Той отказва на британци 500 хиляди лири и е единственият българин на Парада на победата в Москва през 1945 г.

“Въпросът как ще ме запомнят хората, не ме вълнува”. Това го казва човекът, участвал в два преврата, командвал Първа българска армия по време на Втората световна война, която стига до Клагенфурт, дипломат, но и участвал в две олимпиади, спечелил над 200 награди по конен спорт.

Днес, ровейки се в родословното му дърво, някои смятат, че той е албанец, други – босненец, а трети – хърватин. Всъщност си е последователен и упорит балканджия габровец. Майка му Елена Петрович е внучка на албански войвода, който вдигнал бунт срещу османците, четата му била разбита и той прогонен в Босна и Херцеговина. Неговият син Петраки станал кмет на Сараево. При едно пътуване до Цариград се запознава с Милан Шишманов, братовчед на проф. Иван Шишманов, завършил право в Будапеща и по това време съдия в София.

Двамата се сприятеляват. Шишманов му гостува в Сараево. Там пък вижда хубавата му дъщеря Елена, наскоро завърнала се от обучение във виенски пансион. Българинът я поискал за жена, а

патриархатът Петраки веднага склонил и младоженката Елена идва в София

Двамата често гостували на баловете на Фердинанд в двореца, но и в тогавашния български елит, както и сега, семейството “се пропуква”. На един парад ескадронът на капитан Димитър Стойчев трябвало да се строи под балкона на къщата на Шишманови. Елена се показала, скришом се попоглеждали вдъхновено и оттам нататък внезапно бликналата любов от пръв поглед си свършила работата.

Разменили си няколко писма, тя изоставя съпруг и столица отива в Габрово. Там са арестувани за нарушаване на морала, тъй като Елена не е разведена, и по заповед на княза тя е върната насила при рогоносеца съпруг. Кавалеристът пък скоропостижно бил назначен в конния полк в Лом. Стойчев обаче нямал никакво намерение да изпълни заповедта, заявил, че думата, която е дал пред една дама, струва много повече от заповедите на “някакъв” си монарх. Усетил назряващия скандал, Фердинанд опитал да го потули с “доброволна” оставка на Димитър Стойчев. С Елена, все още неразведена, заминават за Сараево. Бащата Петраки не само се съгласил на новия избор на дъщеря си, ами се и намесил да уреди развода ѝ.

Фердинанд склонил, защото този път вече назрявал балкански скандал

Елена и Димитър заминават за Швейцария, а младоженецът записва да учи право. Връща се в София и този път наистина заминава за Лом във Втори конен полк. Оттам отива да учи в генерал щабната академия в Торино. Връща се у нас и е основател на Школата за запасни офицери. По това време в Сараево се е родил Владимир Стойчев.

По време на честванията на 25-годишнината от Шипченските боеве през 1902 г. ген. Драгомиров, чиято част първа форсира Дунав през 1877 г., го кани да му гостува в Киев. На връщане във Виена го заболява зъб, развива инфекция и скоро след пристигането си в София Димитър Стойчев умира. Майката се грижи сама за двамата си синове – Владимир и десет години по-малкия Георги. Нейната сестра Даница била омъжена за хусарски офицер във Виена и когато е десетгодишен, Владимир отива при нея. Там учи 8 години в прочутото училище “Мария Терезия”. Усъвършенства уроците по езда, които е започнал при баща си. От най-ранна възраст овладява писмено и говоримо пет езика.

През 1910 г. се връща в София и продължава образованието си във Военното училище. С няколко свои съвипускници се записват доброволци по време на Балканската война и участват в боевете при Люлебургас, Чорлу и Чаталджа. Награден е с орден за храброст.

Към края на Първата световна война наследената от бащата ненавист към Фердинанд и сина му Борис се засилва и у сина.

След края на войната продължава да се обучава в кавалерийска школа. Няколко рафта на библиотеката му са само с книги за коня и ездача.

Негов ученик е Крум Лекарски. Предстоят олимпийските игри в Париж през 1924 г. и специална комисия от Българския олимпийски комитет ги определя да представят страната ни в състезанията по конен спорт. Негов председател по това време е Евтим Китанчев, сам той състезател по конна езда и фехтовка. Той отказва да замине за Париж, за да може “с неговите” пари да отиде още един български състезател.

Стойчев и Лекарски се подготвят близо 4 години. Тръгват с по два коня, всичките отгледани в наши конезаводи. Пътуването с животните е цяла епопея и трае 10 дни в животински вагони, където са и двамата ездачи. Те пък са измолили от цар Борис III да им отпусне безплатно вагон. Състезанието започва на 21 юли. След първия ден Владимир Стойчев е пръв сред група от 26 състезатели, а двамата с Лекарски са трети. Състезанията са по обездка, надбягване с препятствия, крос и всестранна езда. Постепенно обаче изостават назад в класирането. На кое място остават, и до днес не е ясно, защото страстите около нашето участие се разпалват от несправедливата загуба на футболните ни национали от Ирландия с 0:1.

