В условията на пандемия от коронавирус все повече стават доказателствата, че в държавите, където е имало имунизационен календар срещу туберкулоза, заболяването протича по-леко.

Учени от цял свят смятат, че точно в БЦЖ е ключът към това. Или бацил на Келмет и Герен, както е нейното научно име.

Според последните проучвания заболеваемостта е 6 пъти по-малко.

В тази ситуация България стои много добре.

Защото е

втората държава

в цял свят, която

въвежда ваксината

в календара си.

И тя става задължителна, особено за децата.

Едва ли някой в България е чувал за д-р Сребра Родопска. Но това е жената, която разработва и след това въвежда българския щам Sofia SL 222 във ваксините срещу туберкулоза. И в момента на нея дължим някакъв имунитет по отношение на коронавируса.

“Беше изключитело ерудиран човек. Постоянно четеше. Така съм я запомнил”, казва нейният внук Георги Бобев, който е вицепрездент на федерацията по ски. Въпреки че в гените му е кодирано да бъде лекар. Завършил е медицина, но намира призванието си другаде.

Д-р Родопска е родена на 17 април 1913 година в София, но нейният род е от Калофер. Завършва елитното 120-о основно училище “Георги С. Раковски”, което съществува и до днес. То се намира на канала между НДК и стадион “Васил Левски”. Там учителка е била нейната майка.

Завършва медицина и веднага започва да работи в Инситута по заразни и паризитни болести, който се намира до бившето кино “Левски”. По това време жълтата гостенка, както народът ни е наричал

туберкулозата,

е шетала доста

сериозно из България

У нас смъртността също била доста висока, което ни правело един от лидерите в Европа по този показател.

В периода 1948-1949 година със съпруга си е на специализация във френския институт “Луи Пастьор”. От там се връща с първия БЦЖ щам. “Пренесен е малко нелегално, но това са били обстоятелствата. Поне такива са ми детските спомени. Имало е някакви проблеми с изнасянето на щама, защото все пак е френска научна разработка, но са се справили”, обяснява Бобев.

С донесения от нея парижки щам започва усилена експериментална работа по въвеждането в производството на живата противотуберкулозна БЦЖ. С произведената ваксина с доказана имунизираща способност започва пероралната ваксинация у нас на новородени деца, Но в 1% от имунизираните новородени деца

се наблюдават

гнойни

лимфаденити

Ето защо д-р Родопска заменя френския щам БЦЖ с щам от ГИСК “Тарасевич”, Москва (БЦЖ I), обяснява нейната най-близка сътрудничка д-р Миляна Чучкова.

Установява се и потвърждава по-ниската остатъчна вирулентност и висока имуногенност на щама БЦЖ I.

От 1951 година вътрекожната БЦЖ имунизация става задължителна за всички новородени и деца до 18 години с отрицателен тест Манту (туберкулинова чувствителност).

Ефективността на ваксината се установява и потвърждава при клинични изследвания от сътрудници на Института по туберкулоза (проф. Тодоров, Гайдов, проф. Раданов, проф. П.Минчев) и НИЕМ (А. Енгибаров, Е. Сапунджиева).

Заболяемостта от туберкулоза при всички възрасти, особено тежките форми при децата (милиарна и менингит) стръмно се понижава.

Следват детайлни проучвания на рьководения от д-р Родопска колектив върху свойствата на БЦЖ щамовете и усъвършенстването и стандартизацията на ваксината (Д. Стоянов, В. Колушки, А. Поликар, М. Чучкова).

От 1964 г. се прилага само лиофилизираната термостабилна БЦЖ ваксина, разработена от д-р Родопска и Т. Витанов.

Разработките предизвикват жив интерес на Първата техническа конференция върху БЦЖ ваксината в Женева (1956 г.), както и на редица научни форуми у нас и в чужбина.

От особено значение за производствениците и изследователите са оригиналните прецизни изследвания, които д-р Родопска представя на Международния симпозиум по БЦЖ и туберкулин, организиран от Международната асоциация по биологична стандартизация (Будапеща, 1973 г.).

Опитьт и огромните научни познания на д-р Родопска обогатяват производствените центрове в Москва, Йена, Прага, Будапеща, Белград, Букурещ, Токио при усъвършенстването на методите на производство и контрол. Обучението на виетнамски специалист помага за развитието на производството на БЦЖ ваксина там.

