9 години от смъртта на Богдан Дочев, видял отблизо "божията ръка" на Диего Марадона срещу Англия преди 40 г.

Голът на Диего Марадона за Аржентина с ръка във вратата на англичанина Питър Шилтън на световното в Мексико през 1986 година още буни духовете.

Защото остава един от най-спорните моменти в историята на първенствата на планетата. А страничният съдия във въпросния 1/4-финал Богдан Дочев беше най-споменаваното българско име във футбола преди появата на Христо Стоичков. Той почина преди години

Английските медии буквално сатанизират българския рефер, без да вземат под внимание, че окончателното решение е на главния. Огорчението от реакцията на журналисти и фенове преследва Богдан Дочев до смъртта му.

В интервю години след този мач той разкрива, че става въпрос за

груба съдийска грешка при пласирането на главния рефер Али Бенасьор

от Тунис, но и намеква, че е забелязал нередовния гол, но жестовете му останали неразбрани.

Според тогава действащите разпоредби, когато един страничен съдия забележи нещо нередовно, но главният не го види, трябва да застане неподвижно на тъчлинията и да не сочи с флага към центъра.

Мнозина специалисти, в това число и футболни съдии у нас, му отправят упреци, че не е постъпил така, докато установи контакт с главния рефер. Ето мнението на Богдан Дочев за зачитането на първия гол на Марадона, отбелязан с ръка на четвъртфинала Аржентина - Англия:

"Съдийската комисия на ФИФА се постара да композира за срещата максимално неангажиран териториално състав: един арбитър от Африка, един от Европа и един от Централна Америка (Бърни Улоа Морера от Коста Рика - б. р.), но всеки със свой стил и школа на съдийстване. Въпреки предварителното уточняване преди състезанието не можа да се получи желаният синхрон в тройката.

Върхов момент в срещата бе отбелязването на първия гол във вратата на Англия от Марадона - в една ситуация, наситена с много драматизъм и, бих казал, груби съдийски грешки от гледна точка на тактика и избор на правилна позиция за наблюдаване на играта от страна на арбитъра. Нещо, което стана причина да се елиминира тъй желаното взаимодействие.

В първия момент едва ли някой е предполагал, че от това действие на Марадона ще се разгорят толкова страсти, спорове и дискусии.

Острата реакция на двамата английски играчи, единият от които бе вратарят Шилтън, подтикна тунизийския съдия да извърши някои неща извън общоприетите в практиката. А той можеше да направи поне словесна консултация. До това обаче не се прибягна и голът бе зачетен.

Макар че по-добрият отбор - аржентинският, спечели заслужено, в победата му останаха някакви съмнения. Те именно предизвикаха непосредствено след срещата обяснения най-напред в съдийската стая. Официалният представител на ФИФА Херман Нойбергер ангажира в диалога само съдията. Ние с костариканския колега Бърни Морера бяхме освободени от всичко, което ставаше в съседната стая. Това се потвърди както от оценката ни за срещата (аз и Морера получихме по 8,3), така и от положителното отношение на президента на английската федерация към нас.

Мнозина побързаха да дават оценки, да изказват съображения как е трябвало да се реагира в случая от методична и спортно-техническа гледна точка, без да се съобразяват с обстановката и с оня динамизъм и напрежение, които я характеризираха. Аз и

до ден днешен не мога да намеря верния и точен отговор

- как би следвало да постъпя в тази ситуация. Жестовете ми бяха пренебрегвани за разлика от други случаи в практиката ми. Това го отдавам на недостатъчното професионално умение и квалификация на Бенасьор. Както и да размишлявам върху този мач, да ме обвиняват и да се самообвинявам, и през ум не ми е минавало, че това ще бъде последната среща от моята дългогодишна кариера. А имах уверенията, че на това световно първенство ще получа онова морално удовлетворение, което ми се полагаше.

Срещата обаче се оказа фатална - ход напред не се получи. Остана ми само утехата от положителната оценка, но удовлетворението ми е непълно."

Интервюто е публикувано в книгата "Арбитрите на световните първенства", която излиза през 1992 година.

