За Мичмана, който замина да провери дали Господ е българин (Видео)

"Толкова съм жадувал да живея в центъра, за да съм близо до приятелите." Това казвал на съпругата си Лидия легендарният футболен коментатор Николай Колев-Мичмана. 15 години след като гласът на футбола отиде на небето, за да провери дали Господ е българин, неговата мечта - да "живее" близо до приятелите си в центъра на София, още не се е сбъднала.

Когато "Витошка" се превърна в красива пешеходна зона с фонтан, чешмички, площадчета с пейки и беседки, имаше идея да се поставят и скулптури на видни и достойни български личности - покойници, харесвани от народа. На ъгъла на "Витошка" и "Кърниградска", където преди беше старата сграда на БФС, се обмисляше да се сложи статуя на Николай Колев в пълен ръст.

"Ако стане, това ще е като сбъдната мечта за него. Наистина жадуваше да живее в центъра. Тогава бяхме в къща в квартал "Павлово", а той постоянно искаше да е сред приятелите си - да говорят за футбол, да се веселят, да пеят. Неведнъж се е прибирал пеша до Павлово", добавя още Лидия Колева, вдовицата на човека-библия за футболните коментатори.

Николай Колев е роден на 20 февруари 1932 г. в село Торос, Ловешко. Живее в София от 4-годишен. Завършва география в Софийския университет. Но не работи и ден по специалността. Освен че след години се майтапи, че

от всички спортни журналисти

най-много заслужава да пътува по света - 

това му е специалността. От 1959 г. работи във федерацията по футбол. От 1965 г. е в националната телевизия. Зад гърба си има 8 световни първенства, 7 европейски и 9 олимпиади. На достолепна възраст е пример и в по-модерните времена чрез работата си в "Диема". Неуморен до последно. Гласът на Мичмана озвучаваше и резултатите от мачовете в телефонната линия на "Еврофутбол". "В 11 вечерта излизаше с такава радост от вкъщи и отиваше да запише резултатите", споделя Лидия.

"Много ми се живее", повтарял Мичмана до сетния си миг на 10. юни 2004 г. "Постоянно се събираше с по-младите си приятели като Стойнето (Стойне Манолов - б.а.). Даже казваше:

"Абе къде съм тръгнал с тези млади момчета, ама какво да правя, като ми е толкова приятно с тях." През целия живот отделяше страшно много време на приятелите си. За работа и среща с приятелите си отиваше като на празник. Още като стана журналист, постоянно се виждаше и се учеше от по-опитните колеги, от грешките си. Събираше се в спортния клуб след мачове, коментари, олимпиади, предавания и имаше нужда да чуе мнението на своите колеги. Имаше отлични взаимоотношения и много се вслушваше в хора като Митьо Ексеров", спомня си съпругата му. Компанията на Мичмана е все от колеги - Коко Ексеров, Митьо Ексеров, Васил Манченко, Люпи Неделчев. Времето им минава във футбол и песни.

"Аз не можех и да му се сърдя, че ще закъснее, като виждах колко му е приятно. Животът му протече между работата, приятелите и семейството. Нас това ни ощетяваше, но той имаше нужда от непрестанните срещи, за да е това, което е. Но това не му пречеше да е всеотдаен и добър съпруг и невероятен човек. Аз още не мога да повярвам, че го няма. Често поглеждам към вратата и очаквам да се появи, весел, както винаги", продължава Лидия Колева.

"Той се подготвяше много за коментарите си. Слушала съм го рано-рано сутрин -

вади пишещата машина, трака по клавишите и си тананика. Той обичаше и много да пише. Правеше го с любов за всички спортисти от всички отбори. Имаше приятели от всички отбори и не ги делеше. Казваше: "Когато седна пред микрофона, трябва да съм обективен." Късно си лягаше и рано ставаше. Имаше жажда за живот. Даже последните години, когато навърши 70, казваше: "Не си усещам годините." С времето отслабваше, но той до последно не усети, че е болен и си отива. До последно работеше. Това го и крепеше", разказва още съпругата на Мичмана.