Даже и чуждите пратеници на олимпиадата отбелязват, че тази загуба се дължи на съдийски грешки. В Париж обаче Стойчев се среща и разговаря с Пиер дьо Кубертен, който му прави впечатление на “един изключително симпатичен и контактен човек, лишен от всякакво високомерие”. На игрите в Париж при него отиват англичани и впечатлени от коня му, му предлагат 500  хил. лири. Сума, с която може да си осигури спокоен живот във френската столица. Българинът отказва.

След две години на голямо състезание в Будапеща Владимир Стойчев, който по това време учи във висша армейска школа, която завършва с отличие, печели три индивидуални награди. На следващо състезание в Люцерн са с Крум Лекарски. Участват представители на 12 страни. В конкурса по висша езда вече майор

Владимир Стойчев печели първо място пред представителите на Швейцария, Холандия и Франция

В първата десетка на класирането е и Крум Лекарски.

В Деветата олимпиада в Амстердам България участва с Владимир Стойчев, Крум Лекарски и Тодор Семов. След първото състезание нашият отбор пак е на трето място, но не успява в това по издръжливост. В него конят пада и затиска Лекарски, пуква му таза, а с копитото си едва не пробива стомаха му. Ездачът е откаран в болница и опериран. Стойчев и Семов се отказват.

В анализ за откритията на конните състезания в холандски вестник обаче четем: “На първо място българите! В изпитанието по обездка те завършиха така отлично, че всички съзираха в тяхно лице най-опасните конкуренти. Но пробегът срути всичко. Единият българин след две падания, заблуден умишлено или не, язди 4 километра повече, отколкото трябваше. Друг падна много тежко и конят го затиска така нещастно, че му строшава таза”.

Въпреки това посрещането в София е впечатляващо. Още от есента на същата година започва и първият турнир “Награда на София”. При едно от изданията кракът на коня попада в пукнатина, той се преобръща и затиска ездача си Владимир Стойчев. На две места са спукани гръбначните му прешлени. В резултат 15 дни е в безсъзнание и лежи парализиран. Това са двете участия на бъдещия генерал на олимпиади. Продължава в различни турнири и печели общо над 200 награди. Язди почти до края на живота си на 98 години. Крум Лекарски обаче продължава и участва в олимпийските игри в Хелзинки и Рим – 1960 г., когато е на 62 години.

През 1930 г., след като е завършил генералщабна академия на 38 години, Владимир Стойчев е назначен за военен аташе последователно във Франция и Англия. На държавни разноски са прекарани в Париж и Лондон неговите два коня и полк. Стойчев продължава активно да се занимава с конна езда. Целта на подготовката му са олимпийските игри в Лос Анджелис през 1932 г., но България не участва заради Голямата депресия. След още две години се завръща в България с още един чистокръвен кон.

Тогава заради идеите си, а и поради приятелството си с Дамян Велчев участва в 19-майския преврат 1934 г. След година обаче Велчев е обвинен, че опитва да прави нов преврат заедно с ген. Дража Михайлович, сръбски военен аташе в София. Владимир Стойчев през 1935 г. е уволнен от армията и интерниран, по-продължително в Малко Търново и Кърджали. Съдбата на разжалван и интерниран има и Крум Лекарски, също участник в преврата на 19 май. Двамата се връщат в столицата малко преди събитията на 9 септември. На полковника от запаса Владимир Стойчев е възложено завземането на пощите и телеграфа. Той е човекът, който арестува регентите Филов, Михов и принц Кирил. Когато отива във вилата край Панчарево, намира в нея само бившия министър на железниците, пощите и телеграфа Иван Горанов и си послужва с малка хитрост. Предава им, че в София трябва да подпишат указа за новото правителство. Тримата пристигат един по един. Пръв е принц Кирил, последен Богдан Филов. Принцът е гладен, та докато чакат останалите “да подпишат”, предлага закуска на Владимир Стойчев. Когато се събират, тримата са откарани в София. Тогава от гората около вилата се показват въоръжени войници, но всичко минава мирно и тихо. След като България обявява война на фашистка Германия,

правителството на Кимон Георгиев го назначава за командир на Първа българска армия

в състава на Трети украински фронт под командването на маршал Толбухин. Първоначалната ѝ задача е да настъпи към Скопие. На 18 октомври, точно девет години след като е разжалван, му е присъдено званието генерал-лейтенант. Негов помощник е генерал Щерю Атанасов. После армията тръгва към Срем, район около Белград, и два пъти преминава Дунав. На генерал Стойчев е и планът за победата при Драва. В края на април командваната от него армия достига до Клагенфурт в Австрия. Там установява контакт с Осма британска армия на маршал Монтгомъри и двама дълго разговарят относно бъдещите планове. С ген. Чейтли пък подписва споразумението за разделение на зоните на влияние.

