Когато обаче Съливан разпознал почерка на своя служител в едно от тези „контрабандни” здания, тутакси го уволнява.
През 1893-а историята разказва, че Франк Лойд Райт отваря собствен офис, а по-късно мести студиото в дома си. Там освен децата му се ражда и неговият
„прериен стил” –
къщи с удължени линии, които се сливат с пейзажа.
Освен архитектурата Франк има и друга страст – жените.
Безбройните му флиртове му създават репутация на плейбой. Докато проектирал къща за своя съсед Едуин Чейни, той се влюбил в съпругата му Марта Ботуик, по прякор Мейма. Тя била модерна жена с феминистки възгледи и богат интелект. Двамата започнали често да излизат с колата на Райт и клюките плъзнали из Чикаго. Съпругата на архитекта и майка на шестте му деца смятала, че това е поредното временно увлечение и му отказвала развод.
Тъй като връзката на Райт и Мейма породила шумен скандал, който убивал бизнеса на архитекта, двамата заминали заедно за Европа през 1909 г. Те посетили първо Берлин, а след това Флоренция и Фиесоле, Италия.
Щом се върнал в САЩ, Франк Лойд Райт купил парцел в Спринг Грийн, щата Уисконсин и построил усамотеното имение Талиесин.
Скоро след това той заминава за Токио и започва търговия с японски графики. Този бизнес на моменти му носил повече пари от архитектурата. Райт често продавал картини на клиенти, чийто къщи е проектирал. Пуснат от конкуренти слух, че продава фалшификати, едва не го изкарал от бизнеса. Въпреки удара, той продължил да събира и продава гравюри до края на живота си.
При пътуване до Япония, през 1913-а Райт получава поръчката за хотел „Империал“. Освен красива, той прави сградата изключително стабилна, което спасява живота на десетки хора при опустошително земетресение през 1923 година.
Самият Райт също преживява множество житейски трусове.
Най-тежкият от тях идва на 15 август 1914 година. Джулиан Карлтън, иконом от Барбадос, нает в Талиесин от няколко месеца, подпалва имението и в суматохата убива 7 души с брадва. Райт е по работа в Чикаго, сред жертвите обаче са Мейма, двете й деца, един чертожник, двама работници и едно момче. След нападението слугата опитва да се самоубие пиейки киселина, но оцелява. Карлтън се разминава с линч и влиза в затвора, умира няколко седмици след атаката.
Франк Лойд Райт преживява тежко загубата на „голямата си любов”. От 1915 до 1922 той живее и работи в Токио. Там проектира училище и няколко къщи. През 1918 година посещава Китай и Корея. Отчаянието го напуска през 1923 година, когато най-накрая получава развод от Кити и се жени за втората си съпруга – Мериам Ноел. Връзката му със скулпторката обаче бързо се разпада заради зависимостта й към морфина.
През 1924-а Райт се запознава с Олга Лазович Хинценбург по време на представление на Петроградския балет в Чикаго. Още на следващата година двамата заживяват заедно в построения наново Талиесин, където се ражда и дъщеря им Йована. През пролетта на същата година имението му отново изгаря. Няма жертви, но огънят поглъща японски гравюри на стойност между четвърт и половин милион долара. Като причина за пожара се посочва късо съединение в телефонните кабели. Райт за пореден път го възстановява, кръщавайки го Талиесин 3.
По време на Голямата депресия поръчките на архитекта намаляват и той започва да пътува и изнася лекции. През 1932 г. публикува своята „Автобиография“ и книгата си „Изчезващият град“.
Освен това Райт открива в дома си
архитектурна школа, която става известна като „Задругата Талиесин“.
Той имал за цел да направи студентите си отговорни, творчески и културни личности. Те учели чертане и дизайн, строителство, градинарство, готварство, танци и изкуства.
През 1936 г. Райт отново започва работа по ВИП-поръчки и работата по тях му донася световна слава. През този период от живота му той създава вероятно
най-известната си творба – вилата на Едгар Дж. Кауфман в Пенсилвания, известна като „Къщата на водопада”.
Тя става особено популярна благодарение на красивите снимки на висящите над каскадата балкони и тераси.
Друг хит в късното творчество на Райт е музеят „Гугенхайм“ в Ню Йорк, известен и като „Белият охлюв". Сградата става един от символите на Манхатън.
И в най-големите и в най-скромните си проекти, Франк Лойд Райт отделя внимание на всеки детайл отвън и вътре в сградата, включително мебели, килими, врати, осветление и декоративни елементи.
Райт е дизайнер и на част от собственото си облекло. Колите му също били направени по поръчка. Със своите жълт Мърсър рейсабаут, червен кабриолет Корд и поръчков Линкълн той се сдобива с множество глоби за превишена скорост.
Райт умира на 9 април 1959-а, но остава в историята като
„най-великият американски архитект на всички времена”.
Той създава 1000 проекта на сгради, половината от тях успява да реализира. Сградите му в стил “органичната архитектура” са образец за поколения архитекти. Това включва неговите наследници, много от които поемат по стъпките му и се занимават с архитектура и дизайн.
