Наследниците на родопския индустриалец даряват уникалното издание от 1809 г. на Държавния архив в града

Издание на повече от два века, за което се смята, че е било част от библиотеката на Наполеон Бонапарт, се съхранява в Държавния архив в Смолян. Книгата е дарена от наследниците на родопчанина Васил Куцооглу.

Изданието е отпечатано през 1809 г. в Париж и съдържа превод на френски език на първата от трите големи творби - “Буколики”, “Георгики” и “Енеида”, на римския поет Вергилий, създадени през 39 г. пр. Хр. на латински език. “Буколики” е в малък джобен формат с твърди корици, но носи изключителна историческа стойност заради уникален детайл.

На авантитулната страница в долния десен ъгъл е поставен оригинален червен кръгъл печат с надпис Bibliotheque du citoyen Napoleon Bonaparte (“Библиотека на гражданина Наполеон Бонапарт”), посочват от институцията в рубриката си “Ценни книги в архивите” (ф. 428 К).

Размерите ѝ са съответно 10 см широчина и 14 см височина. Краищата на страниците имат остатъци от златно брокатено покритие. Според специалистите именно този печат превръща изданието в изключително рядка находка и вероятно в единствен по рода си екземпляр.

От Държавния архив допълват, че ценната книга е закупена лично от Куцооглу от специализирана търговска къща в Лозана и впоследствие става част от неговата колекция. Тогавашният директор на архива в Смолян Андрей Печилков записва информация, дадена му от даряващия документите д-р Михаил Кюлюмов, племенник на Васил Куцооглу.

Според тези данни Васил Куцооглу откупува въпросната книга от аукционна къща заедно с други ценности, сред които гардероб на император Наполеон Бонапарт и

поднос на императрица Екатерина II Велика

Притежателят на ценния екземпляр и дарител на архива Васил Куцооглу всъщност е виден индустриалец от смолянското село Райково с особено интересна и малко позната лична история. През живота си той живее и работи в редица държави - Гърция, Турция, Австрия, Германия, Франция и САЩ, а в последните си години се установява в Лозана, Швейцария.

Той е най-големият син на прочутия търговец на тютюн Атанас Куцооглу. Старият Куцооглу

имал девет деца от първата си съпруга Шина Пангалова и три дъщери от втората - Стана Алексова

Притежавал е една от най-могъщите фирми в търговията с тютюн между двете световни войни - АКА (Анастас Куцооглу - Амстердам). Според изследователи годишната печалба на компанията е достигала до 30 млн. лв. Бил е собственик на складове за стока в Гърция, Турция и България, предимно в Пловдив. Регистрирал е компаниите си в Нидерландия и е развивал бизнес на целия континент. Владеел е 25 процента от пазара на тютюн в България, Гърция и Турция (130 хил. тона годишно). Притежавал е хотели, магазини и тютюневи складове, шест от които в Пловдив. Анастас Куцооглу е и един от най-големите дарители в историята ни. Дарявал е на бедни, болни, вдовици и сираци от Ксанти до Пловдив. Подпомагал е бедни семейства от Смолян и околните селища. Известен е като основател на безплатна трапезария за ученици в Асеновград. С дарените от него 4 милиона златни лева е построена жп линията Пловдив - Асеновград през 1927 г. Умира в Пловдив през 1945 г. Една част от наследниците заминават за САЩ и Европа, а друга остава в България.

Днес наследниците на стария Куцооглу са повече от 30 души. Изпратил първородния си син Васил Куцооглу (8 ноември 1886 - 5 декември 1975) да учи във френски колеж в Солун, а след това в немски колеж в Цариград. След като ги завършил,

Васил заминал да следва търговски науки в Дрезден

Далеч от контрола на стария Куцооглу, Васил зарязва търговските науки и се насочва към философията и литературата. Сред приятелите и състудентите си е известен като бохем. В Лайпциг се запознава с литературния критик и теоретик на българската литература д-р Кръстьо Кръстев, става ясно от неговите спомени. Пътува из цяла Европа. Увлича се по толстоизма и дори се запътва към Ясна поляна в Русия. Арестуван е обаче заради нередовни документи още в Одеса и е принуден да се върне в Германия.

Води бохемски живот, а баща му продължава да му изпраща средства за издръжка. В един момент всичко това става известно на стария Куцооглу и той прекратява финансовата му подкрепа. Налага се младият мъж да опознае и бедността. Мизерства с месеци в Дрезден. Младият Васил е принуден да започне работа в немска фирма. Проявява качества на отговорен служител и скоро е изпратен да закупува тютюни от Гърция и Турция.

От издадената посмъртно книга с негови ръкописи “Спомени и размисли” става ясно, че преди да се посвети на търговията, сам изгорил книгите си на Платон, Гьоте, Кант, Лайбниц, Русо и др.

