Защо половината апостоли на Априлското въстание остават живи

08.06.2026 Григор Николов
Има голяма вероятност Георги Бенковски да е убит за пари.
СНИМКА: АРХИВ
Има голяма вероятност Георги Бенковски да е убит за пари. СНИМКА: АРХИВ

В някои революционни окръзи въобще не се стига до някакви действия

Напоследък се лансира теорията, че Априлското въстание нямало за цел да освободи България, а било направено, за да обърне вниманието на Великите сили и те да се намесят, за да се появи отново на картата на Европа България.

Подобна мисъл обаче съвсем не е нова. Малко известно е, че за това се говори още на заседанията на Гюргевския централен комитет в късната есен на 1875 г. Дали това е така? Да видим каква е съдбата на определените апостоли в четирите революционни окръга, на които е разделена България. Защо едни загиват с мъченическа смърт, а други така и не могат да вдигнат въстание?

В Първи революционен окръг главен апостол е Стефан Стамболов. Определено е въстанието да се вдигне в Търновско, Габровско, Севлиевско и Горнооряховско. 22-годишният Стефан Стамболов и Христо Караминков - Бунито пристигат в Търново около 20 февруари 1876 г. (всички дати са по стар стил – б.а.), обаче се отказват градът да е център на въстанието заради многобройния турски гарнизон и определят Горна Оряховица.

Стамболов се укрива в село Самоводене

Предрешен изгражда комитети, събира пари за оръжие, поддържа контакти с другите революционни окръзи. Въпреки че събранието на Оборище решава въстанието да се вдигне на 1 май, Стамболов избира в Търновско то да се обяви на 28 април. В резултат на предателство част от главните организатори са заловени, а Стамболов чака в къщата на Йорго Радев в Самоводене уречения ден и час да поведе въстаниците. Нищо подобно не се случва. Той заминава за Балван, където научава, че четата на поп Харитон, заслугата за която основно е на неговия помощник Христо Караминков, води битка в Дряновския манастир. Връща се в село Мусина, укрива се и след около двайсетина дни, преоблечен като кадъна, отива отново в Самоводене. Въстанието вече е потушено. При него се появява и Христо Караминков, двамата се преобличат като дюлгери. Така стигат до Свищов и оттам преминават в Румъния. Вторият помощник - Георги Измирлиев, вдига бунт с няколко души в Горна Оряховица, заловени са, изправени са на съд и присъдата му е обесване. Той не дочаква изпълнението й и сам слага край на живота си.

Във Втори революционен окръг главният апостол Иларион Драгостинов и помощниците му Георги Обретенов и Стоил войвода

загиват по време на въстанието

Те се срещат с доста трудности за организирането му. Причините са неуспешното Старозагорско въстание и разбиването на местния комитет. Георги Обретенов от Румъния донася няколко най-модерни за времето си пушки. Издава заповед какво да бъде въоръжението на въстаника - револвер с 200 куршума, пушка с 250 и нож. Това се оказва неосъществимо.

Въстанието избухва едва на 29 април заради трудности по организацията му. След обявяването му в Копривщица обаче последват нови арести в Сливен и мнозина от въстаниците решават на 3 май да последват Иларион Драгостинов да преминат Балкана и да отидат в Румъния. Завързва се сражение на прохода Вратник с потерята на Осман бюлюкбаши.

На 10 май при сражение са убити Иларион Драгостинов и Стоил войвода, който се е включил с четата си от десетина души. Около Жеравна са се присъединили още 73 въстаници. Тежко ранен Георги Обретенов сам слага край на живота си.

В трети врачански революционен окръг въстание така и не избухва. Главен апостол е Стоян Заимов, а негови помощници са Никола Обретенов, Георги Апостолов и Никола Славков. Като основна причина се изтъква многобройната турска войска в града в очакване на война със Сърбия.

Като друг мотив е противоречието му с Никола Обретенов, който, вместо да организира въстанието, повече се занимава с търговски дела.

Стоян Заимов обаче прави подготовка и дори издава заповед до бъдещите въстаници на 10 април, в която пише: “Пушки, каквито и да са, откъдето и да са, намерете си. На бунта всички ще излезете. Ако не излезете, ще се наказвате според закона и градът тогива ще се запали”.

