Освен интелект и силно чувство за хумор, Любен Дилов-син притежаваше неугасимо любопитство - към всичко, което ни заобикаля, към човешкото многообразие и към тези - на пръв поглед парадоксални метаморфози, които понякога най-добре изразяват смисъла на човешкото присъствие в света, който обитаваме.

Нищо не оцветява и не осмисля живота по-добре от жаждата да видиш, да прочетеш и да знаеш - която е същността на това любопитство. Преди години попитаха проф. Вера Мутафчиева как можеш да станеш добър историк и писател.

Любопитството към живота и към света е най-важното - отговори тя и по този начин хвърли светлина не само върху собствения си интелектуален и творчески успех, но и към успеха на всички тези хора, които се открояват по един или друг начин със своя принос към опознаването на света. Може би не на целия свят - но на значими елементи и ракурси на неговото проявление.

Любен Дилов-син бе един от тези хора и неговите картини на света - и смешни, и тъжни, и малки - и по-панорамни, ще останат като негово наследство... Бог да го прости!

(От Фейсбук)