Впоследствие, след като се оттеглил от активната търговска дейност, ги закупил отново. Започнал самостоятелно да търгува с тютюн по примера на баща си. Искал да пробие на германския пазар. По онова време в Германия предпочитали тютюните с произход от Гърция и Турция.

Започва с малки количества и ограничен капитал. В записките си той споделя: “Аз съм

първият, който с големи усилия, хитрост и умение започнах да изнасям български тютюни на Запад

В началото в малки количества. Но фабриката, която първа употреби изнесените от мен тютюни, имаше успех, изразил се в по-голямо търсене на нейните цигари. За три-четири години тази фабрика повиши производството си от няколко десетки на стотици милиони цигари месечно”.

За да си осигури суровина в района на Смолян, където дотогава не се е отглеждал тютюн, Васил Куцооглу убеждава местните жители да засаждат нивите си с тази култура. Куцооглу - младши успява да пробие на пазарите в Германия, Нидерландия и скандинавските страни и се превръща в един от успешните търговци в бранша.

Германската киностудия UFA дори заснема документален филм за бизнеса на фамилията, като според исторически изследвания именно Васил организира пристигането на снимачния екип.

Снимките са направени в складовете на фамилията в Пловдив и Гърция в годините след Първата световна война. След години на значителни успехи в търговията през 1933 г. Васил Куцооглу внезапно се оттегля от бизнеса.

С идването на Хитлер на власт търговецът прекратява доставките на тютюн за Германия от всички свои фирми. Освен бизнеса Васил напуска и България. Някогашното момче от Родопите заживява в собствена вила в Австрия. Сам споделя, че там се чувствал свободен и независим, а районът около вилата му напомнял родната гора и планина. Става дума за една от забележителните вили в Австрия - в Санкт Антон ам Арлберг, Тирол. В алпийския си дом живее със съпругата си, чехкинята Вера Ворачкова, за която се жени през 1926 г.

Вилата е построена в началото на XX век от германския индустриалец Бернхард Триер. Фон Триер не успява да се наслаждава дълго на вилата си, тъй като умира като офицер в Първата световна война. Имотът преминава през няколко собственици. След като попада във владение на родопчанина, имението е възстановено в автентичния му вид. Васил Куцооглу обикаля аукционни къщи в цяла Европа, за да купува автентични предмети, мебели и картини за обзавеждането му. Най-вероятно именно при посещенията си на различни аукциони попада на уникалното издание от библиотеката на Наполеон Бонапарт и го закупува.

След като Хитлер анексира Австрия, Куцооглу се премества в Монтрьо, Швейцария. Вилата на родопчанина е използвана като резиденция на френския командир на окупационните сили в Австрия Мари Емил Антоан Бетуар. През 1944 г. Бетуар поема командването на Първи френски армейски корпус. Когато френските войски навлизат в Санкт Антон през май 1945 г., те превземат вилата и я превръщат в свой щаб. В следващите години генерал Бетуар прекарва по-голямата част от времето си във Виена, но редовно се връща в Санкт Антон, за да ловува и да кара ски.

Постепенно Васил Куцооглу започва да губи интерес към имота си, въпреки че е имал планове да го превърне в хотелски комплекс. Междувременно районът около Санкт Антон се утвърждава като един от най-привлекателните ски центрове в Европа. Близо до вилата е била построена и железница. След време вилата е придобита от общината на Санкт Антон и местното туристическо дружество. Част от нея приема туристи, а друга е превърната в музей.

В историческото имение има седем зали,

които предлагат разходка из местната ски история и проследяват развитието на Санкт Антон по пътя му към световноизвестна ски дестинация. Бившият собственик на имението си купува къща в Лозана, разположена на малък хълм над Женевското езеро, сред борове, напомнящи родните Родопи.

Натрупал състояние, той отново се отдава на младежката си мечта

- да чете и изучава философия, история и литература.

Умира през 1975 г. Преди смъртта си основава фондация СОБРАТ, чиито средства са предназначени за България - за подпомагане на болни хора, на български студенти в Швейцария, за популяризиране на българските нравствени ценности и други обществени каузи. Друга негова къща в България обаче има съвсем различна съдба от тиролската вила.

Емблематичната постройка в центъра на Пловдив, проектирана от арх. Йосиф Шнитер, беше съборена от инвеститор през 2019 г. Родопчанинът и тютюнотърговец използвал сградата при посещенията си в града под тепетата по различни дела. По-късно в нея живели негови наследници, а известно време е функционирала и като детска градина. Сградата беше паметник на културата.

След като я закупува от наследниците на тютюневия магнат, инвеститорът, вместо да изпълни съгласуваното с Националния институт за паметниците на културата разрешение за укрепване на къщата с ангажимент за запазване на фасадите, я събаря изцяло. Голяма част от многобройните имоти и тютюневи складове на фамилията в една или друга степен преживяват подобни на пловдивската драма.