"Когато откриваха олимпиади, световни първенства, с такова вълнение коментираше, с такава тръпка... А след това - когато не пътуваше на събития, го виждах как се просълзява, когато слуша. След като напусна телевизията, с трепет гледаше предаванията, вълнуваше се и все вдигаше телефона да им се обади, ако са пропуснали нещо. Повтарях му: "Николай, недей, ти вече не си в телевизията." Но той все искаше да даде идея, да помогне", спомня си още Лидия Колева.

А професионалиста Николай Колев и

историята е обречена да помни.

Не само заради онова "Господ е българин"

след гола на Емо Костадинов на "Парк де Пренс".

То е модерната опаковка за широката публика на образа на този гений на футболния коментар. Но че съдържанието е най-важно, Мичмана е доказвал с всяко свое изречение. Че даже и с всяка пауза между изреченията, дошла навреме, когато тишината може да значи повече от напразната дума.

"Не е възможно да коментираш 25 години и да не изречеш куп глупости. Случваше се, като се кача в трамвая, в единия му край да казват за мен: "добре коментира", а в другия - "кретен, неговата...", споделя Мичмана в едно от интервютата, които е давал. Не му пречи да се шегува с това дали е харесван. "Най-големия майтап съм чул от Найчо Палийски. Среща ме и ме пита: "Мичмане, вярно ли е, че ще те уволняват от телевизията?" Викам му, че не знам подобно нещо. А той: “Щото ако оставаш, да взема да си продам телевизора”, разказва Колев приживе.

Той е запален левскар сред приятели и безпристрастен професионалист пред микрофона. "Аз съм израснал в "Овча купел".

Някога писмата ги получавахме с адрес:

село Овча купел, Софийско, село Павлово и т.н.

И често казвахме: "Ще отидем ли "в града" на кино, на мач... Та съм левскар от 1941 г., когато отидохме на един мач - "Левски" - АС 23 1:0. По това време имаше повече приятелски отношения. Не бяха така остри футболните страсти. Те се разгорещиха, когато през 1949-1950 г. хората се поляризираха на левскари и цесекари", обяснява Мичмана откога е фен на "сините". Но по-късно обича да казва също, че микрофонът и телевизията не са на баща му, за да прави с тях каквото си иска. Затова е любимец и на агитките на ЦСКА, "Славия", "Локомотив" (София)... Е, футболните фенове заслужават специална глава в народопсихологията ни - силно любят, но и мразят и често сипят жестоки обиди. Един ден в редакцията на телевизията дошло писмо за Мичмана от Горна Оряховица. То започвало с изречението: "Здравей, чорбарска помийо..." Николай Колев бил толкова щастлив от доказателството за опазеното безпристрастие, че почнал да танцува из стаята.

"Когато завършвах гимназия, баща ми ми каза: "Пари нямам, но ще ти дам един съвет. Прави в живота си така, че да заспиваш бързо." И досега си заспивам бързо. Няма човек, когото, като срещна, да не мога да гледам в очите. Не съм се занимавал с подлотии, с мръсотии, никога не ме е мъчила мегаломанията", казва Мичмана в друго свое интервю.

"Незаменим човек. Доста от вашите колеги могат да се учат на много неща от него. Аз също съм се учил от него, за което съм му благодарен. Той ще остане безсмъртен в съзнанието на всички, които са го познавали", споделя за Николай Колев бизнесменът и известен цесекар Стойне Манолов. Именно около Стойне Мичмана прекарва последните си години, като не пропускат футболно събитие в чужбина.

За 70-ия си юбилей гласът на футбола в България получава и билет за световното първенство в Япония и Корея, станало

рекордно осмо в кариерата му.

По предложение на българската асоциация на спортните журналисти от 2012 г. се провежда балканско първенство по футбол за журналисти, а всички участващи страни приеха единодушно преходната купа да е на името на Николай Колев-Мичмана. 

;


запали свещ
запали свещ
остави цвете
остави цвете