На 30.07.2022 със заглавие в пресата „Големият актьор Георги Наумов си отиде без никой да разбере“ научих за неговата кончина.

Не бяхме се виждали доста време и на Гергьовден – два месеца преди да почине - се запътих с бутилка вино да го почета. Не успях да вляза в кооперацията, където живееше и се прибрах огорчен и с някакво не добро предчувствие.

С Георги Наумов се запознахме във 2-ро отделение (вече клас), когато аз се преместих заедно с други мои съученици от първоначалното училище „Свети Климент Охридски“ на ул. „Странджа“ в сградата на 3-та мъжка гимназия (вече бивша – прекръстена на 18-то средно смесено училище). Беше есента на 1950 година. Той, заедно със свои съученици, между които бе и Петър Славов, известен по-късно с прякора си Пепи – Пъпеша, се появиха неизвестно за мен от къде. Течеше процес на трансформация на училищата, както и на разпределение на учениците според местоживеенето им. Не помня точно как и защо се сближихме, но седяхме на един чин, най-отпред, на средната редица. Там обикновенно поставяхя по-немирните.

Живеехме и наблизо – аз на Антим 1-ви между „Пиротска“ и „Нишка“ (Найчо Цанов), а той на „Отец Паисий“ между „Нишка“ и „Ал.Стамболийски“. Къщите ни отдавна не съществуват, пометени от промените свързани с метрото.

Аз бях силен по повечето предмети, докато Гошето не си даваше много зор, но пък рисуваше невероятно. Започнах да му подражавам и постепенно рисуването ми стана почти страст. Често заедно се събирахме в скромната къщичка на „Средна гора“ и „Нишка“, където живееше Пепи Славов, и си устройвахме „домашен джаз фест“. Пепи, разбира се, беше на барабаните (една табуретка), а ние надувахме бузи, имитирайки други инструменти. Неусетно се изнизаха годините и ето ни в последния учебен ден в 5-ти клас, снимани заедно с класната и някои от другите учители /виж сн. 1/. Тогава се разделихме, защото имаше нови „директиви“. Всички, които живеехме от горната страна на „Пиротска“ – между нея и „Ал. Стамболийски“ бяхме преместени в сградата на 6-та мъжка и 3-та девическа, които бяха преименувани на 33-то и 32-ро средно смесено училище, намиращи се в една сграда между ул. „Софрони“ и „Христо Ботев“. За съжаление трябваше да преглътна раздяла с Гошето, защото попаднахме в различни училища. Но си останахме приятели, а неговата съдба на актьор и отговорник на магазин, в който намираха препитание и членове на семейството му, вече се знае, за да я разказвам.

Независимо от голямата си популярност той си остана същият приветлив, скромен и добър човек, какъвто го помня и като дете. Преживя и сериозно заболяване, което го лиши от гласа. След 1990-2000 г. започнахме да се виждаме вече като пенсионери при входа на кооперацията, в която живееше, и където му бяха разрешили да наставя пенсията си като инвалид с продажба на цигари или край реката - ул.„инж. Иван Иванов“, където той разхождаше своето кученце, а аз ходех при майка ми, чиято кооперация бе също в този район. Тогава през 2012 г. вече 70-годишни си направихме селфи /виж сн. 2/.

На 11.09.2023 Гошето щеше да направи 82 години.

Сбогом приятелю. Светла ти памет.

От Севдалин Начев