Катя Паскалева, която почина точно преди 19 години, става звезда с филма "Козият рог"

23.07.2021 Пенчо Ковачев
Кадър от филма "Козият рог"
Кадър от филма "Козият рог"

Актрисата си отиде след дълго боледуване на 56 години на 23 юли 2002 г.

35 години от живота ѝ бяха едно обричане на българския театър и на киното, посвещение на милиони зрители, които я обичаха и на които тя подари себе си. С тази епитафия Съюзът на артистите в България обяви кончината ѝ.

Завършва НАТФИЗ в класа на Методи Андонов. Нейни състуденти са Стефан Данаилов и Стефан Мавродиев.

Дебютира в киното през 1967 г. с малка роля във филма “Отклонение”, но става истинска звезда с филма “Козият рог”. После играе главните женски роли във “Вилна зона” (1975), “Звезди в косите, сълзи в очите” (1977), “Спирка за непознати” (1989) и др.

На театралната сцена Катя Паскалева направи също толкова запомнящи се роли в постановки по Чехов, Йовков, Шекспир и Пинтър. Тя играе различно в киното, театъра и телевизията

Влиза в голямото

кино през света

на Хайтов:

първо като Найме в “Краят на песента” и после като Мария в “Козият рог”. И двете ѝ роли са почти безмълвни.

Жестока болест направи безмълвни и сетните дни в живота ѝ. Тя се прости с него в Правителствената болница, записвайки на листчета вълненията, чувствата и въпросите си. Последните ѝ две думи били: “Мокро, дъжд...” Написва ги с големи букви напряко на страницата...

Катя Паскалева е родена на 18 септември 1945 г. в Петрич, но израства в Перник. В миньорския град баща ѝ има много приятели сред гръцките емигранти, те пък създават свой самодеен театър. И още като първокласничка Катя дебютира в техен спектакъл - играе момче, син на партизанка, и дори има реплика: “Мамо, гладен съм...” После преминава през драмсъставите на местния пионерски дом, играе и в Пернишкия тетър.

Катя е едва на 17

години, когато баща ѝ

умира в ръцете ѝ Последните му думи били: “Ти, ти артистка...” Явно тя приема това като клетва или завещание и на следващата година кандидатства във ВИТИЗ.

Изглежда като бебе - с бузки и с едно черно “кукуригу”, самата детска невинност. Много е притеснена, но прави такъв монолог на Жулиета, че комисията веднага оценява таланта ѝ.

Първият спомен на Стефан Мавродиев, състудент на Паскалева, я рисува с огромна плитка, “която ми се струваше, че се вие като боа чак до петите ѝ”. С черната си коса, с красивия овал на лицето и с топлия и вглъбен поглед тя сякаш е излязла от картина на Майстора.

И Мавродиев, актьор с душа на поет, я сравнява с Мадона. Впрочем спомнете си Мария от “Козият рог”, когато облече красивата носия, за да се срещне със своя любим, и ще се убедите, че Мавро е прав.

Най-добрата приятелка на Катя от онова време - Соня Маркова, бъдеща съпруга на Антон Горчев, е свидетелка на първите любовни трепети между Паскалева и пловдивския художник Георги Божилов-Слона. Тяхна състудентка ги води в стария град на Пловдив на гости при Начо Културата. Там често присъства и Слона. И уж здраво стъпилата на земята Катя попаднала в плен на абстрактните рисунки на художника, после и на сърцето му. Женят се малко преди Катя да завърши ВИТИЗ.

И докато голямата част от випуска ѝ е изпратена точно в Пловдив, Катя Паскалева е засилена чак в Толбухин, днешен Добрич. Влюбеният художник последва своята муза и в Добруджа. Там в началото двамата живеят доста бедно. Докато тя репетира и играе на сцената, той рисува акварели върху листове кадастрон. Тогава и Катя за първи път се изкушава от рисуването и застава пред платното.

След Толбухин двамата се връщат в Пловдив и нахлуват с гръм и трясък сред местната бохема. Тези години актрисата определя като най-хубавите в живота ѝ. Тогава я портретува самият Златю Бояджиев, вече парализиран след инсулта и рисува с лявата си ръка. “Притеснявах се, докато му позирах. Златю беше много внушителен, вдъхваше ми респект...”, признава Паскалева след години.

За ролята на Мария в “Козият рог”

първоначално

е избрана

Мая Драгоманска

и дори е изпратена да тренира езда. Една вечер обаче Стефан Мавродиев завежда учителя си Методи Андонов в Пазарджишкия театър, където изгоненият от София режисьор Леон Даниел е поставил “Както ви се харесва” и в главната роля играе Катя Паскалева.

“Ех, че хубаво... Така се прави театър!”, възкликва Андонов след спектакъла. И тогава решава да снима Катя в “Козият рог”. Дори не прави пробни снимки.

“Това решение сякаш отпуши емоционално Методи и той засне филма буквално на един дъх”, казва Стефан Мавродиев. Андонов избира доста “подъл” подход за мотивация на Катя и Антон Горчев в ролята на Караиван - непрекъснато ги подстрекава.

В Рилския манастир, недалеч от който се снимал филмът, пригаждат едно помещение за нещо като лаборатория. Режисьорът гледа там заснетия материал и казвал на Катя: “Ако знаеш Тони как е изиграл тази сцена!..” Тайно от нея подхвърля на Горчев: “Катя играе блестящо, стегни се!..” И така здраво ги нахъсвал, че те изтръгват най-дълбокото от актьорските си души.

Тази надпревара без малко да завърши с фатален край. По време на снимките в окото на коня влиза клонка и той хвърля актрисата. Катя пада до голям и остър камък, само сантиметри я разминават от тежко счупване на гръбнака, а може би и по-лошо. Тогава режисьорът отсича: “Катя и Антон няма да яздят повече, все пак трябва да завърша този филм!”.

Снимането на прословутите голи снимки с Паскалева тръгва много трудно. Някакъв свян наляга всичките актьори, макар че са от един випуск и се познават чудесно.

След провала на няколко дубъла, които снимат цели три дни, Климент Денчев, единият от насилниците, казва: “Абе, хора, ние артисти ли сме, или лукови глави? Това е актьорска сцена и трябва да я направим!”.

Срамежливата Катя

се преобразява

пред камерата

Можела да направи всичко, щом е в името на изкуството и на филма. И изиграват сцените на един дъх.

Въпреки изключителните си качества “Козият рог” не е отличен със “Златна роза” на кинофестивала във Варна през 1972 г. Просто има малшанса да се състезава с филма за Георги Димитров “Наковалня или чук” на Христо Христов. Печели първа награда и може би най-важното признание - на публиката.

Международното признание за Паскалева обаче е зашеметяващо - освен наградата за женска роля в Панама и “Фемина” в Брюксел тя печели и отличието за принос в развитие на световното кино в Карлови Вари.

Няма друга наша актриса с такъв приз...