Интелектуалецът хулиган дори като политик бе ироничен първо към себе си, после към целия свят. В лекотата на перото му нямаше злоба, а много цвят и усещането за социално време

Когато се изправя пред Великия системен администратор, вероятно ще му кажа: Не знам грешен ли беше този живот, или праведен. Но много беше смешен. Дано се повтори някога!

Година и половина след като ни написа тези думи за своята 60-годишнина, Любо Дилов се изстреля нагоре да си говори с Великия системен администратор за живота и всичко останало.

А в неговия наистина имаше смях! И много цвят! И една уникална ерудиция, скрита често зад този смях, зад образа на бохема или на политика. В ролята си на политик събираше и хейт, но несравнимо по-малко от другите сигурно защото първо бе ироничен към самия себе си.

Имаше устрем на ума, перото и устата. Забележителния характер и интелект на човек, отраснал в дом с хиляди книги, в който са гостували колоси на българската и световната култура. И

удивителната лекота да изрича всичко, което мисли,

без да обижда хората, които мислят обратното. За разлика от много от тези, които, мразейки или завиждайки, за най-лесно обиждат. Както и таланта да прави бизнес и шоу почти от всичко, дори в политиката, но никога по плосък, халтурен начин и никога без да замисли останалите, което в крайна сметка променя средата.

"Средата на родителите ми сериозно се бореше за надмощие със средата на любимите връстници хулигани и невръстни бандити от улиците на Горни Лозенец. И до ден днешен е така. Еднакво ме привличат добрите високи интелектуалци и крайно лошите (не непременно ниски) момичета и момчета. Особено момичетата. Неслучайно близо 5 години бях главен редактор и на "Плейбой" - България. Но доста повече години отдадох на l'Europeo. Явно едната половина все пак надделя...", описа се Любо по типично неговия си начин, когато го потърсихме за юбилея му през 2024 г.

Малко са хората, които за близо четири десетилетия на обществената сцена не са загубили личния си почерк и доверието на приятелите. Да, понякога са се карали, изоставяли, но са се намирали отново, за да е пак хубаво, смешно и смислено, когато с онова леко фъфлене Дилов роди поредната крилата фраза. Като своеобразния рефрен на политическия ни и обществен живот - "Колкото повече сте отвратените от политиците, толкова повече са отвратителните в политиката", обявен от Движение "Гергьовден" преди 30 години. Дилов бе създател и дълго председател на партията, стана общински съветник от нея в София и народен представител в 40-ото НС. А от 45-ия парламент насам е депутат в коалицията ГЕРБ-СДС. Преди това е сред идеолозите и създателите, а също и главен сценарист на "Ку-ку", "Каналето", "Хъшове", "Шоуто на Слави". Сценарист и на филма "Ла донна е мобиле" и тв продукции, сред които сериала "7 часа разлика". 

"Рецептата е проста: гласувате, интересувате се, изисквате. И участвате лично", призоваваше той и в последното си интервю за "24 часа".

Любен Дилов-син почина на 2 юни вследствие на тежък инфаркт, който го прати в кома. След като бе стабилизиран, лекарите в Рим и у нас се бориха за живота му повече от месец.

Политикът, издател и писател е завършил журналистика в Софийския университет, работил е във вестниците "Поглед" и АБВ. Бил е главен редактор на в. "Ку-ку", "Експрес" и "Новинар" (чийто съсобственик бе), на списанието "Плейбой". От 2010 г. е главен редактор на българското издание на италианското списание L'Europeo.

Баща е на три деца и дядо на трима внуци. "С внуците е още рано, но с децата ми винаги съм говорил за политика, без да им натрапвам моите възгледи. Важното е да не се криеш и да заявяваш позиции, изобщо не държа да са съгласни с мен. Но държа да са самокритични", каза Любо малко преди инфарктът да го покоси по време на екскурзията с децата в Италия.

А негов баща е световно признатият писател фантаст Любен Дилов, което предопределя и първите му 7 години, и останалите до едва 61. Винаги си е давал сметка за името, което носи. Но това никога не му е тежало, надяваше се да е така и за неговите наследници. Казваше, че всъщност

всеки баща е велик длъжник на децата си,

а той не прави изключение. Докато чакаше да го дарят с внуци, се шегуваше с тях, че не побързат ли, той ще ги дари с братче или сестриче.