След два дни пише и до Търновския революционен комитет: “Първо и последно идем да ви кажем, че 1 май няма да се мине без пукот в този окръг. Да дойде и сам Господ да ни каже, че трябва да се почака, няма да се слуша”.

Въпреки тия горещи уверения, обещаното въстание във Враца така и не избухва. Мнозина твърдят, че това ея защото разбират каква е съдбата на Панагюрище и Клисура. След въстанието Стоян Заимов е предаден като главен организатор, арестуван е и е изпратен в цариградския затвор, а оттам на заточение. Двамата му помощници - Никола Обретенов и Георги Апостоловя се включват в четата на Христо Ботев. Апостолов с няколко души се отделя след битката под Околчица, водят битка с османската войска и е убит. Ботевият приятел Никола Славков пък преди тръгванейф за България

случайно е ранен с револверен изстрел от своя хазаин,

лекува се и при пристигането си в България и след разкритията за готвеното въстание е осъден на смърт. Той казва, че е руски поданик, намесва се руският посланик в Букурещ и е освободен. Участва в състава на руските войски в Руско-турската война през 1877-1878.

С изключение на Захарий Стоянов всички апостоли на Четвърти революционен окръг загиват след краха на Априлското въстание. Георги Икономов, който е определен за Сливенския революционен окръг, се прехвърля в Панагюрище, тъй като турската полиция в родния му град добре го познава. Захарий Стоянов след залавянето му край село Терзийско се преструва на смахнат циганин, още повече че бил и възчерничък, и е разкарван по затворите в Троян, Ловеч и Търново. Въдворяват го в родното му село Медвен и там дочаква освобождението на България. Покрай многото му заслуги, някои доста спорни, след 1878 г. със Стоян Заимов те са първите документалисти в българската литература.

След разгрома на въстанието Каблешков с чета се укрива в Стара планина. Останали са само 4-ма души. През нощта са нападнати от османлии и двама са убити на място. Оцелелите Каблешков и Найден Попстоянов, който е ранен, са пленени. Отведени са в Ловешкия затвор, където намират и Захарий Стоянов. При разпитите в Търново Каблешков не признава нищо. Найден Попстоянов умира. Решено е Каблешков да бъде отведен в Пловдив и там да го съдят. Когато нощуват в Габрово, Каблешков отнема револвера на охраняващото го заптие и се самоубива. Това става на 4 юни.

Нелепо загива и главният апостол Панайот Волов,

на когото Бенковски иззема функциите. След разгрома на въстанието той се отправя към Румъния заедно с Георги Икономов и Стоян Ангелов. На 26 май 1876 г. при Бяла групата е предадена от турчин. Гонени от потерята, при опит да преминат Янтра край моста на Колю Фичето, Панайот Волов, Георги Икономов и Стоян Ангелов намират смъртта си във водите на придошлата река. Телата и на тримата остават във водата. А Бенковски умира с геройска смърт.

Резултатите са щели да бъдат същите след 100 потъпкани града

Ето размишленията на Стоян Заимов относно Априлското въстание. Писани са 20 години след него в книгата “Миналото: етюди върху записките на Захарий Стоянов”:

“Захарий Стоянов, когато е писал горното, види се, е забравил опитването на муховци да убият Бенковски, заканванието на панагюрци (след разбиванието на Панагюрище), че ще убият войводата и неговите най-верни другари, ако той не напустне по-скоро околността на Панагюрище - забравил е позорното арестувание на Волова, Икономова, Каблешкова в Копривщица от селските тълпи, възбунтувани от доктора Спаса и другите копривщенски чорбаджии. Ако бяха въстанали и другите революционни окръжия, наместо един Батак, щяхме да имаме сто потъпкани Перущици и каменни Клисури, а резултатът щеше да бъде един и същ: конференция, Лондонски протокол, Освободителна война, Сан-Стефански договор, сетне Княжество България, Източна Румелия и, божем, автономна Македония. Сегашното наше разбиране е, че не е имало нужда от повече кърви, за да се дойде до освободителната война. Прочее, напразно Захарий Стоянов се люти, та гади сливенци, търновци и врачани, че не въстанали като панагюрци, перущенци и клисурци. Във време, когато “наша милост” - пишуща тия редове - се ядосваше на себе си, гдето не успя да дигне на оръжие V революционно окръжие в такъв размер, в какъвто Бенковски, Икономов и Волов можаха да повдигнат III революционно окръжие (Пловдивското) - бе време, когато се ядосваше на себе си, а сега благодари на дявола, който му побърка (тогава) плановете, и се радва, гдето град Вратца с по-малко жертви откупи разорението и опустошението си.

