"Да говориш с Фидел Кастро беше безполезно – той чуваше само себе си. Понякога имах надежда, че евентуално бих могла да проникна в ума му, но после се разубеждавах. Нямам какво да му кажа в момента, ако можех да го направя. Винаги съм се чувствала най-напред кубинка, жена, майка и сега баба, но не и негова дъщеря".

Това каза Алина Фернандес пред Нова тв. Тя е дъщеря на кубинския политик, но и един от най-изявените му критици. 

Алина разказа още, че майка й признала, че Фидел Кастро е баща й, когато е била на около 10 години. 

"Не мога да кажа, че съм била изненадана. По-скоро ми го потвърди, защото той имаше постоянно присъствие в нашия живот. Често идваше вкъщи, държеше се добре и беше мил с нас. Мога да кажа, че вече бях загубила един баща, който се превърна в червей и предател", сподели тя.

Алина описва майка си като "изключително красива жена, но обсебена от идеята за революцията и личността на Фидел Кастро". 

"В този смисъл хем присъстваше в живота ми, хем я нямаше. Отиде си с възхищение към революцията на този човек, макар че беше разорена и буквално в руини. Така че имахме неразбирателство от моето юношество нататък. Аз се чувствах неудобно от ситуацията, в която беше попаднала страната ми. Това беше факт откакто бях малка. Майка ми беше най-близкият ми човек, но отговорите ѝ никога не ме задоволяваха. Затова бих определила отношенията ни като много трудни, макар аз да я обожавах", споделя тя. 

През 1993 г. Алина напуска Куба с фалшиви документи.

"Правила съм няколко опита да избягам от Куба. През 80-те вече се бях присъединила явно към дисидентите, така че живеех в постоянен страх. След кризата, причинена от падането на Съветския съюз, през 1989 година останахме без ток и горива. Ситуацията беше много сходна със сегашната. Хората знаеха, че живея сама и съм дъщеря на Фидел Кастро, така че много се уплаших, защото никога не знаеш откъде ще дойдат репресиите. Едновременно изпитвах страх от правителството и от реакцията на хората. Исках да изведа дъщеря си възможно по-скоро, а мои приятели, запознати със ситуацията, ми помогнаха да се спася чрез фалшив паспорт. Впоследствие измъкнах и дъщеря си", разказа тя. 

Тя споделя, че многократно е усещала страх в Куба. 

"Вече се бях обявила публично за противник на режима, но и един вид бях част от него заради роднинската си връзка с Фидел Кастро. Страхът беше неразделна част от мен, но свикваш с него и се бориш да се справиш". 

Документалният филм на Алина „Дъщерята на революцията" спечели признания на международните фестивали в Маями и Далас и получи отлични отзиви от зрителите.

"В този документален филм единственото, към което се стремя, е да разкажа за Куба чрез личните истории на различни хора. Смятам, че именно на това се дължи успехът му. Всъщност това не е политически филм, но показва много интимни преживявания на хора, преживели трудности в Куба поради тамошния режим. Все пак се стараехме да не обидим никого", разказа тя за лентата.