Бойна дружба свързва двата народа. Не от вчера, а от далечната 1709 година. Тогава в историческа битка юначен българин спасява шведския крал.
Храбрецът е Маринчо Бимбелов, наречен Страшния. Исполин с гъсти вежди и половинметрови мустаци. С нашенски калпак и европейски ботуши. На вран кон с кожена чанта през рамо. Така е останал в легендите.
Осанката Маринчо наследил от Момчил войвода, за когото се знае, че “приличал на минаре”. Славният Момчил е в зората на Бимбеловия род. След неговата гибел през 1345 г. тримата синове на сестра му Стояна се заселват в странджанската област Факия. Първо се наричат Беленовци.
“Белени” на
гръцки е “стрелци”.
Това е един от така наречените войнишки родове. Срещу привилегии охранявали пътищата и крепостите на Странджа, чието име иде от Стража.
Вълко, Пейчо и Нико обаче се обръщат срещу поробителите. Воюват със султан Мурад I, който е създател на еничарския корпус. Пейчо се огъва, иска да сложи оръжие и Вълко го убива. Оттегля се в Добруджа и продължава съпротивата. Ранен при крепостта Мара, умира от раните си. Остава в историята като Вълко Добруджански.
Нико, който е близнак на Пейчо, също търпи поражение. Като султански васал, запазва войската и владенията си.
Заради чепатия нрав на Беленовци почват да им викат Бинбеловци. “Бин” на турски е “хиляда” - хиляди бели правели на османлиите. По-късно името мутира в Бимбеловци.
Маринчо е роден
през 1678 г.
Той е “ага”, тоест “господар”. Титла, която се предава по мъжка линия в рода от времето на Селим I. Първият ага е Пейчо Овчаря, който имал големи стада. Султанът го титулува, защото го подкрепя в размириците срещу баща му Баязид II.
При Селим започва ислямизацията на Родопите, която продължава две столетия. По негово време в София е изгорен жив златарят Георги от Кратово. Отказва да се потурчи и е вързан на кладата. Канонизиран е като св. Георги Софийски.
През 1703 г. на престола се качва Ахмед III. “Заражда се нов манталитет - пише проф. Вера Мутафчиева. - Отваряне на Османската империя към европейските държави и към реформи. В началото на XVIII век се забелязва, че в градовете нараства християнският елемент за сметка на мюсюлманския. Християнското население става двигател на зародилата се търговия между Османската империя и западните европейски държави.”
По това време бушува Великата северна война.
Конфликтът е между Швеция и коалиция от Дания, Русия и Полско-литовското обединено кралство.
По-късно към тях се присъединява Прусия. Коалицията иска да смаже шведската корона като водеща балтийска сила.
Младият шведски крал Карл XII обаче се оказва талантлив пълководец. Прилага тактиката на “светкавичната война”. С максимални сили атакува един от противниците и го разгромява. Следва вторият, третият…
През август 1700 г. с изненадващ удар през протока Йоресун принуждава датчаните да капитулират. През ноември разбива руснаците при крепостта Нарва. Едва 8000 шведи унижават 40 000 руснаци под командата на 18-годишен момък.
После погва поляците и през 1702 г. превзема Варшава и Краков.
Кралят обаче допуска
фатална грешка.
Тръгва на поход срещу Русия, а
който е стъпил в степите, си е счупил крака.
Крепостта Нарва е урок за Петър I Велики и той трескаво реформира армията. Кани чужденци на руска служба, специалисти по военно дело.
Шведският крал също се оглежда за помощ. Започва преговори с Османската империя, изконния враг на Руската. През 1696 г. великият Петър превзема Азовската крепост.
Това е първата победа на братушките над иноверците.
Падишахът Ахмед свиква военен съвет.
Решават да пратят не някоя празноглава чалма, а
българина Маринчо Страшния.
Само мустаците му ще изплашат врага, убедени са правоверните.
Историята мълчи с каква дружина потегля Бимбелов. Знае се, че се присъединява към 22-хилядна шведска армия. Руснаците са двойно повече.
Решителното
сражение
е на 27 юни 1709 г.
край Полтава, днес в Украйна. В навечерието на битката Петър призовава солдатите да се бият не за него, а за “Русия и руското благочестие!”
“Утре ще обядвате в руския обоз, където ви очаква богата трапеза!”, обещава на своите Карл.
Шведите остават гладни, защото са разгромени. Започва яростно преследване на юг. Руснаците застигат оцелелите между реките Днепър и Ворскла в местността Переволочная. Пленени са 16 хиляди шведи, трима генерали и много висши офицери.