Повтаряме: Сто Вратци да бяха изклани и опустошени резултатът от въстанието щеше да бъде такъв, какъвто бе и без разрушаването на Вратца от императорските войски и башибозушките тълпи: сиреч достатъчно бе пролятата кръв в III революционно окръжие … Гонимата цел на апостолите от Гюргевския Централен комитет се постигна с много по-малко жертви, отколкото се предполагаха в Гюргево за предизвикване намесата на Великите държави в разрешаване на въпроса на българското политическо освобождение.

Бенковски бе добре разбрал гениалната идея на апостолите в Гюргево, които решиха, ако не с добро, силом да вдигнат българското население на бунт: ето защо Бенковски, когато видял от върха Лисец потъналото в пожар Тракийско поле, казал: “Моята цел е постигната вече! В сърдцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее: а на Русия - нека тя заповяда”, каза той и отиде да седне при корена на един бук.”

Напомняме, че Стоян Заимов е член на Гюргевския централен комитет, участва в заседанията и вземането на решения и как е разделена България на революционни окръзи. Днес приемаме друго разделение.

Убиват Бенковски заради 20 000 гроша

Докато обикаля из Четвърти революционен окръг, за да мобилизира населението за борба, на 23 април Хвърковатата чета на Бенковски отива до ихтиманското село Петрич, за да подпомогне въстаниците. Те са около 130 души. Четата на Бенковски отблъсква първата атака на башибозуците и черкезите и после втората, вече от редовна турска войска. На помощ се е притекъл и Орчо войвода - Иван Парпулов, с над 100 въстаници от Панагюрище.

Битката е двучасова, Орчо убива предводителя им и те се разбягват. Четниците отбиват и третата атака и хората на Бенковски тръгват към връх Еледжик, после край Белово и се връщат. Тук от тъмните дебри на историята излиза фактът, че на 29 април Бенковски в лагера на Еледжик бил отчаян - Панагюрище, Клисура и Петрич са опожарени и разграбени.

Копривщенските чорбаджии пък са арестували въстаниците

Тогава бежанецът от града Стоил предложил на муховчани да убият Бенковски и да поднесат главата му на тепсия на Хавуз паша, та да измолят милост за себе си, жените и децата си. Противопоставил се комендантът на лагера Теофил Райков: “Бенковски войвода е човек на Русия. Ако го убиете, Русия ще го иска от децата и внуците ни”. Тъй Бенковски останал жив.

Лагерът е разбит, Хвърковатата чета от над 200 души е намаляла до 70. Бенковски решава да отидат в Северна България, за да подпомогнат въстанието, като се надяват, че то е избухнало и там. На 3 май през Буново и връх Баба в Етрополския Балкан достигат до Рибарица след няколко битки с редовната войска.

Георги Бенковски, отец Кирил, Стефо Далматинеца и Захарий Стоянов се отделят. Намират говедаря Нею, който ги води до колибите на Вълю Стоилов - Мечката. Той ги омайва с приказки, че има момче, което е в Румъния, и се оказва, че и Бенковски го познавал. Доверяват му се. После ги лъже, че ще ги води на връх Стара планина, въстаници нахлули от Сърбия. Намесила се била и Русия и турците напуснали Тетевен. Когато минават на другия бряг по съвсем ново мостче, проехтяват изстрели. Бенковски пада на място, а Захарий в уплахата си се качва на един бук и чува под него разговора на турския военачалник с “благодетеля” им дядо Вълю. Това е версията на Захарий Стоянов, в която той се описва като пръв очевидец. Доколко е вярна?