"Доминантното присъствие на компаниите на родителите ми ми е създало усещането за социално време, много по-голямо от биологичното ми. Имам спомени за Фурнаджиев, Каралийчев, Цветан Стоянов, Гюнтер Грас, братя Стругацки и Кир Буличов, купища поети, художници, писатели и учени, чиято истинска стойност научих значително по-късно", изповяда Любо Дилов. А с Радой Ралин заедно вършели пакости. "Ненавършил 7 години, бях обявен от Радой за негов "сподвижник" и до смъртта си ме тормозеше с невероятните си, крайно идеалистични възгледи за живота. На другите разказваше смешки, а на мен - смъртоносно сериозни неща. Пенсионна реформа, образователна, политика...", описваше той. 

Често си е говорел със Старши (както наричаше баща си) за това си усещане за социално време, далеч надхвърлящо биологичното му. Дори когато Любен Дилов-баща се захванал да пише "За мъртвите или добро, или смешно", за някои от историите разпитвал Младши какво си спомня.

А ето и един от тези толкова цветни примери, пресъздаден десетилетия по-късно от Любо: "Истински се вълнувах, когато Таня Шахова и Юрий Дачев поставиха пиесата "Две". Онази нощ и аз бях там - в Хисаря, във вила "Петрович", когато от Съюза на писателите забравиха да изпратят кола, която да прибере Дора Габе и Елисавета Багряна в София. Разбира се, нищо не помня от знаменитата случка. По онова време бяхме заети да разправяме за Дора Габе, че като си купувала метла, продавачката я питала: "Да ви я увия или ще си я яхнете", или как спорили двете с Лиза кой Добри е по-добър любовник - Джуров или Чинтулов. Бяхме проклети хлапета с никакво уважение към историята!"

Вярваше, че хората трябва да се забавляват и да обичат всеки миг, защото това реално е всичко, което имаме в този живот. И, разбира се, да четат. Участва в битката да се намали ДДС-то на книгите, учебниците и печатните периодични издания и бранеше тази изстрадана помощ. Защото изповядваше, че грамотността и информираността са задължителните условия да функционира едно общество.

И като всеки много цветен и мъдър човек бе и малко пророк. Или поне така звучат с днешна дата думите му: "Странно нещо е усещането за време. Прекалено субективно и вероятно затова учените постоянно катастрофират в опитите си да го натикат в някаква всеобща теория. Като погледна назад тези 60 години, си мисля, че наистина получаваме времето, като разделим пътя на скоростта.

С огромна скорост прелетях по пътя, но благодаря на Господ

за паметта и умението да запечатвам това, което виждам."

С огромна скорост премина наистина и е толкова тъжно, че рано отлетя. Но беше цветно, смешно и ни остави неповторимия начин, по който умееше да го запечатваш!

Печатът, културата, Черноморието - част от каузите му в парламента

Несъмнено един от най-колоритните депутати - и по изказ, и по облекло. Любен Дилов-син не обиди опонент от трибуната дори когато ставаше напечено. Изказваше се рядко, но отроумно и никога по теми, които не разбира.

В края на 2022 г. бе един от най-големите защитници за сваляне на ДДС за печата и книгите от 20 на 9%. "Това е високо облагане на знанието и на колективната памет на нацията - периодичните издания и книгите са точно това. Печатната периодика наистина е не само независимост и свобода на медиите, не само много по-достоверен източник на информация, но и паметта на нацията", каза тогава в интервю за "24 часа".

В края на 2025 г. пък беше съвносител на промени в Закона за меценатството. Искаше и да организира обществена дискусия за промените в закона, но кабинетът падна и за проекта не остана време.

Като депутат от Бургас често бе в града, любимо му беше рибарското селище Ченгене скеле. В началото на 2024 г. не подкрепи изграждането на вятърни електроцентрали в Черно море, внесени от собствената му група ГЕРБ и от ДБ - за да не пострадат околната среда, туризмът и риболовът. Противопоставяше се на застрояването, работеше за облекчено наемане на сезонни работници в туризма от трети страни, особено от историческите ни диаспори.