Изключително талантлив, днес актьорът е забравен

Стефан Гецов беше актьор от много висока класа, но, за съжаление, ще остане в историята повече като близък личен приятел на Тодор Живков и авджия в ловната му дружинка, а не с ролите си.

Гецов имаше впечатляваща фигура и осанка, глас като йерихонска тръба и пълнеше сцената с присъствието си. Излъчваше магия, която бързо завладяваше публиката.

Днес обаче Стефан Гецов е напълно забравен като театрален актьор. А и като филмов, защото сериалите и филмите, в които участва, са или не особено сполучливи (“Хайдушка клетва”, “Непримиримите”, “Опак човек”), или ярко политически с ясен комунистически знак. А днес такива не вървят (“Сами сред вълци”, “Дъщерите на началника”, “Изгори, за да светиш”, “Войници на свободата”, “На всеки километър” и др.).

Любопитна е ситуацията с двата български филма, които третират едни и същи събития - атентата в черквата “Света Неделя” през 1925 г. и последвалия терор.

В “Допълнение към закона за защита на държавата” (1976) Гецов е в ролята на Георги Димитров. А в “По дирята на безследно изчезналите” - на Стамболийски.

Стефан Гецов е роден на 3 юли 1932 г. в Казанлък. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ при проф. Николай Масалитинов. Един сезон в Бургас и през 1955 г. влиза в състава на Народния театър. Изиграва много класически роли. Смята се, че марковата му изява е на цар Иван Шишман в едноименната пиеса на Камен Зидаров.

Прави главоломна

кариера

Едва 30-годишен e лауреат на Димитровска награда. През следващата 1963 г. става заслужил артист, а след още две и народен. През 1969 г. получава орден “Кирил и Методий I степен” и e обявен за почетен жител на Стара Загора. Народен представител в VI НС.

Някои смятат, че всичко това е не само заради таланта на актьора, който всички признават, но и заради приятелството му с Живков, когото той свойски нарича бай Тодор. Само Гецов, Гяуров и Калоянчев имали заплати от по 600 лв.

Павел Писарев, който знае и кътните зъби на киното и театъра ни, казва, че Георги Джагаров, близък на Гецов от пиянските компании, е “виновникът” за приятелството между Живков и Гецов.

Като бивш театрал самодеец Първия много обичал това сценично изкуство и не пропускал премиера. Често споделял възхищението си от играта на Гецов. Всичко това ги сближава и актьорът влиза в най-тесния приятелски и ловджийски кръг на Живков.

Разбира се, това променя актьора, а той и без това не страда от липса на високо самочувствие и недосегамост. Това обаче му погажда лоша шега при снимането на филмовия епос “Аспарух”.

Първоначално режисьорът оглежда Стефан Гецов за ролята на хан Кубрат. В крайна сметка я дава на Васил Михайлов, а Гецов облича одеждите на главния жрец на Тангра.

В първата серия “Фанагория” той има значително присъствие, но във втората - “Преселението”, го няма. Изчезва напълно и в третата серия “Земя завинаги”. Людмил Стайков задрасква името му от сценария.

Причината е слаба творческа дисциплина. Всичко в тронната зала на Кубратовия дворец е готово за снимки, когато режисьорът забелязва отсъствието на главния жрец. “Къде е Стефан Гецов?”, пита Стайков втората режисьорка Соня Христова. “Тук беше, преди малко го видях в кафенето с другите актьори”, отвръща Христова и тръгва да го търси. Не го открива никъде в Киноцентъра и звъни на домашния му телефон.

“Отидох на грим - обяснява Гецов по телефона - и Таньо Куков ме върна. Представяш ли си, каза ми да отида след няколко минути, искал да си отдъхне малко. Щом ме връща някой, аз се качвам на колата и си тръгвам. Е, утре ще дойда...”

На следващия ден обаче конфликтът се задълбочава - Гецов не иска да обядва в Киноцентъра с колегите си, настоява да се нахрани у дома. “Кажи му, като се върне, да ми донесе десерт”, нарежда Людмил Стайков на Христова, когато тя му съобщава за намерението на актьора.