За съжаление, от този момент нататък спира и българското участие на първенства на планетата при съдиите, независимо че имаме достатъчно добри арбитри като Атанас Узунов, Стефан Орманджиев и Антон Генов. ФИФА въобще не ни обръща внимание. Дори когато бяхме четвърти в света, пловдивчанинът Алексей Илиев бе само резерва при помощниците в САЩ, а след това във Франция нямахме дори и такъв.

Така на 22 юни преди 40 години за последно имахме съдия на световно. На въпросното световно Богдан Дочев има оценка 9,4 по десетобалната система, което е невероятно признание за всеки съдия. Пише му я една от легендите на световното съдийство - Валтер Гаг от Швейцария, дългогодишен член на ФИФА и УЕФА.
Мачът е от решителния ден на предварителна група B, където са домакините, Белгия, Парагвай и Ирак. Богдан Дочев получава наряда за Белгия - Парагвай на 11 юни в Толука.

Двубоят завършва 2:2. Белгийците повеждат чрез Франк Веркаутерен в 30-ата минута, но Роберто Кабаняс изравнява в 50-ата. След това Даниел Вейт прави 2:1 за европейците, но отново Кабаняс изравнява в 76-ата мин.

Първият двубой на Дочев на световното първенство в Мексико е само 3 дни преди това. Тогава той помага на известния румънец Йон Игня на двубоя Федерална република Германия - Шотландия от група Е. Немците побеждават с 2:1 по особено драматичен начин. Легендата на Острова Гордън Стракън открива в 18-ата минута, но след това шотландците са обърнати след попадения на Руди Фьолер и Клаус Алофс.
Дочев получава назначение и за 1/8-финалите. На Испания - Дания той помага на друго голямо име от миналото - Ян Кайзер (Холандия), и отново в компанията на фаталния Али Бенасьор. Испанците побеждават с 5:1 след невероятните четири гола на Емилио Бутрагеньо.

Всъщност оценката на Дочев и следващите му мачове показват, че ФИФА е имала доста сериозни намерения за българския арбитър. По принцип в елиминациите участват главно съдии, които не са от отборите, които са се класирали напред.
Световното в Мексико е второто за Богдан Дочев. Тогава той е безспорният №1 на България. Ръководи успешно и няколко трудни международни двубоя, сред които СССР - ЧССР, Югославия - Гърция, пробива и в евротурнирите.

Заради това е предложен за съдия от България, като за участието му в Испания помага и фактът, че нямаме отбор. По това време ФИФА използва и няколко неутрални съдии освен тези на финалистите.

Дебютът му на световното е на 16 юни, когато заедно с Луис Баранкос от Боливия помагат на аржентинеца Артуро Андрес Итуралде на първия двубой на домакина Испания срещу Хондурас в групите. Мачът завършва сензационно 1:1. След това на 20 юни е на Англия - Чехословакия като помощник на холандеца Чарлз Корвер заедно с колумбиеца Хилберто Аристасабал Мурсия. Англичаните бият с 2:1.

На 23 юни е първият двубой, който води на световно

първенство, и му се пада доста интересен - Италия срещу Камерун. Който бие, се класира напред. Помагат му двама испанци - Викториано Санчес Арминио и Емилио Сориано Аларден. Двубоят завършва 1:1 с голове за една минута на Франческо Грациани и Грегоар Мбида. И италианците се промушват напред само заради голова разлика от 2:2, а тази на африканците остава 1:1.

Следва нов мач с участие на "адзурите", но в следващите групи, които са от по 3 отбора. Богдан Дочев е помощник заедно с Томсон Там Сун Чан (Хонконг) на израелеца Абрахам Клайн на един от най-великите мачове в историята на световните първенства.

В Барселона италианците побеждават суперфаворита Бразилия с 3:2 с незабравимия хеттрик на Паоло Роси във Валдир Перес и стават първи в групата и продължават на 1/2-финал. След това отупват Полша с 2:0 и Германия с 3:1, за да триумфират със световната купа.

Световното в Мексико се оказва фатално за кариерата му в България. Въпреки че е водил цели 175 мача в елитната ни група.

Богдан Дочев е роден на 26 юни 1935 година в Севлиево. Играе футбол в "Черно море", "Спартак" (Варна), "Ватев" (Белослав), "Левски" (София) и "Спортист" (Кремиковци) до 1966 г. Завършил е висше образование във ВИИ "Карл Маркс".