Eсента на 1946 г. Гара Костенец, Бальовата махала. Георги Русев, макар и едва 18-годишен, е даскал в местното училище. Един ден при него идва младеж с петел в ръцете:

- Даскале, тия дни се уволних от казармата и искам да стана милиционер в София.

И тика петела в ръцете на Георги Русев. Младежът иска свидетелство, че е завършил четвърти клас, макар да не е стигнал и до трети.

- Ти знаеш ли да четеш? - пита го Русев.

- Абе познавам буквите, ама не мога да ги снадям - признава мераклията за милиционерска униформа.

"Подписах му свидетелството и така и аз участвах в укрепването на народната власт" - уточни през смях Георги, когато ми разказа тази история. - А петела го изядохме в кръчмата. Вкусен беше!"

Георги Русев е роден на 7 май 1928 г. в семейството на свещеник. Като дете продава вестници на гара Костенец и за него тя е целият свят, още повече, защото минава и митичният "Ориент експрес". Когато е в ІV клас, рецитира "На прощаване" от Ботев и е щастлив, че целият клас му ръкопляска. Като по-голям едно лято носи вода на работниците, които павират бул. "Цариградско шосе".

16 годишен, през

1944 г., играе ролята

на Калин Орела

в едноименната пиеса, поставена от самодейната театрална трупа на Костенец. През 1946 г. идва актрисата Вера Константинова и поставя в читалището две пиеси. И в двете Георги играе главните роли. За първи път работи с професионална актриса и от нея получава първите си уроци по актьорско майсторство.

През 1948 г. над 2000 души кандидатстват за първия випуск на Държавното висше театрално училище. Георги Русев е приет от проф. Стефан Сърчаджиев със стихотворението "Писмо до другарката" от Венко Марковски.

През тия години започват да се снимат първите филми на одър- жавената кинематография. Всички студенти ходят да участват в масовките, докарват си по някой лев и печелят приятелства с режисьорите. Русев не отива нито веднъж. "Масови сцени не играя, играя само роли!", казва той на шега, но всъщност го спират изградените му театрални принципи.

Тази принципност обаче му изиграва лоша шега - заради конфликт с режисьора Филип Филипов Русев е изваден от списъка на разпределените за Народния театър и изпратен в Пловдив.

С Филипов поставят дипломния спектакъл на випуска - пиесата "Вълци и овце" от Островски. Представата на Георги за интерпретацията на неговата роля не съвпада с вижданията на учителя му и студентът отказва да репетира. Оценката за държавния изпит е вписана в дипломата му след участие в унгарската пиеса "Изпитание" в Народния театър.

В Пловдив Георги Русев изкарва 9 сезона и от 1962 г. е в Младежкия театър. През 1966 г. там избухва скандал около постановката на Вили Цанков "Ромео и Жулиета". Властта се намесва с цялата си мощ, Цанков е уволнен, поддръжниците му Георги Русев, Петър Слабаков, Коста Цонев, Досьо Досев, Йордан Спасов и Стоян Гъдев са отстранени от театъра и пратени в Перник.

И точно по това време киното открива Георги Русев, макар че той вече е на 37 години. Всъщност основната причина след завършването на ВИТИЗ Русев да не се снима е, че не харесва тогавашното кино - намира го прекалено емоционално, показно, малко натруфено и с театрална игра на повечето актьори.

"Аз не ставам за такова кино. Трябваше да дойде друг тип автор и той се появи в лицето на сценариста Георги Мишев. Ако имам някакво значение в българското кино, то е преди всичко заради явлението "Мишев". За мен Георги е създателят на българския неореализъм. Ако не се беше появил, сигурно щях да заиграя във филми още по-късно", признава Георги Русев.

Първият му филм е "Началото на една ваканция" на Зако Хеския, премиерата е през май 1966 г. Там ролята му е съвсем епизодична и Георги Русев казваше, че едва си я спомня: някакъв баща, който се прибира пиян вкъщи.

За киното всъщност го открива Въло Радев в "Най-дългата нощ", който излиза на екран през февруари 1967 г. Георги Русев играе селски стражар. И докато всички във влака търсят ранения английски пилот (Виктор Ребенчук), той спи на рамото на стражаря. Полицаите влизат и в това купе, виждат "заспалия" непознат до "човека на властта" и си излизат.

А за тая минута време актьорът, чийто герой стражар е един смотаняк, облякъл униформата зорлем, за да изхранва семейството си, трябва да внуши на зрителите, че е сериозен, стабилен и могат да му имат доверие, че човекът до него не може да бъде издирваният пилот.

Въло Радев оценява силното изпълнение на Георги Русев и го кани в

следващия си филм "Черните ангели" (1970). Тук беше и моята първа среща с актьора. Помня го като мургав, с голяма кръгла глава, оплешивяло чело и със силно напрегнат поглед. Играеше човек с велосипед, който вижда убийството на генерала и като "честен и отговорен гражданин" яхва колелото и подкарал го като луд, крещи: "Убиха генерала!". Андро (Йосиф Сърчаджиев) и Искра (Виолета Гиндева), убийците на военния, го спират до една ограда и младежът му плесва два-три шамара: "Ти не разбираш ли какво става, бе?!".

