Празникът се отбелязва винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден.

Според християнските вярвания след възкресението си Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си като богочовек. В подножието на Елеонската планина до Ерусалим сe въздигнал в небесата. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.

„Тѐ ти, булка, Спасовден!" е израз, широко разпространен от българския фолклор.

Обичайно изразът се използва, когато някакво събитие се е случило внезапно и изненадващо, когато човек най-малко очаква.

Според народните вярвания, само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие.

Жената, която няма деца трябва да преспи под растението росен, което се смята за самодивско цвете. Но не сама, а с другар, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват и т.н. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние.

Всъщност това е един деликатен начин за регулиране на популацията във възрожденското общество. Защото невинаги причината за безплодието е в жената. Много разкази се свързват с този ден.

Повечето от тях водят до идеята, че на Спасовден може да се изневери и се свързват с мераклията мъж, който няма търпение и затова казва „Те ти, булка, Спасовден!". Тоест, днес може.

Имен ден: Спас, Спаска, Спасена, Спасения, Спасимир, Спасимира, Спасуна, Сотир

Св. велики равноапостолни царе Константин и Елена

На 21 май църквата почита светите равноапостоли Константин и Елена – императора, който въвежда християнството като официална религия във Византия, и неговата майка.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Празникът се свързва с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че Еленка и Костадин носят градушката в чувал.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа. На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан. Когато огънят стихне, останалата жарава се разстила в кръг. Около него се извиват хората, а начело се носят иконите на св. св. Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

Имен ден празнуват Константин, Константина, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елеонора, Елка и др.