Заради бойните успехи на командваната от него армия генерал Владимир Стойчев е единственият българин, участвал в Парада на победата на 24 юни 1945 г. в Москва. След това за две години е изпратен като дипломатически представител на България във Вашингтон. Връща се през 1947 г. и след среща с Георги Димитров решава да се посвети на масовизацията на физкултурата и спорта. През 1952 г. е избран за председател на Българския олимпийски комитет и е най-дългогодишният негов шеф - цели 30 години, а след това до смъртта си през 1990 г. - и негов почетен председател. Пак през 1952 г. става член на Международния олимпийски комитет и още същата година благодарение на големия си дипломатически опит успява да организира посещение на председателя му, американеца Ейвъри Бръндейдж, в България.

Из разработката на ДС "Коняря": Расъл е безконтролно и е водел разпуснат живот

Мотото на ген. Стойчев е: “Да пренебрегваме личните си интереси и да тачим повече интересите на народа”. При целия негов живот, отдаден на дълга, през 1951 г. Държавна сигурност прави разработка на ген. Владимир Стойчев и приятеля му Крум Лекарски.

Може на мнозина разработката да се стори странна и нелогична, но тя има своите основания. След процеса срещу Трайчо Костов и разкритите “вътрешни врагове” в БКП партията решава да търси “врага с партиен билет”.

Заведено е и дело “Военен съюз”. Крум Лекарски дори е арестуван и прекарва няколко месеца в ареста. Там попадат и бившите “звенари”. Ето какво четем в нея: “Владимир Стойчев като юноша е расъл безконтролно, разполагал е винаги със значителни парични средства и е водел разпуснат живот. По донесение на агента Руднев още млад станал известен на висшето общество, добива достъп до двореца, дори по негови признания той е участвал в пиршества, устройвани от царя. Имал е подарък от царя един златен часовник и нагайка с позлатена дръжка за участие в конни състезания.

През 1927/1930 г., когато Стойчев е следвал във Военната академия, е дал под наем къщата си на ул. “Стефан Караджа” 28 на тогавашния сръбски консул, който за онова време е плащал доста скъп наем на Стойчев. Това се потвърждава и от показанията на подследствения Николай Любанов Ростовски. В същия двор, но в по-малка къща са живели Стойчев с майка му. Завързало се интимно приятелство между Стойчев и Крум Лекарски, от една страна, и чиновниците от югославската легация начело с тогавашния военен аташе Петкович.

Тук те започват да играят хазарт, а Стойчев все по-често разправял, че губел по няколко десетки хиляди лева, но да е жив и здрав вуйчото (вуйчото е брат на майка му, който бил граф в бившата Австро-унгарска империя), той ще плати.

След завършване на Военната академия се предвиждал 4-годишен стаж, но Стойчев заминал военен аташе в Париж и Лондон по благоволение на царя, където е водел разгулен живот и задълженията, които направил, пак били плащани от вуйчо му.

След уволнението си заедно с брат си Георги, Крум Лекарски и Тодор Тошев откриват конна ездова школа при Семинарията с 4-5 коня, които са давали под наем за езда. Школата е била посещавана много често от чужденци.

В донесенията си агентите Бело и Захариев твърдят, че ген. Стойчев е имал близки връзки с Николай граф Игнатиев, който е на разработка в отдела, силно подозрян в услуга на френското разузнаване, говорил пред агентурата, че е майор от френското разузнаване.

На 9 септември 1944 г. Стойчев взема участие в установяване на народната власт и е воювал в двете фази на Отечествената война като командир на Първа българска армия. От донесенията на агента Гонг се вижда, че след завръщането си от фронта ген. Сточев е говорил с възторг за храбростта на германските войници и е разказал случай, когато четирима германски войници спрели напредването на много наши военни части”.

За Крум Лекарски:

“Специално за себе си е заявил, че той мрази англичаните, но е за едно разбирателство на Англия с Америка.

В пояснение на последното донесение, че генерал Крум Лекарски е женен за еврейка на име Лиди Алкалай, бащата на същата в миналото си е бил председател на еврейската масонска ложа “Кармел” в София, като ложата “Кармел” е поделение на английската масонска ложа “Сън” (“Слънце”), на която ложа е председател самият английски крал”.