Вирусът ни укроти, надявам се доброто да е по-голямата зараза

За първи път от 21 г. не пях на площада на Нова година, но го приех без драми

Ние с дъщеря ми също преболедувахме, спазихме си карантината

Сега обикалям света онлайн, разглеждам интересни места и мечтая да ги видя на живо

- Тони, на 10 януари имаш рожден ден, как се чувстваш в навечерието на празника си? Обикновено на Нова година си по площадите, но сега заради пандемията концертите бяха отменени.

- Това ще е най-тъжният ми рожден ден. За първи път в живота ми на Нова година не се чухме с батко, за първи път на Йордановден нямаше на кого да честитя и сега на 10-и няма да чуя гласа му. А що се отнася до Нова година - да, за първи път от 21 г. не пях, но го приех без драми. А и да си призная - не ми е до пеене. Поне засега.

- Очакваш ли изненади, каквито твои приятели и близки обикновено ти правят на този ден?

- Не, не очаквам изненади. Няма да празнувам. Ще се съберем със снаха ми Нели, децата и така ще бъдем - нашето прекрасно, но много тъжно семейство.

- Каква беше за теб 2020 г.? Как ти се отрази загубата на брат ти?

- През годините, разбира се, че и аз

като всеки човек съм

преминавала през

драми, разочарования,

скърби и щастливи

и красиви

преживявания

Имало е от цялата палитра. И до 7 ноември (тогава брат ѝ почина от коронавирус - б.а.) беше така шарена, макар и странна. Но след тази дата в сърцето ми има много болка и тъга! Моят брат беше като бог за мен, изключителна личност, добър, силен, умен, благороден, всеопрощаващ, мъдър и много скромен човек. Той беше нашата сила, за него нямаше невъзможни неща, все намираше отговор и изход. Не мога и никога няма да приема, че си отиде. Не приемам и това, че е на по-хубаво място. Не! Той беше щастлив човек със семейството си и неговото място е тук! И не е вярно, че няма незаменими хора. Има!

- Какво очакваш от новата година?

- Очаквам и се надявам светът да се отърси от този кошмар. Що се отнася до мен, не знам. Като ме отболи поне мъничко, ще мисля за песни и за пътувания, стига хората все още да имат нужда от мен.

- Какво според теб в тази безпрецедентна криза ни накара да преосмислим в живота?

- Мисля, че вирусът ни укроти и ни накара да бъдем по-добри, да отсяваме важните неща, изоставяйки материалното на заден план. Господ ни прати този урок, за да се спрем. Сегашното изпитание за човечеството ни показа, че можем и с по-малко. Много се надявам доброто да е по-голямата зараза от коронавируса.

- Как минаха спектаклите “Моите неизпратени писма”, които успя да осъществиш през лятото въпреки сложната ситуация с коронавируса?

- За моя радост спектаклите “Моите неизпратени писма” бяха прекрасни. Благодарение на тези фантастични хора от Разградската филхармония и Левон Манукян преживях щастливи концерти.

Обиколихме България,

на много места

повторихме, потретихме,

а в Пловдив попетихме

Както знаеш, това са моите познати песни в нов аранжимент. Може да се приемат и като щрихи от моя живот, но без да се разголвам. Ако някога реша пак да права нещо със симфоничен оркестър, това ще бъдат пак Разградската филхармония и Левон Манукян. Обичам ги от цялата си душа и им благодаря!

- А имаш ли неизпети песни?

- Имам готови песни за запис, но душа нямам да ги пея. Трябва ми време.

- Знам, че в днешната ситуация е трудно да се правят планове, но все пак планираш ли нещо? Смяташ ли да издадеш албум например, отдавна не си вадила тава?

- Като погледна назад,

всъщност имам

песни за албум,

не съм спирала

да правя нови песни

Вече мога да напълня нов албум. Макар че не знам дали трябва, то и дискове кой купува?! Ще мисля.

- Според теб отминава ли времето на масовите концерти от психологическа гледна точка, каквито прогнози се чуват- дори и да се овладее пандемията?

- Защо да е отминало времето на концертите?! Просто са отложени за по-нататък. Засега.

- Как намираш концертите онлайн без жива публика, които много изпълнители се принудиха да правят през последната година?

- Аз не бих направила концерт онлайн, но пък съм участвала един път в сборен - беше с благотворителна цел. Кой както го чувства.

- В началото на кризата беше доброволец за пореден път. Беше гласът от горещия телефон, хората те разпознаваха. Разнасяше храни и лекарства, трогна до сълзи 89-годишен дядо с писма от внучките му. Била си доброволка и при наводненията в Аспарухово и Мизия преди години. Какво беше усещането за теб в тази странна ситуация с коронавируса?

