Съветските дипломати и медии отхвърлят възможността за война с Германия преди 85 години

През юни 1941 г. съветското ръководство категорично отказва да повярва в предстояща германска атака въпреки стотиците предупреждения. Изглеждало сякаш Сталин и неговото обкръжение просто отричат реалността и в много отношения това е вярно. Трябва да се каже обаче, че самите германци до голяма степен са успели да заблудят лидера на СССР и той е бил особено озадачен от “удобната” заблуда на най-близкия сътрудник на Адолф Хитлер, която може да бъде използвана за прикриване на тайни британско-германски преговори.

“Не вярвайте на слухове”

На 14 юни 1941 г. ТАСС публикува известния доклад, предназначен да разсее слуховете за предстояща съветско-германска война. Агенцията смята, че това са лъжи, излизащи от британската преса, и не са нищо повече от тромаво скалъпена пропаганда от враждебни сили. В доклада се твърди, че Германия не е предявявала териториални претенции към СССР и че няма причина за паника.

“Според СССР Германия се придържа към условията на съветско-германския пакт за ненападение също толкова твърдо, колкото и Съветският съюз. Следователно, според съветските кръгове слуховете за намерението на Германия да наруши пакта и да нападне СССР са напълно безпочвени, а неотдавнашното прехвърляне на германски войски, освободени от операции на Балканите, в източните и североизточните райони на Германия вероятно е свързано с други мотиви, несвързани със съветско-германските отношения”, пишат вестниците.

Същия ден адмирал Николай Кузнецов, народен комисар на ВМС, се опитва да предаде на народния комисар на външните работи Вячеслав Молотов новината, че германските кораби започват спешно да напускат пристанищата, без да чакат завършването на планираните товарни операции, и че германският търговски флот се държи странно, сякаш е получил заповед да се готви за война. Молотов отговаря: “Само идиот би помислил сега да нападне Съветския съюз”.

Целият свят знае какво се случи осем дни по-късно и цената, която народите на Съветския съюз трябваше да платят за тази умишлена небрежност от страна на ръководството. Йосиф Сталин е бомбардиран с предупреждения за предстояща атака от всички страни, но до последните часове преди инвазията на въоръжените сили беше наредено да не се поддават на “провокации” и да не се готвят сериозно за война.

Отговорността за този провал е изцяло на съветското ръководство и то няма на кого да я прехвърли. Въпреки това не може да се отрече, че както умишлената измама на СССР от германците, така и цялостната сложност на политическата ситуация в началото на 40-те години на миналия век изиграха значителна роля.

Игри на ума

Преди нападението германският Вермахт разработва многопластова схема за дезинформация, за да попречи на Съветския съюз да се подготви за нападението. В рамките на тази схема например успяват временно да неутрализират легендарния съветски шпионин Рихард Зорге, който се е внедрил в германското посолство в Япония.

Известно е, че малко преди нападението срещу СССР Зорге съобщава на Сталин точната дата на неговото начало: 22 юни. Липсата на резултат от това донесение често се приписва или на Сталин, който отказва да изслуша един от най-надеждните си агенти, или на Зорге, който не е успял да докладва по-убедително на центъра.

Всъщност, започвайки от пролетта на 1941 г., по инициатива на главнокомандващия на Вермахта фелдмаршал Кайтел германските дипломатически агенти в различни страни постоянно получават информация за военните планове на Хитлер. Казват им, че скоро ще започне война, и им дават конкретна дата. След това им казват, че нахлуването в СССР ще започне едва след мир с Великобритания. След това отново се споменават точни дати за нападението и т.н. Зорге послушно докладва всички тези слухове на Москва и успява да посочи няколко “точни” дати на нахлуването.

Когато те не се потвърждават, Москва, естествено, спира да вярва на докладите му по този въпрос.

Няма виновни за това: планът на Кайтел нямаше слабости и той успя да зарови истинската информация за инвазията в купчина боклуци.

Германските генерали измислиха и по-сложни схеми за заблуда. Например операциите “Акула” и “Харпун”, изпълнени като матрьошки - отваряш една, а вътре друга.

Операция “Акула” (Haifisch) е нова версия на неуспешната операция “Морски лъв”, която предвижда инвазия на Британските острови през лятото и есента на 1940 г. По това време германците се надяват да дебаркират в Англия, да щурмуват Лондон и да унищожат Британската империя. Те се провалят, защото германските военновъздушни сили напълно губят “Битката за Британия” и без въздушна защита десантът е изключен.

Според операция “Акула”, стартирала през април 1941 г., Вермахтът редовно провежда десантни учения на бреговете на Ламанша. В определено време осем германски дивизии трябвало да дебаркират на южното английско крайбрежие, простиращо се от Фолкстоун до Уъртинг.

