Силва Зурлева: "Искам да работя, докато съм жива. До последния ден."

26.02.2021 Хортензия Маркова

Тя доказа, че чувствителността може да е плюс в безмилостния тв бизнес. В натоварен момент като медиен шеф лекар казва, че трябва да контролира стреса и “никаква телевизия”. Месец след първата среща се омъжва за съпруга си, с когото създават семеен рай в Ковачевица.

“Да бездействам... в никакъв случай. Искам да работя, докато съм жива. До последния ден. Да измислям нещо”.

Силва Зурлева не можеше да бездейства. И така забързана в утрото на първия ден от 2020 година по стръмните и хлъзгави стълби на нейния дом в Ковачевица едно фатално падане прекъсна мигновено живота й. Нещастният инцидент я сполетя два месеца преди да навърши 62 години /родена е на 26. февруари/ и на прага на ново начало - рестарт за нея след цели две десетилетия като една от най-влиятелните личности в медийната среда у нас.

Зурлева стои в началото (на старта) и е отговорна за трескавото развитие (апогея) на Нова телевизия. И след 20 години във висшия мениджмънт на медията през май 2019 година тя напусна “Нова броудкастинг груп”, оставайки в историята на телевизията като нейния най-дългогодишен и най-емоционален шеф.

Още когато е дете, нейната баба я предупреждава, че ще й бъде трудно в живота, защото е много жалостива. За Зурлева никога не е било трудно да се разплаче и често го правела без да иска. В същото време през годините тя доказа, че чувствителността може да бъде и плюс в един безмилостен бизнес, когато налице са също професионализъм, принципност и пълна отдаденост.

Присъщо за нея също така бе да преследва и отстоява идеите и намеренията си докрай с изключителна упоритост. Още в своята младост Зурлева показва, че нищо няма да я спре да сбъдне мечтите си. Завършва българска филология, новогръцки език и литература в СУ “Климент Охридски” със златен медал. Отличието й е връчено от самия Тодор Живков в Бояна, където са поканени отличниците от всички вузове в страната.

Всъщност Зурлева не е приета в университета при първото си кандидатстване, а този провал за нея бил равнозначен на истинска катастрофа. Амбицира се, проявява “македонска упоритост” и още на следващата година влиза в челната тройка. И завършва триумфално.

По време на изпитните си сесии студентката учи до три часа през нощта и буквално се разхожда с мокра кърпа на главата, за да освежава мислите си. Винаги преди изпит става много рано и отива още в 5, 30 часа сутринта, за да бъде първа, когато отворят вратата на тунела в университета.

Милиционерът на Орлов мост, озадачен, всеки път я питал защо ходи по това време. За нея било закон да влезе първа на изпит. Иначе полудявала от притеснение.

Устремена към успеха, тя знаела, че без солиден гръб това ще стане само ако бъде добре образована. По онова време искала да прави научна кариера, но преценила, че е голям лукс за човек, който трябва да се издържа от заплатата си, да се занимава с наука. Така поема по друг път.

За кратко работи като редактор в “София прес” и в БНТ, кореспондент е на гръцки вестници и списания. Превеждала е художествена литература и е писала рецензии за книги на балкански автори.

Става преводач от гръцки на двама министър председатели - Димитър Попов и Филип Димитров, което и помага да създаде много контакти и добро име. В началото на 90-те е препоръчана в гръцка консултантска кантора и така започва да се занимава с инвестиции.

Всъщност Зурлева стои зад култовия у нас слоган на “Делта”: “Върхът на сладоледа”.

Измисля го за една нощ, в която преди да стартира рекламната кампания по телевизията, тя трябва да преведе и нагоди мотото на марката за родния пазар. То не й се харесва в оригинал: “Една крачка пред сладоледа”.

Така и хрумва “върха”, макар после да смята, че е направила грешка. Да, но не. Оказва се, че е уцелила точно в десетката.

По-късно се впуска в друг голям проект, в който участва със собствената си консултантска фирма. Буквално от нулата построява завод за кроасани на гола поляна като координатор на проекта и представител на собственика в България. Всичко минава през нея - от строителната част та чак до края. Работи по 12 часа на ден и непрекъснато се учи “като първокласник” от гръцките си колеги.

Зурлева с трудолюбие проправя своя път до най-високите позиции, които е заемала. Тя буквално “прохожда” в тв средите, когато през 1999 г. гръцкият медиен и корабостроителен магнат Минос Кириаку я назначава за управител на медийната група “Антена България”. Нова телевизия е стартирала като ефирен регионален телевизионен канал в София пет години по-рано на 16 юли.