- Аз бях част от цял екип, не съм била сама и в този ред на мисли не се имам за някакво извънредно явление. Всички бяха всеотдайни, отговорни хора и беше хубаво да съм с тях. Липсват ми.

- Ти си човек постоянно в движение, с натоварен график. Ограничи ли контактите си?

- Ами спазвам правилата, срещам се с по-малко хора. Отделно ние с дъщеря ми също преболедувахме вируса, спазихме си карантината. Правилата са за това да се спазват.

- Какво ти липсва най-много във време на социална изолация?

- Липсват ми

добрите новини и усмивките

- Обичаш да пътуваш, кое място на света смяташ да посетиш, след като отмине пандемията?

- Да, обичам да обикалям света, аз съм любознателен човек. Сега, когато имам много свободно време, обикалям света в youtube, не спирам да разглеждам интересни места и някои мечтая да ги видя наживо. И искам пак да отида в Нова Зеландия.

- Липсва ли ти театърът, където през последните години успешно изигра няколко роли в Бургаския театър “Адриана Будевска”? Хората те харесват като Джуди Гарланд, Едит Пиаф, във “Фалстаф и веселите съпруги”, постановка на Йосиф Сърчаджиев, и др.

- Театърът ми липсва много. Всъщност всички актьори от нашия театър ми липсват. Искам да съм там - при тях, толкова ми е уютно на душата. За роли не знам - засега няма, защото театърът е затворен. Но ако пак ми се случи тази магия, ще вложа всичко от себе си, защото толкова много обичам да съм там, сред артистите, на сцената. Много!

- За участие във филм канили ли са те?

- Имам едно приключение в киното, в една серия от “Столичани в повече”. Не съм се гледала. Сигурно ще си намеря сто недостатъка. Преди това ме бяха поканили за кастинг на един сериал, но тогава дъщеря ми беше в 7-и клас и нямаше как да отсъствам месеци от дома, та не се състоя филмовата ми кариера!

- А за мюзикъл изкушавала ли си се?

- Имах покана за “Бразилски нощи”, но заради това, че репетициите бяха в Разград, отказах поканата. Става въпрос за спектакъл по произведения на Жоржи Амаду и песни на Стефан Димитров, постановка на Андрей Калудов.

- Какво ще кажеш на младите изпълнители, които тепърва навлизат в музикалното поприще?

- Пандемията не е най-подходящото време за изяви на сцената, но рано или късно тя ще отмине, а животът е пред младите. Участвам в жури на фестивала “Северно сияние” в Русе за млади таланти и съм възхитена какви прекрасни деца се раждат. Има уникални гласове, направо разцепват въздуха. Важно е децата да повярват в себе си, че могат, но трябва и да се пишат хубави песни, за да могат да разгърнат таланта си. Иначе каква полза, че имаш страхотен глас.

- С авторски песни на български или с кавъри на чужди е по-добре да се почне?

- Добре е да се изпълняват авторски песни, но в началото може и кавъри - все отнякъде трябва да се тръгне. Аз предпочитам изпълненията на български и държа на правилната артикулация на думите. Родният език трябва да се уважава, това е и уважение към публиката.

- Как е дъщеря ти Магдалена - продължава ли да рисува, след като се отказа да става артист и записа в НХА?

- Веднага ще те изненадам. Маги направи нов избор и вече изкара първия си семестър в специалност “Криминалистика”. Още преди НАТФИЗ ми беше казала, че иска да учи това, но аз си помислих, че се шегува, а и тя си промени желанието после. Сега твърди, че е намерила мястото си, и се надявам да е така. Напълно я подкрепям, та нали човек трябва да се търси! Кога, ако не сега!

- Как е кученцето Рая, което осинови?

- Рая е добре, стана голяма, послушна, укроти дивото в себе си. Много е умна и обичлива. Всички я познават в квартала и понеже аз я наричам Раче, хората така ѝ казват. И тя си знае всички имена: Рая, Раче, Раде, Райна. Много я обичам! И тя мен.

CV

Тони Димитрова е една от най-обичаните български певици. Родена и израснала в Бургас, тя бързо си пробива път в националния ефир с харизмата си и специфичната бленда в гласа, които я правят разпознаваема за поколения българи. До 1990 г. работи като машинописка. Още с първото си участие на конкурса “Бургас и морето” през 1996 г. става популярна с хита си “Ах, морето”.

Издала е 10 албума, включително и в дуети с известни изпълнители като Орлин Горанов, Васил Найденов, Гого от “Тоника”, Пламен Ставрев и Веселин Маринов. Изнася концерти из цялата страна в различни формати.