Преди пет века във Ферара умира незаконната дъщеря на папа Александър VI, която има трима съпрузи, девет деца и много любовници.

На 24 юни 1519 г. след двумесечни мъки заради тежко раждане в замъка на Ферара угасва 39-годишната Лукреция Борджия, херцогиня Д’Есте. В последните дни тя си дава сметка, че е “на края на живота си и след часове ще бъде вън”, както диктува в писмо до папа Лъв X, молейки за благословията му. Така

си отива заради

усложнения след

15-ата си бременност -

6 аборта и 9 раждания,

една от най-противоречивите женски фигури на Ренесанса. Набожна християнка, но и грешница, незаконна дъщеря на кардинал, станал папа (Александър VI), сестра на убиец (Чезаре Борджия), израснала в знатна среда, в която секс, кръвосмешения и насилие са нещо обичайно, Лукреция и до днес е една от най-загадъчните жени на времето си.

Все още мнозина се питат дали красивата блондинка е наистина манипулаторката и отровителката, за която я представят, или е просто жертва на клеветите на времето си.

Пет века след смъртта ѝ въпросите са повече, отколкото отговорите за истинската същност на жената с миловидно лице. Трудно е да си представим как зад него се крие това море от преживявания, съпровождащи я още от дете, когато е буквално изтласкана на пазара на браковете по сметка. И днес личността на Лукреция Борджия вдъхновява писатели и режисьори, които продължават да нищят интригите около живота ѝ, в който има трима съпрузи, осем деца (плюс още едно предполагаемо) и много любовници.

Лукреция се ражда на 18 април 1480 г. в Субиако.

Тя е третото

незаконно дете на

испанския кардинал

Родриго Борджия,

архиепископ на Валенсия, и на италианката Ваноца Катанеи, негова любовница в продължение на 15 г. Има двама по-големи братя – Чезаре и Джовани, а след нея се ражда и брат ѝ Джофре. Родриго обаче има и други три по-големи деца от неизвестни майки. 

Първоначално Лукреция е отглеждана от майка си. Но когато баща ѝ става папа Александър VI, тя е изтръгната от нея и започва поредицата от събития, в които трябва да прави всичко против волята си. Не я уведомяват дори за смъртта на майка ѝ и когато научава, е принудена да се крие, за да плаче.

Детето е поверено на грижите на Адриана Мила, братовчедка на баща ѝ. Освен че го наглежда, тя се грижи и да потулва връзката на Родриго с 14-годишната ѝ роднина Джулия. Под грижите на Адриана Лукреция научава освен италиански и испански, и френски, и латински, учи се на бродерия, танци и музика.

Едва 11-годишна, Лукреция е обещана два пъти от баща си на испански претенденти. Той се спира на знатния дон Керубино срещу зестра в пари и бижута. Два месеца по-късно Родриго подписва нов брачен договор с произхождащия от Валенсия богаташ Гаспаре. През 1492 г. обаче Родриго става папа Александър VI и летвата се вдига - затова той разтрогва и двете брачни обещания. Дъщеря му вече трябва да служи за скрепяване на изгодни съюзи и сделки в Италия, а не в Испания. Един от неговите кардинали - Асканио Сфорца, му предлага племенника си Джовани, господар на Пезаро - по онова време папски феод.

Папата подушва изгода от евентуалното сродяване с властната фамилия Сфорца. 13-годишната Лукреция се омъжва за 26-годишния Джовани Сфорца, но не споделя брачното легло, защото папата не иска бракът да се консумира пет месеца, за да си запази възможността да го анулира, в случай че не отговори на политическите му очаквания.

По-късно Лукреция се мести в Пезаро с Джулия, любовницата на баща ѝ. Двете жени са отвлечени от френските войски, заради което папата е принуден да плати богат откуп. Това е достатъчен претекст той да анулира брака на Лукреция, тъй като вече не му е изгоден.

