Царски указ прави от Варна българската Ница преди 100 г.

15.08.2021 Албена Ангелова
Днес фасадата на морските бани, където се намират най-атрактивните плажни заведения, е реновирана.
Днес фасадата на морските бани, където се намират най-атрактивните плажни заведения, е реновирана.

След Освобождението идват възпитаници на различни европейски архитектурни школи и университети - резултатът е еклектичен стил, заимстван от Мюнхен, Брюксел и Флоренция

Вече 100 години Варна успешно се развива в областта на туризма. Градът е дестинация №1 у нас за търсачите на морски приключения, красиви гледки, оживяла история и вълнуващи културни събития.

На 10 юни 1921 г. общинският съвет във Варна приема постановление, според което градът става специален морски курортен кът, ще представлява една гордост за България и името му ще се носи наравно с Монте Карло, Ривиера и Ница - перлата на Френската Ривиера.

Местната управа взема решението с мотива, че трябва да се търсят нови ресурси предвид отнемането на добруджанските земи от Варненски окръг.

През 1925 г. постановлението е потвърдено с указ на цар Борис III, който провъзгласява Варна за специален и свободен курортен град. Година по-късно са открити емблематичните морски бани, на които тръгва и първият плажен конкурс за красота “Царицата на Черно море”.

По това време започват плажните забавления с лодки за разходка, италианска музика и фойерверки. Специално за музикалните тържества пускат и безплатен влак до Варна.

Морските бани

- гордостта на

варненския бряг

Още през миналите векове чуждите пътешественици – учени, дипломати и търговци, не скривали възхищението си от красотата на варненския бряг.

Към средата на XIX век се появяват и първите баняджии - хора, дошли да търсят здраве и почивка.

През 1888 г. общината построила върху пясъка камъшена сграда за топли бани, но силните вълни я разрушили.

Две години по-късно били открити първите морски бани. В началото били две – мъжка и женска, на прилично разстояние помежду си. В морето се слизало по стълби, като къпането ставало в заграденото пространство между кабините. За всеки случай имало и опънато въже, за което се хващали къпещите се.

Само най-смелите излизали извън заграденото място.

Обявяването през 1921 г. на Варна за курортен град поставило пред общината неотложната задача за построяване на нови морски бани.

Поръчката била възложена на чешката фирма “Пител Браузеветер”. Основният камък бил положен на 7 май 1925 г., а на 12 юли 1926 г. било тържественото откриване. Навътре в морето влизал дълъг железобетонен мост, на чийто край се издигали една над друга 4 площадки за скокове.

Построяването им изиграло голяма роля за развитието на туристическа Варна. Броят на летуващите през първия сезон на баните бил над 30 хил. души, от които 20% - чужденци.

Скоро след откриването им баните били значително разширени, мостът (съществувал до пролетта на 1973 г.) бил удължен, а през 1929 г. непосредствено до тях били построени и северните морски бани с водна пързалка към тях. Централните бани били построени източно от аквариума и заемали 2000 квадрата.

100 г. по-късно във Варна се реставрират и се укрепват сградите на централните и северните морски бани, включително и калните бани, и водолечението.  

Проектът по реновиране и реставрация вече започна и е в размер на 7 млн. лева. Дейностите са съгласувани с Министерството на културата. Въпреки че морските бани не са паметници на културата, те попадат в охранителната зона в историческото ядро на Морската градина.

За развитието на спа туризма в дългосрочен план е заложено изграждане на термален балнеологичен център. Той ще има спа, таласотерапия и калолечение.

Защо Варна

е родният Рим

Освен море и плаж градът привлича и с безброй археологически богатства. Основан е през VI век пр. н.е. с името Одесос от изселници от малоазийския град Милет. За кратко време се превръща в едно от най-значимите пристанища и търговски средища на Черно море.

Няколко десетилетия Одесос е бил в границите на Македонската империя на Александър Велики, но впоследствие възстановява независимостта си и отново се издига като икономически, търговски и културен център. Градът е емитирал собствени монети, което свидетелства за икономическото му развитие.

През 15 г. от н.е. Одесос е включен в пределите на Римската империя. А през 1201 г. българският цар Калоян (1197-1207) присъединява Варна към България. Варна е преотстъпена през 1366 г. на добруджанския владетел Добротица, като служи за негова столица.

Османските завоеватели завладяват Варна през 1398 г. По време на Възраждането (ХVIII-XIX) се развива като културен и търговски център.

История

на над 6000 г.

живее тук

От този период датират множество паметници, експонирани днес в градския Археологически музей. Неговата впечатляваща сбирка включва и находките от Варненския халколитен некропол – най-старото златно съкровище в света, намирано до днес, датиращо отпреди 6000 г.

Сред останалите музеи жив интерес предизвикват военноморският, чиято сбирка включва експонати, свързани с българското военно и търговско корабоплаване, и етнографският – представящ богатото разнообразие в културата и бита на населението на Варненския край от втората половина на XIX и началото на XX век.  

Като културен център Варна е изградила една от най-големите и богати галерии за изящни изкуства в България.

Експозиция от икони, рисувани в епохата на Възраждането, се пазят в храма “Св. Атанасий”, построен през XIII век, а в непосредствена близост до него се намира и една от най-интересните исторически забележителности – Римските терми, най-голямата римска баня на Балканския полуостров, с площ от 7000 квадрата. Тя е четвърта по големина в Европа след термите на Каракала и Диоклетиан в Рим и в Тревира (Трир, Германия). Използвана е до края на III век.

Варна е

архитектурна

енциклопедия

След Освобождението националната еуфория довежда в България възпитаниците на различни европейски школи и университети, които прилагат на място възприетото в чужбина.

Резултатът от тогавашния наплив на чуждоземни архитекти е еклектичен стил, заимствал от облика на Мюнхен, Брюксел и Флоренция. Така Варна се превръща от малък, кален и тесен ориенталски град със солидна крепост в модерен европейски град за много кратко време. Затова Варна е архитектурна енциклопедия - на места прилича на Мюнхен - при жп гарата, белгийско е влиянието на портала на Морската градина, а на места прилича на Флоренция - Девическата гимназия е построена в стила модерен Ренесанс.