С най-верните си хора раненият крал се добира до крепостта Бендер, сега в Молдова. От тук водач му става Маринчо Бимбелов. Българинът го превежда през Странджа, която познава като десницата си.
По време на похода
мнозина
кръщават
децата си Карл.
Това име го има в Странджанско и сега.
В превод означава “мъжествен”.
По същия повод в шведската кухня влизат кюфтетата. В дневника на кралския готвач е записана рецепта за kottbullar, тоест “топчета от месо”.
Благодарение на Бимбелов кралят стига Димотика. След шест години изгнание се връща в Швеция. Първата му работа е да издаде указ за “Синя лента през рамо”. Високото отличие той праща на Маринчо Бимбелов. За него той не е Страшния, а Спасителя от драматичната 1709 година.
Надгробието на Страшния
Маринчо Бимбелов-Страшния умира през 1762 г., когато е завършена Паисиевата история. По това време сакралната символика още носи белезите на дълбоката древност. Не кръст, а каменно надгробие увековечавало паметта на мъртвия. Наподобявало античната стела.
През 1955 г. в Странджа е проведена експедиция на специалисти от БАН. В село Факия попадат на надгробия от Бимбеловия род. Сред тях е и това на Маринчо Страшния, открито пред иконостаса на църквата “Св. Димитър”. Днес се съхранява в Бургаския исторически музей. Милена Дамаскова описва реликвата:
“Тя е запазена в първоначалната си форма, рамкирана е с шнур, буквите са изпъкнали и подредени в три реда, а надписът гласи: “Тук почива раб божи Маринчо Вълков, 1762”. Двете вдлъбнатини над надписа са във формата на розети. Най-ценно е изображението на Маринчо.
С наивитет е представен конник в зряла възраст в ход от ляво на дясно, конят е в галоп, с дълга опашка, спусната край левия ръб на плочата. Конникът държи юзда с голям пискюл. На главата си носи висок калпак. През лявото рамо е прехвърлен каишът на голяма кожена чанта с три дълги изрезки и закопчалки на капака. Пак през същото рамо е преметната лента, привързана на гърба. Конникът е обут във високи до коленете ботуши и е стъпил в широки стремена. Формата на плочата е напълно запазена. Тя е с височина 153 см, широка е горе 60, а долу 46 см, дебелината е 10 см.
Лентата е оная синята, дарена от шведският владетел Карл XII.
И още нещо любопитно за българо - шведската дружба:
Созополски пирати в съюз с Густав II Адолф
Остров Свети Иван край Созопол е бил столица на пиратска република. През XVII век мъже от кол и въже превземат скалистата твърдина и я превръщат в база за разбойнически набези.
Корсарите се настаняват в манастира “Св. Йоан Предтеча”, един от най-големите по българските земи. От години археолози разкопават светата обител и вадят свидетелства за пиратското битие. В манастирската църква са открити чаши, съдове и кости. Гюлета от корабна артилерия пък говорят за люти крайбрежни битки.
През 2010 г. сред разбойническите находки беше намерен реликварий с мощи на свети Йоан Предтеча.
Нашето море е “черно” заради пирати,
сочат старите хроники. Още в древността разбойници пресичали пътя на търговските кораби по Евксински понт. Ксенофонт, който е обикалял тъдява, пише:
“Траките, населяващи областта, си били поделили бреговата ивица със стълбове и всеки прибирал това, което попаднело в неговата част. Говорело се, че по-рано, преди да си поделят брега, те се избивали едни други при събиране на плячката. При тях се намирали много легла, сандъци, свитъци и разни неща, които моряците носят в своите сандъчета.”
Черноморските хайдуци плячкосвали крайбрежието на империята и васалното на султана Кримско ханство. В “Летопись событий в Югозападной России в XVII веке” на Самоил Величко има сведения за погроми над Балчик, Варна, Созопол и други пристанища.
Във Ватикана се пази препис на съчинението “Варлаам и Йоасаф”. Пергаментът е дело на манастирския скрипторий и е подарен на папството от шведската кралица Кристина. “А как ръкописът е попаднал в Швеция от Созопол?”, попита приживе проф. Божидар Димитров, който пръв разбули тайните на пиратския остров.
Когато Свети Иван става разбойническо владение, пиратите преговарят с шведския крал Густав II Адолф. Той иска да ги прехвърли в Балтийско море, за да ги използва срещу Полша. Те го даряват с плячкосани книги, между които е “Варлаам и Йоасаф”.
През 1632 г. Густав е наследен от дъщеря си Кристина Аугуста. Тя се отказва от протестантството, приема католицизма и абдикира през 1654 г. Отива в Рим, където пренася библиотеката си. Така созополският препис на “Варлаам и Йоасаф” влиза в хранилищата на Ватикана.
