“Тексим” стартира през 1960 г. с доставки на оръжие за алжирски бунтовници

21.01.2022 168 часа
Георги Найденов-Гето
Георги Найденов-Гето

Тя регистрира първата офшорка "Имекстраком" в Лихтенщайн. Политбюро "подарява" 20% от договорената цена.

Най-емблематичен е случаят с “Тексим” - първата голяма подобна организация, създадена още през 1960 г., чиято история е свързана с доставка на оръжие и първите у нас офшорни сметки в Лихтенщайн.

Корпорацията, оперираща с милиони долари през 60-те години и наричана “държава в държавата”, стартира дейността си около времето, когато България започва да подкрепя алжирското националноосвободително движение за независимост от Франция. Това е решено от Политбюро на ЦК на БКП. 20% от стоките, които им продаваме, са безвъзмездна помощ, постановява ПБ. И също –

временното алжирско правителство да установи своя база

у нас за снабдяване на армията.

Двама негови представители влизат в контакт и се уговарят с нашия заместник министър-председател Живко Живков за финансирането на доставките на оръжие чрез “Тексим”. Това той разказва в спомените си “Кръглата маса на Политбюро”, издадени през 1991 г.

От наша страна за съдружник е определен Георги Найденов, известен като Гето – партизанин, а след 1944 г. – служител в Първо главно управление на ДС, бил е и търговски представител в Кайро и Истанбул. Алжирските революционери посочват т.нар. д-р Хашеми, чието истинско име е Мабет Шареф. Партньорството се легализира официално чрез образуването на “Тексим” като смесено търговско дружество, в което участието е 50:50. Много скоро в Лихтенщайн е регистрирана и дъщерната офшорна фирма “Имекстраком”.

В неговия и в договора на дружеството-майка изрично е посочено, че ежегодно внася валутни вноски и плаща данъци на държавата. То е трябвало да помага и за развитието на отрасли на икономиката за постигане на най-новото техническо и технологическо равнище.

"Тексим" стартира първата си пратка с оръжие за алжирците

на борда на 10 000-тонния кораб “България”.

Близкото Мароко е определено като крайна дестинация и там товарът е свален при най-строги мерки за сигурност по изрично разпореждане на краля. След като освободителното движение приключва с победа и Алжир извоюва независимостта си от Франция през 1962 г., двете страни започват да търсят начин “Тексим” да остане да работи.

В началото след старта си – от 1961 до средата на 1965 г., “Тексим” заедно с “Имекстраком” създава

7-8 задгранични фирми,

развива главно реекспортна дейност, започва да формира морска търговска флотилия. След 1965 г. се слива с ДСП “Български минерални води” и така се създава Държавно стопанско обединение, обяснява още Живко Живков. Към него се образува къща “Мода и лукс”, която внасяла стоки.

За периода от 1962 г. до 1969 г. компанията излиза на чиста печалба от над 27 млн. лв., а през 1990 г. те вече са 136 млн., без да се броят капиталовложенията. А само през 1967 г. фирмата е внесла в държавата 2,5 млн. долара. Дъщерната офшорка “Имекстраком” получава от България и Алжир 2314 долара през 1961 г. начален капитал, а през 1969 г. разполагала с чист актив от 11,9 милиона долара – имущество, пари и ценни книжа.

Така получената валута надминава изразходваната.

През 1967 г. ДСО “Корабостроене и корабоплаване” и дирекция "Балкантранс" се обединяват с “Тексим” и това дава началото на първия концерн в България – т.нар. Икономическа групировка “Български търговски флот”. По навик той бил наричан “Тексим”.След това България стартира и международен превоз, като купува тирове и хладилници, както и 6 пътнически самолета “Ил 18”, построява 5 завода за безалкохолни, вкл. и за кока-кола. Създадена е и селскостопанска авиация, която работи със Судан, Египет, Сирия. Образувана е Морска търговска банка, чийто оборот е за 1,5 милиарда лева. Всичко това е в рамките на “Тексим”.

В първите години компанията се ползват с

пълната подкрепа на Тодор Живков.

Но от 1968 г. започва брожение срещу нея и нейните ръководители. Основни играчи в атаката са Пенчо Кубадински и Тано Цолов, съобщава Живко Живков.

Но причината се корени в недоволството на Москва, която се опасява, че след Чешката пролет задграничните дружества могат да изиграят ролята на катализатор за откъсване на България и другите соцстрани от орбитата на СССР. Затова Големият брат търси начин да спре “вредното капиталистическо влияние”.

И така се стига до процесите от 1969 г., когато е назначена

финансова ревизия на “Тексим”

и Икономическата групировка под личното разпореждане на Тодор Живков.

По-късно Георги Найденов и още 9 души са осъдени и хвърлени в затвора. Докато трае процесът в София, тук през лятото на 1970 г. пристига д-р Хашеми, който иска своя дял като съдружник в общата фирма в Лихтенщайн “Имекстраком”. Тодор Живков е на почивка в Евксиноград. Живко Живков заминава при него и му обяснява, че има

опасност алжирците да придобият всичко от съвместната компания.

Единственият изход според него е Найденов да излезе от затвора и да се разбере със “съдружника си”, твърди заместник министър-председателят.

“Направи каквото си намислил, но знай, че Георги Найденов бял ден няма да види”, казва бившият Първи, цитиран в спомените на Живко Живков. Така с благоволението на генералния секретар на ЦК на БКП съдружникът в “Тексим” излиза от затвора и се споразумява с д-р Хашеми. Но след това отново бива върнат зад решетките.

По време на делото в градския съд и 10-имата обвиняеми са обявени за невинни, но съдията е уволнен, а Георги Найденов пак се озовава в килията. “СГС е произнесъл

оправдателна присъда на тексимци, но тая няма да мине

– казва Тодор Живков на едно събитие пред 15 души. - Аз вече говорих с Иван Вачков (главен прокурор) и с Ангел Велев (председател на Върховния съд). И те са на мнение, че делото трябва да иде във Върховния съд.”

Така Гето е осъден на 20 години, от които излежава 5 г. и 4 месеца, като е прехвърлил всичките активи от задграничните дружества на държавата. По-късно в свое интервю той споделя: “Когато Върховният съд гледа на 4 септември 1992 г. молбата ми за отмяна на всички присъди и наказания, наложени по онова време, в същия ден и час, в същата сграда се четеше присъдата на Тодор Живков. Съдбата правораздаваше посвоему. В същия ден “Тексимбанк” получи лиценз и 4 септември стана нейният рожден ден. Дори не съм мечтал за по-добро съвпадение.”

След като основните фигури в “Тексим” и Икономическата групировка “Български търговски флот” са вкарани в затвора,

имуществото на компанията “Тексим” е разпределено

между държавни ведомства и стопански организации. От власт са свалени министърът на външната търговия Лъчезар Аврамов, на вътрешните работи Ангел Солаков и заместник министър-председателят Живко Живков. Извадени са също и от ЦК на БКП.

Но в началото на 80-те години практиката със задграничните дружества отново се възобновява. А тогава масово започва известното вече източване на валутни резерви.