С годините производствената БЦЖ лаборатория (НЦЗПБ, БулБио-НЦЗПБ) непрекъснато усъвършенства производството и контрола на ваксината БЦЖ, произвеждана от българския субщам БЦЖ (произхождащ от щам БЦЖ I). От 1991 тя е една от трите лаборатории, одобрена от СЗО за доставчик на UNICEF и PAHO. Използва се в повече от 180 страни в света.

“Иначе за мен и сестра ми беше най-обикновена баба. Обичаща, която се гришеше за внуците си. За някои от нейните разработки научих от майка ми Бистра доста късно. Както и фактът, че е разработила първата ваксина в България. Сега сигурно щеше да се гордее с това, което е постигнала. Много от

развитите държави

не искаха да

използват тази

ваксина и страдат

Създадоха се дори антиваксърски движения в последните 30 години, които отричат всичко. И дойде тази зараза, която направо ни срина. Държавите, които са я ползвали, сред които и бившият социалистически лагер, обаче са доста по-добре поставен днес с използването на ваксината”, обяснява Георги Бобев.

Д-р Сребра Родопска е била и в сянка заради съпруга си. Проф. Ташо Ташев е един от малкото медици, които са станали академици в БАН през времето на социализма. По негово време другият е Атанас Малеев, брат на съпругата на Тодор Живков д-р Мара Малеева.

Ташо Ташев е роден в село Дълбок извор до Първомай на 14 февруари 1909 година. Завършил е хуманитарна медицина в Тулуза, Франция, през 1936 година.

Той е един от четиримата лекари - основатели и заместник-ректор на Института за специализация и усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ) през 1950 г., основател на Института по хигиена и първи ръководител на Катедрата по гастроентерология към Медицинска академия. Д-р Ташев бил забележителен диагностик и истински народен лекар

Винаги изпращал пациентите си с думите “Със здраве!” и никога не казвал “Довиждане” от лекарския кабинет. Неговото име носи Клиниката по гастроентерология към ИСУЛ. Под негово ръководство и инициатива се провеждат първите големи проучвания в България на храненето и на здравното състояние на населението.

Освен на БАН той е бил член и на няколко чужди академии, които са признали неговите проучвания и трудове в областта на здравословното хранене. Умира на 88 години. Съпругата му д-р Сребра Родопска доживява до 94 години въпреки тежките заболявания, от които страда.

Брат на проф. Ташо Ташев е известният архитект Петър Ташев, който е роден на 25 април 1915 г. През 1940 г. завършва в Белград. По време на следването си се самоиздържа като строителен работник. Дълги години преподава в Университета по архитектура и строителство (УАСГ) в София.

Той е един от първите български хабилитирани специалисти по градоустройство. Основател и първи ръководител на Катедрата по градоустройство във ВИАС. От 1960 г. за два мандата проф. Ташев е главен архитект на София.

По време на пребиваването му в Софийската община е разработен и приет със закон от 1966 г. Генерален план за развитието на столицата.

По този план са изградени новите жилищни комплекси, основните градски магистрали, метрото и др., и в продължение на следващите години не се е наложило да го променят. От 2012 година в район “Студентски” има улица “Проф. арх. Петър А. Ташев”

По някаква ирония

зет на академик

Ташев и д-р Севда

Родопска става

бъдещият професор

Драган Бобев,

който почина на 25 март тази година. Един от най-известните педиатри и детски онкохематолози в Европа. Дълги години той ръководи Катедрата по педиатрия и Клиниката по детска клинична хематология и онкология в ИСУЛ.

През 1997 година той ръководи екипа, който прави за първи път трансплантация на костен мозък в България, след което прави програма за това у нас.

По медицината се запалва покрай чичо си, който носи същото име. Той също е доста известен детски лекар, като в последните си години е познат като “стария професор Бобев”.

Но с дъщерята на академик Ташев и доктор Родопска Бистра проф. Драган Бобев не се среща в ИСУЛ, а на централната столична улица “Раковски”. Тя пък завършва молекулярна биология и през цялата си кариера работи в БАН в един от най-добрите български институти.

Днес обаче много хора трябва да са просто благодарни на д-р Сребра Родопска, че е въвела ваксината БЦЖ в България.

“Наистина ситуацията е много странна. Много богати държави много бързо забравиха огромната смъртност от инфекциозни заболявания до средата на 20-и век. И редица движения се опитват да омаловажат значението на ваксините в предотвратяване на пандемии като тази, която ни сполетя. А малка България вероятно има благодарение на баба вече повече от 70 години. Защото е доказано, че тази ваксина изгражда т.нар. неспецифичен имунитет, което помага на организма да се пребори с различни инфекциозни заболявания", споделя Георги Бобев.