Преди принц Филип да спечели сърцето на кралица Елизабет II, друг аристократичен кандидат е бил смятан за възможен съпруг на бъдещата кралица.

Според кралския историк и биограф Хюго Викърс, граф Хю Юстън, който по-късно става 11-ият херцог на Графтън, е бил разглеждан като потенциален партньор за младата принцеса Елизабет, преди тя окончателно да се влюби в мъжа, който се превръща в любовта на живота ѝ.

„Кралицата майка много държеше дъщеря ѝ да се омъжи за офицер от Гренадирската гвардия", казва Викърс пред Fox News.

Той обяснява, че Гренадирската гвардия е най-престижният полк в британската армия и че нейните офицери са били смятани за елита на военните среди.

По време на Втората световна война принцесите Елизабет и Маргарет живеят основно в замъка Уиндзор. Около тях има множество военнослужещи от Гренадирската гвардия, а според Викърс кралицата майка съзнателно насърчавала контактите на дъщеря си с тях. Тя особено харесвала лорд Юстън и се надявала именно той да стане съпруг на бъдещата кралица.

Според дневниците на политика сър Хенри „Чипс" Чанън през 1943 г. се е смятало, че Хю е „предопределен за по-висша съдба – самия трон".

Кралският експерт Ричард Фицуилямс отбелязва, че кралицата майка вероятно е предпочитала английски аристократ пред принц Филип.

Историкът посочва още, че лорд Луис Маунтбатън – чичото на Филип – е изиграл ключова роля за отстраняването на конкурентите му. Според Викърс именно Маунтбатън е съдействал граф Юстън да получи престижен пост като адютант на вицекраля на Индия, което на практика го отдалечава от британския кралски двор.

С течение на времето кралското семейство започва да смята Юстън за твърде пасивен. До края на 1943 г. интересът към него като потенциален съпруг на принцесата значително отслабва.

„Мисля, че беше много по-добър избор Елизабет да се омъжи за принц Филип", казва Викърс. „Филип беше глътка свеж въздух. Имаше впечатляваща военноморска кариера по време на войната и беше изпълнен с идеи. Страхуваха се, че ще модернизира монархията – и бяха напълно прави."

През 1946 г. Хю Юстън се жени за Ан Форчън Смит от известно банкерско семейство. По-късно тя става една от най-близките довереници на кралица Елизабет II и служи в кралския двор в продължение на близо седем десетилетия.

Според кралския коментатор и фотограф Хелена Чард съдбата на Елизабет и Филип е била предопределена още от първата им среща през юли 1939 г.

„Тринадесетгодишната принцеса Елизабет се влюбва до уши в 18-годишния Филип", казва тя. „Красивият и атлетичен млад принц силно я впечатлява и тя пази негова снимка в спалнята си."

Въпреки чувствата на Елизабет, родителите ѝ първоначално не одобряват Филип. Те го смятат за твърде прям и неподходящ кандидат и обсъждат други възможни съпрузи от висшето общество, включително граф Юстън.

Чард обаче подчертава, че Елизабет категорично отказва да погледне друг мъж. Според нея единственият човек, който донякъде би могъл да бъде смятан за алтернатива, е лорд Порчестър, известен като „Порчи", но отношенията им остават изцяло приятелски.

По време на Втората световна война Елизабет и Филип поддържат връзката си чрез писма и редки срещи. Въпреки притесненията на двореца относно неговите финанси, чуждестранен произход и семейни връзки, принцесата остава непоколебима.

„В крайна сметка Елизабет убеждава баща си да ѝ позволи да се омъжи за Филип", казва Чард. „След обиколката в Южна Африка крал Джордж VI осъзнава, че раздялата само е засилила чувствата ѝ."

Кралският коментатор Иън Пелъм Търнър допълва, че кралят никога не е бил особено очарован от Филип, когото смятал за твърде самоуверен. Но когато става ясно колко силно е влюбена дъщеря му, той приема избора ѝ.

Годежът на Елизабет и Филип е обявен официално през юли 1947 г., а двамата се женят на 20 ноември същата година.

„Връзката им беше резултат от личен избор, а не от уговорен брак, и се превърна в огромен успех", казва Чард. „Нека бъдем честни – Филип беше най-красивият от всички."

След възкачването на Елизабет на трона през 1952 г. принц Филип се отказва от военноморската си кариера, за да я подкрепя като неин съпруг. До смъртта си през 2021 г. той изпълнява над 20 000 официални ангажимента, ръководи стотици благотворителни организации и играе важна роля в отглеждането на четирите им деца.