По повод новия за Зурлева пост, Кириаку й казва: “Не ти липсва нищо друго, освен да бъдеш кучка. Трябва да го постигнеш, защото с твоя мек характер и емоционалност нещата просто няма да станат.”

И като истинска отличничка тя се старае да изгради у себе си това, което й липсва. В свои интервюта Силва е признавала, че понякога дори й се случвало да мине покрай някое огледало в офиса и да си каже, че като че ли вижда друг човек. Просто не усещала в природата си способност да излъчва студенина и хладнокръвие.

Голямата амбиция на Зурлева от самото начало е издействането на национален лиценз за Нова телевизия и тя не жали усилия, за да постигне тази цел. Борбата е увенчана с успех и това е един от най-щастливите професионални моменти за журналистката. На 18 юли 2003 г. “Нова” става третата национална телевизия в България (след Канал 1 и Би Ти Ви).

В развитието на медията Зурлева се впуска с още по-голям ентусиазъм. От самото начало е убедена в успеха на най-емблематичните формати като “Стани богат”, “Биг Брадър”, “На кафе”, “Господари на ефира” и т.н. Именно Нова телевизия поставя началото на политическите сутрешни блокове, когато водещ на “Здравей, България” е Милен Цветков.

“Силва винаги е заставала зад журналистите на медията и им е помагала”, признавали са през годините нейните подчинени.

Зурлева ще бъде запомнена и с това, че никога не отказвала помощ по личен въпрос.

Често съдейства за разрешаването дори на глупави битови проблеми на своите колеги телевизионери. Тя е била двигател и на редица благотворителни кампании през годините, чрез които медията изпълнява своята отговорност и основно задължение - да помага на хората.

Най-романтичният тв период за Силва беше времето, когато рейтингите не са били толкова жизненоважни като сега, а много по-ценно е било да се правят нови предавания, да се измислят нови неща и да се създава. Зурлева никога не е била съгласна и с всеобщото мнение в медийната среда, че “който показва кръв, е пръв”.

При всеки сериозен гаф, неминуем в този бизнес, тя е споделяла, че винаги е търсила вината у себе си.

Един от най-сериозните “шамари”, който получава, е, когато Върховният административен съд отнема лиценза на Нова телевизия през 2001 г. Зурлева нарича събитието “черния 13 юли”, след който е като болна. Решава да си подаде оставката, но не й разрешават. Самата тя си казва, че не може да се откаже толкова лесно, и продължава.

Критичните моменти в напрегнатото работно ежедневие за нея не са били един и два. Веднъж толкова вдигнала кръвното покрай тежки разговори със СЕМ, че се налага след това да отиде на лекар. Той не я разпознал и строго я предупредил: “Трябва да контролирате стреса. Да не се ядосвате, да си почивате. И никаква телевизия!”. Към онзи момен обаче пациентката нямало как да изпълни всички препоръки. Особено последната.

Това, което спасявало Зурлева винаги от безмилостния професионален ритъм, е бягството в нейния семеен рай - там, където времето е спряло. С нейния съпруг Минко създават сами буквално от нищото къщата си в село Ковачевица. Купуват истински архитектурен паметник на изкуството на повече от 200 години и започват да го градят по свой вкус. Постарават се да съчетаят възрожденския чар със съвременните задължителни удобства така, че да не нарушат самобитния дух на мястото. Наложило се обаче да изградят почти всичко от основи заради електрическа инсталация. Силва сама е подреждала всеки предмет в дома си, като интериорът е в абсолютна хармония с автентичната постройка.

Тя се запознава със своя съпруг Минко на купон, когато е на 26 години, а той на 31. В началото Зурлева не обърнала сериозно внимание на ухажора си, но после осъзнала колко приятни разговори водят двамата. И така от дума на дума се стига до размяна на брачните халки само след месец.

Години след това тя е признавала, че тайната на хармоничния брак са взаимните копромиси и търпение.

Зурлева беше изключително горда с дъщеря си Мила. Наследницата й е учила в Залцбург, става бакалавър в Париж, а после завършва и магистратура в Лозана, но избира да живее и да се развива у нас със специалността си “Маркетинг и публични комуникации”.

През 2017 г. Мила дава повод на майка си да поплаче от щастие, като я дарява с внук - Алексей.

Единственото, за което някога е съжалявала Силва, е, че заради работата си е лишавала дъщеря си, докато я растяла, от своето по-постоянно присъствие.

“Просто всеки си плаща за това, което постига. Нищо не е безплатно, за съжаление”, казвала е Зурлева.