След като осигурят крайбрежието, войските трябвало да се придвижат на север към Лондон и да го превземат. Едновременно с това Луфтвафе (военновъздушните сили) трябвало да отмъстят за поражението си през 1940 г. и да унищожат Кралските военновъздушни сили, докато германският флот трябвало да защити фериботните прелези през Ламанша.

Операция “Харпун” имала по-фин замисъл: била измама в измамата. Целта ѝ била да създаде илюзията, че германците възнамеряват да дебаркират не на южното, а на източното или югозападното крайбрежие. Това е имало за цел да създаде илюзията за достоверност за британското разузнаване, тъй като, ако германците сериозно са планирали операция “Акула”, планът за измама “Харпун” би бил подходящ. С други думи, ако ще измисляте фалшив десант, трябва да измислите тактика за отклоняване на вниманието, за да го направите по-убедително.

Великобритания и Съединените щати по-късно играят подобни психологически игри с Германия, когато планират десанта в Нормандия през 1944 г. Опитът на Германия да заблуди британското разузнаване обаче завършва с пълен провал. Според плана нископоставени

шпиони във Вермахта или френски партизани, които са в контакт с британците,

ще научат за германските учения. Съветското разузнаване след това ще научи за това чрез шпиони във Великобритания и в идеалния случай лондонското правителство ще докладва за германските учения на брега на Москва.

По това време обаче британското разузнаване не разчита на френски партизани, облечени в женски дрехи, които следят за германски войници. Криптоаналитиците в “Блечли Парк” вече са разгадали германските кодове “Енигма” и започват да прехващат вътрешни комуникации на Вермахта. От тях те знаят за масовото предислоциране на германски войски на изток, започващо през пролетта на 1941 г., и са проявили малък интерес към подготовката за фалшивия десант.

Беше ясно, че или Хитлер подготвя нападение срещу СССР, или използва блъф, неразличим от действителната подготовка.

Във всеки случай информация за движението на дивизиите на изток се предавала на Москва от Великобритания както чрез официални комуникации, така и чрез шпиони на НКВД.

Британски номера

Сталин не вярвал на нито едното, нито на другото. Той дори не се доверявал на информация от Съединените щати – най-приятелската капиталистическа страна към СССР, с която до този момент не е имало сериозни конфликти. През април 1941 г. американците научават за германските планове по свои собствени канали. Сам Уудс, търговският аташе в Берлин, бил приятел с германския икономист и политик Ервин Респондек. Той също така е бил член на антинацистката съпротива във Вермахта и чрез него е имал достъп до началника на Генералния щаб на германската армия генерал-полковник Франц Халдер, който по-късно ще ръководи операция “Барбароса”.

Колкото и абсурдно да звучи, Халдер също е бил член на антинацистката съпротива и от него чрез верига от няколко души Уудс научава, че плановете за нахлуване в СССР са в разгара си. Той докладва това на Вашингтон и президентът Рузвелт нарежда да се изпрати телеграма до Молотов, с която да се предупреди, че Германия възнамерява да нападне Съветския съюз в близко бъдеще.

След получаване на този доклад Сталин написва на ръка думите “Провокация!” директно върху телеграмата. Отношението на съветския лидер произтича предимно от неговия мироглед и черти на характера. Има обаче и конкретна причина за неговото подозрение, която обяснява недоверието му към собствените му разузнавателни служби и западните страни, както и нежеланието му да “провокира” Германия.

На 10 май 1941 г. Рудолф Хес, най-близкият съюзник на Хитлер и фактически съавтор на “Моята борба”, бяга във Великобритания със самолет. Хес е известен англофил и се надява да помири Великобритания и Германия на всяка цена. Във Великобритания той се надява да договори мирно споразумение, но те отказват да комуникират с него и вместо това го хвърлят в затвора, откъдето след войната е изпратен на Нюрнбергския процес. Историците смятат, че Хитлер не го е молил за тази мисия и е бесен, когато е научил за бягството му, което е довело до незабавното обявяване на бившия му другар за луд.

Но Сталин не вярва нито на германската версия за лудост, нито на официалното британско обяснение, че подчиненият на Хитлер, пленен от собствените си заблуди, е решил да дойде при тях. Според него Хес е дошъл за тайни мирни преговори между Великобритания и Германия. Това тълкуване е подкрепено и от погрешни разузнавателни доклади, че Хес е предприел последния си полет по настояване на MI6.

Вярвайки, че пред очите му Великобритания разиграва една от най-големите политически интриги в историята и се опитва да вкара Германия във война срещу СССР, Сталин няма намерение да играе в полза на британците. В неговите очи ситуацията е несигурна и най-малката провокация от съветска страна можеше да улесни (въображаемите) британско-германски мирни преговори и да започне война с Германия, за която Червената армия не е подготвена.

Това до голяма степен обяснява доклада на ТАСС от 14 юни, забележката на Молотов за невъзможността за нападение срещу СССР и цялостната политика на Сталин по онова време.

Обяснява, но предвид последствията не оправдава.