Гецов наистина

донася десерт

на режисьора,

но след още един-два подобни случая на примадонски глезотии и предвид сгъстените срокове и невъзможност за отлагане на снимките Стайков променя режисьорската книга и историята продължава без главния жрец. Част от репликите му поема канабоилът колобър Онегавон (Богомил Симеонов), който е нещо като говорител на Тангра и негов посредник с прабългарите.

През 1972 г. се навършват 90 г. от рождението на Георги Димитров. По този повод Христо Христов прави филма “Наковалня или чук”, в ролята на Димитров е Стефан Гецов. Тодор Живков гледа двете серии преди още филмът да е окончателно завършен, и го харесва. Поздравява Гецов за изпълнението му.

Но... от ЦК при директора на Кинематографията Павел Писарев идва депеша филмът да не бъде пуснат през юни, когато всъщност се чества годишнината на Димитров.

Малко след това Живков кани на вечеря любимите си душеприказчици Ангел Балевски, Пантелей Зарев и Стефан Гецов. Поканен е и Писарев.

Живков казва, че ги събира по повод предстоящата международна конференция, посветена на годишнината на Димитров, на която ще присъстват партийни величия, учени и творци от страната и чужбина. Затова той иска да си свери часовника за оценката на Димитров и да се консултира за това, което ще говори пред конференцията.

Живков оценява Димитров като наистина голяма фигура, но покрай големите му заслуги трябвало вече да се оценят и някои негови грешки. И започва от Септемврийското въстание, преминава през сталинизма, убийствата на дейци на международното комунистическо движение и на българи в СССР, ликвидирането на Никола Петков и обесването на Трайчо Костов, та до отдаването на Пиринския край и Македония на Тито.

Всички мълчат и Живков продължава. Той оценява заслугите на Димитров като съратник на Димитър Благоев за болшевизирането на партията, държанието му по време на Лайпцигския процес, дейността му като генерален секретар на Коминтерна и в организирането на антифашистката борба, теорията му за народната демокрация, ролята му на Петия конгрес на партията през 1948 г. Всичко това било толкова значително, че името и делото му щели да издържат и някои негативни оценки.

“Всички слушахме с наведени глави, аз мислех не толкова за Димитров, колкото за филма, очевидно затова бях поканен да присъствам на срещата. Създаде се тежка атмосфера, явно всички бяхме шокирани и потиснати, а и уплашени”, каза ми Павел Писарев.

Но Стефан Гецов се надига от мястото си, надвесва се над Живков като Димитров над Гьоринг на Лайпцигския процес, размахва пръст и с гробовен глас, почти имитирайки Димитров, казва: “Не бива да се прави това! Не ние, българите, трябва да сме инициаторите от Георги Димитров да не остане нищо, ако се кажат тия работи! А вие ще поемете голям грях, Партията и българите няма да ви го простят, другарю Живков!”

“Стефан или беше пийнал набързо, или защитаваше филма, който току-що беше сътворил с талант и сърце и се беше вживял, взел се беше за Георги Димитров, и досега не мога да преценя” - признава Писарев. И допълва: - Откъде събра тоя кураж, не знам. Но зачервен, той беше извън нормалното поведение и чинопочитание, което винаги спазвахме пред Тодор Живков.”

Живков започва припряно да говори: “Чакай бе, Стефане, чакай, бе, аз само се съветвам с вас, няма, бе, няма такава оценка на ЦК, аз само се консултирам.”

Другите продължават да мълчат, защото знаят, че

Живков отдавна не

долюбва Димитров,

и иска да го бутне от мястото му в историята.

На международната конференция Живков си прочита обичайното хвалебствено слово пред международната публика, а филмът “Наковалня или чук” е пуснат през есента.

Но предложението на ръководството на Кинематографията до отдела на ЦК на БКП на Христо Христов и Стефан Гецов да се даде орден “Георги Димитров” не вижда бял свят.

Скоро след това Стефан Гецов изчезва от ловната дружинка и приятелския кръг на Тодор Живков.

Една вечер се прибира вкъщи доста пиян и без да иска, запалва пердето на един от прозорците. Избухва пожар, но е потушен бързои няма големи щети. Говори се, че после много бъзикали актьора - като дошли пожарникарите, той си блъскал главата в стената и се вайкал:

- Какво остана от мене? До вчера бях героят от Лайпциг, а сега съм един жалък подпалвач на пердета!

Стефан Гецов умира на 10 септември 1996-а, само на 64 години.