Двамата изчезват, а честният гражданин се свлича край тарабата и на лицето му се изписва целият потрес и обида на света. Казах си - гледай го тоя натуршчик как страхотно играе. "Ролята, в която ме забелязаха, беше точно тази - предателят с колелото в "Черните ангели", каза ми след години Георги Русев.

Истинският му възход в киното обаче започна след 10-ия негов филм - "Преброяване на дивите зайци", по сценарий на Георги Мишев, където е в ролята на ветеринарния лекар. Самият Мишев е завършил техникум за "конски доктори" и влага и автобиографични моменти в този образ.

От всички негови творби  Гочето не играе само

в "Момчето си отива", просто е зает в друга продукция. После създаде знакови герои: Дочо Булгуров в "Селянинът с колелото", съседът във "Вилна зона", учителят Ветев в "Не си отивай", шефът на изложбената зала в "Самодивско хоро", вуйчото Бойчев в "Матриархат", адвокатът Балтиев в "Дами канят"...

Веднъж Георги Мишев ми разказа, че адашът му е единственият български актьор, който преди началото на снимките на всеки филм се среща нарочно с него и дълго го разпитва за биографията на образа, който трябва да изиграе.

"Наследено ми е от театъра - обясни актьорът. - Там преди началото на репетициите много се говори за автора, за ролите, кой какво мисли за образите. Докато в киното често снимките започват без много да е ясно кой какво играе, актьорът трябва сам да се оправя. Е, някои от добрите режисьори говорят, обясняват. Ние с Георги Мишев бяхме станали много близки и исках с негова помощ да си натрупам биографията на героя ми. Людмил Кирков обясняваше на актьорите, но и той идва от театъра..."

Георги Русев казваше още, че е особено благодарен точно на Людмил Кирков, открил в него като актьор неща, на които киното не е обръщало внимание. А специално за образа на Дочо Булгуров споделяше, че режисьорът му е позволил да играе герой с разнообразно поведение. Булгуров може всяка минута да сменя това си поведение и в същото време да бъде убедителен. А пък когато Людмил Кирков започва да снима "Селянинът с колелото", Георги Мишев препоръчва Георги Русев за ролята на Дочо Булгуров, защото по думите му:

"Този актьор не играе, а живее на екрана..."

От Дочо Булгуров ни остана и прословутата реплика: "Кучета и котки може, а прасета не може!". Дълго време след прожекцията на "Селянинът с колелето", когато актьорът се качвал в трамвая, някой от пътниците я повтарял на висок глас.

Бързо се усетиха и другите режисьори и Георги Русев стана най-сниманият български актьор.

През 70-те и 80-те има години, в които участва в по 4-5 филма

Така се появиха и ролите му шедьоври в "Оркестър без име", "Покрив", "Илюзия", "Вчера", "Зона Б-2", "Адио, Рио", "Дунав мост", "След края на света"...

И разбира се, "Опасен чар" с паметния диалог между уплашения Седларов (Георги Русев) и фалшивия капитан от милицията (Тодор Колев), когато разглеждаха кичозната продукция на социалистическия частен производител.

- Куче касичка. Къща касичка. Заек касичка.

- Старомодно.

- Имаме модерно - зарче касичка, шлем касичка.

- Икономията е майка на мизерията.

- Тъй вярно, другарю капитан!

- Това куче защо е зелено?

- То е крокодилче.

- Защо не пише?

- Заяжда. От влагата.

- Лошо, другарю...

- Седларов.

- Лошо, Седларов, лошо...

В много от филмите с участието на Георги Русев останаха култови реплики, които се повтарят и до днес. Като директора на училището във "Вчера" той се озъбваше пред целия ученически строй и казваше:

"Нямам нито един кариес!"

А учителя Баръмов (Никола Рударов) успокояваше с думите: "Ще се намери този чин бе, Баръмов - да не е овца да избяга!"

В "Дами канят" героят му Балтиев се караше на съпругата си Таня (Мариана Димитрова): "Като говориш с мен, ще мълчиш!" По времето, когато Иван Андонов снима този филм в Асеновград, Георги Русев "отскача" само за един ден до морето, където Людмил Кирков пък снима "Оркестър без име". И само за няколко часа правят епизода, в който Гочето като чичо Петър се кара на Гошето (Георги Мамалев), че много силно репетира на барабаните си:

- Абе, Гоше, ще оглушеем от това твое думкане, бе! Здравето ми взе! Ти мани ме мене, ама кокошките спряха да носят, при 20 кокошки - яйца от пазара купувам! Аз и на война съм бил, ама такова чудо не съм видял. Бомбардират, бомбардират, па спрат. Какво беше това чудо, какво беше това изкуство...

- Ама това е музика бе, чичо! Само че ти не можеш да я усетиш, да я почувстваш...