През 1497 г. в Рим папска комисия удостоверява, че Лукреция не е консумирала брака си и е още девствена. Самият Джовани Сфорца е принуден да подпише документ, че е импотентен и бракът му не е консумиран. Мнозина обаче не вярват в това.

Малко по-късно Лукреция Борджия

ражда в манастир

първото си дете

Джовани, което никой

не припознава за свое.

Смята се, че то е от служител на папата. Според някои обаче баща е самият Александър VI, а други говорят, че е братът на момичето – Чезаре. Братът и сестрата запазват винаги изключително силна връзка, която е обект на непрекъснати клюки. 

През 1498 г. Лукреция е омъжена по решение на баща си и брат си Чезаре за Алфонсо Арагонски, незаконния син на Алфонсо II, за да се сродят с Неаполитанското кралство. От Алфонсо, в когото тя се влюбва, ражда Родриго. Две години по-късно обаче

съпругът ѝ умира

от ръката на убиец,

нает от брат ѝ

Чезаре. Мнозина казват, че мотивът за това е ревност. 

Лукреция заминава за Непи, където прекарва траурния си период, и малко след това получава предложение да се омъжи за графа на Гравина, но му отказва. Семейството ѝ се впуска в нови брачни преговори. На дневен ред идва перспективата за брак с Алфонсо д’Есте, син на херцога на Ферара - Ерколе, за да може брат ѝ Чезаре да подсили властта си в района на Ферара. 

Знатната фамилия Д’Есте, една от най-старите в Европа, обаче се противи на брака, тъй като не одобрява репутацията на Лукреция. За да ги обори, папата налага на Луи XII, протектор на Ферара, да одобри евентуалния брак. В замяна му обещава, че ще признае правата на французите над Неаполитанското кралство. През 1501 г. във Ватикана се сключва договор за брака, а на 1 септември – задочно и самият брак във Ферара. През декември същата година кардинал Иполито д’Есте, брат на Ерколе, отива в Рим, за да вземе жената на племенника си. Когато виждат Лукреция,

роднините на съпруга

остават заслепени

от красотата ѝ.

Всички се отдават на пиршество, докато в същото време доверени хора броят внимателно парите от зестрата.

Дни по-късно Лукреция потегля към съпруга си във Ферара. Малко след като пристига, влиза в конкуренция със снаха си Изабела д’Есте, защото всяка от тях иска да е първата дама в двора.

Както ще довери личният секретар на Изабела д’ Есте на херцога на Мантуа, през първата си нощ двамата съпрузи “консумират брака си три пъти”. През годините

Лукреция и Алфонсо

си изневеряват

непрекъснато

и взаимно. Междувременно им се раждат и 7 деца, три от които умират малко след раждането. След третото починало дете умира и самата Лукреция. 

През целия си живот Лукреция Борджия и фамилията ѝ са непрекъснат обект на клюки и злословия. Те прекъсват, докато е във Ферара, но избликват отново след смъртта ѝ. Злите езици я описват като корумпирана и съмишленичка, а не жертва на интригите на брат си и баща си. Критиците разнасят и

слуховете за

кръвосмешение

между тримата.

Враговете на Борджия, сред които Якопо Санацаро, я определят като “дъщеря, съпруга и снаха на папата”.

Много историци поддържат тезата, че Лукреция е жертва на болните амбиции на баща си и брат си, но веднъж щом попада в двора на Ферара, показва способностите си на дама, която знае как се управлява. Едновременно с това съумява да бъде и близо до нуждаещите се, и меценатка за хората на изкуството.

Легендите за Лукреция Борджия развихрят фантазията на много творци през вековете. Пинтурикио я рисува като прелестно русо момиче, наподобяващо ангел. Кичур от косите ѝ се пази и днес в Пинакотека Амброзиана в Милано. Лукреция Борджия е погребана в манастира “Корпус Домини” във Ферара.