Отец Кирил дава пълната версия за предателството и убийството на Бенковски. Разказът е записан от Стоян Заимов в цариградския затвор, където са и двамата:

“Щом аз и Бенковски изминахме “мостчето” (има предвид, че то е току-що направено – б.а.), Вълю говедаря дигна кривака си и извика: “Момчета, не бойте се”. В отговор на говедаря няколко пушки изгърмяха от близкия храсталак. Бенковски разпери ръце като орел крилата си: каза “нещо си” и се търкулна на моравата. Втори път прогърмяха пушки: усетих, че дясната ми ръка и левият ми крак отлетяха… хе там, някъде си. Неволно се обърнах назад и видях Джендаки, като сърна се метна от “мостчето” долу в реката, а Стефо с бързината на дива коза бягаше по ливадата надолу. Помаците излязоха от пусията си и с голи ножове се впуснаха върху треперящия труп на Бенковски войвода. Бенковски бе упушнат в сърцето и в челото. Говедарят Вълю извика: “Мехмед ага, попа жив оставете!”. Говедарят с още двама помаци ме хванаха, ръцете ми назад запършиха и с въжето на бай Вълю силно ги стегнаха. Висок и плещест, с рунтави гърди помак някой си се тръшна върху трупа на Бенковски, запърши му главата като на агне гергйовско, и я отряза с острия си ятаган: сетне я натъкна на ножа си и гръмогласно се провикна: “На ти, хаджи, българско царство!...”

Обезглавеният труп на Бенковски трепереше като трупа на току-що заклана сърна, а главата му, натъкната на ятагана, ту смигаше, ту разтваряше посинели бърни и като да ми казваше: “Отче, прощавай!”.

Помаците снеха от обезглавения труп на Бенковски двата револвера, обкованата с чисто “руско сребро” сабя, биноклите, компаса, военната карта, часовника и камата, съблякоха дрехите му и оставиха гол-голеничък трупа му. След това обраха и мене: взеха дисагите с парите и кръста, съблякоха ме гол-голеничък, разпраха джобовете на дрехите ми да търсят злато, взеха ми револвера, камата и часовника. По дисагите ми имаше сумата четири хиляди гроша в бели меджиета. Попитаха ме: “Само тия пари ли носите? Ние знаеме, че носите с себе си 20 хиляди гроша”.

- Ако ме откарате жив и здрав в Тетевен, ще ви кажа, где съм заровил другите пари - им казах аз.

- Аз нали ви казах: попа не убивайте, защото той знае где са заровени парите на хаджията”, се обади говедарят Вълю.

На 12 май с голям алай ме прекараха през тетевенските улици и ме хвърлиха в тетевенския “магарешки рай” (тъмницата).”

От 13 до 15 май главата на Бенковски, натъкната на върлина, стърчала в двора на тетевенския конак, а на 18-и, бидейки турната в конска торба, представена била в София на Мазхар паша. От 18 до 21 главата на показ била изложена в Пашевския конак. Софийските евреи и топлаци се извървявали в Пашевския конак (днес княжевски дворец) да гледат главата на человека, който от върховете на Еледжик планина и от Беленската станция бе изплашил мирното население на Тракия и Шоплука. Според уверенията на покойния Милети, тогава митрополит Софийски, евреите и кадъните заплювали мъртвата глава на Бенковски войвода, с игла дупчели надутия му и посинял език, говорейки:

“На, така се пада на тоз, който въстава против падишаха”

А циганите запършвали нагоре клепачите на мъртвите очи и с това правели смях на непочитаемата публика.

На 21 май 1876 г. после обед негово превъзходителство Мазхар паша се обърнал лично към негово високопреосвещенство Милети със следните думи: “Давам ви главата на онзи мръсник и каквото щете, такова правете с нейния продупчен език”. Привечер на 21 май по заповед на Милети свещеникът Христо Павлов мълчешком погребал главата на Бенковски в новите гробища, разположени от дясната страна на шосето от София за Княжево.

СТОЯН ЗАИМОВ