- Каква музика, бе? Да ти пикам на музиката!

- Аа, така не! Тука вече ще се караме! Не мен музиката нямаш право да обиждаш! Всеки, който не разбира, и бърза да пикае...

Зрителите го смятаха за комик.

А той казваше, че е актьор, който може да играе и комедийни роли.

"Аз не съм мек актьор, мога само да се преструвам на такъв. Всъщност съм изключително остър актьор, стигам до крайност, особено когато трябва да се направи конфликт. След тази крайност остава само да се грабне оръжието...", обясняваше натюрела си Георги.

От 1977 до 1990 г. Русев е несменяем директор на пернишкия театър "Боян Дановски". Това са златните години на трупата, на националните прегледи побеждава дори Народния театър. Осмелява се първи да постави "Човекоядката", но за да изпълни молбата на автора Иван Радоев, забавя премиерата с един ден, за да бъде показана най-напред в театър "София".

Русев напуска директорския пост сам, когато вижда, че театрите вече не могат да поддържат такива огромни щатове и той трябва да съкращава и уволнява колегите си. В София става един от основателите на Малък градски театър "Зад канала". Играе и в Народния, както и в театър 199. Никой никога не поиска той да бъде пенсиониран.

Сам слезе и от сцената през 2006-а на 78-годишна възраст. Въпреки че пиесата "Нищо не помня", в която си партнира с Татяна Лолова, продължаваше да се радва на зрителски успех в Театър 199.

Георги Русев е известен най-много от филмите си, но той има и върховни изпълнения на театралната сцена. Ролите на нея са повече от 170. Награждаван е за играта си в "Опит за летене", "Рейс", "Суматоха", "Последната нощ на Сократ", "Цялата истина за св. Георги", "Езоп", "На дъното"...

Промяната през ноември 1989 г. заварва Георги Русев в Алжир, където се снима във филма на Анри Кулев и Борис Христов "Бащата на яйцето". Когато разбират, че Живков е паднал от власт и опозицията вече вдига митинги, Гочето казва на Константин Коцев, който играе ролята на гипсовите Атланти:

"Пацоо, в България хората постове грабят, а ти тук на камъни ми се правиш!"

Екипът на продукцията си прави всевъзможни шеги, някой дори казва, че вместо Народно събрание в България вече може да управлява Сенат. Георги Русев развива темата за властта:

"Сега, когато България стане демократична държава, може да върнат и римските сенатори. Давайте да тръгваме за София, че да станем поне сенатори - хем ще седим вътре в салона, хем навреме ще си заспиваме, както правят сенаторите, ще се събуждаме от време на време и ще вдигаме ръка, ама лекичко, та да не се изморяваме..."

Така освен Гочето колегите му започват да го наричат и Сенатора.

През 2006 г. беше обявено, че Георги Русев получава наградата "Аскеер" за цялостно творчество. Един ден ми се обади, каза, че е написал словото си за тържествената вечер, и поиска да ми го прочете. Беше нещо великолепно - смешно и закачливо. В десетината реда сякаш беше събрал хумора на целия си творчески живот. Не посмях да му предложа никаква поправка.

На самото награждаване обаче той каза съвсем друго слово. Не бих казал банално, но беше в рамките на традиционните слова при такива поводи. Попитах го защо не каза онези весели изречения. Вместо отговор той само леко се усмихна. Сакаш ми каза, че всичко трябва да е с мярка. Разбрах го като скромност, като нежелание колегите му да си помислят, че прекалено се величае.

Разказваше, че никога не си е правил чествания, бенефиси и други такива. В Перник искат да отбележат подобаващо 50-годишния му юбилей, после и 60-годишнината. Категорично отказва. Същото се случва и когато в МГТ "Зад канала" става на 70, а в Театър 199 е на 75. "Не обичам тези събирания, тяхната помпозност и разточителност ме изнервят. Мисля, че до голяма степен са фалшиви, и не ги приемам. А и не юбилеите и празненствата правят актьора Актьор..."

Георги Русев никога не се съгласи да се снима за реклами.

Въпреки че са му предлагали хонорари, пред които трудно се устоява. Не искаше да смесва високото изкуство, което е изповядвал цял живот, с комерсиализма. Живееше в неголям най-обикновен панелен апартамент, нямаше кола и сметки в банките.

Господ реши да прибере актьора при себе си през 2011 г.

На 1 април - Деня на хумора и шегата.

38 дни не достигнаха на Георги да навърши 83 години.

"Обичам дъщерите, обичам внучките и правнучката, но най-много обичам теб! Обичайте се и след мене..."

Това са последните думи, които Георги Русев прошепва на съпругата си Надежда малко след 8 часа. В 15,30 душата му вече пътува към небето при Въло Радев, който го откри за киното, при Кирето (Людмил Кирков) и Едуард Захариев, които го направиха известен във филмите си, при състудента си Георги Георгиев-Гец, партньор на когото беше в "Селянинът с колелото"...