Принц Филип, чиято смърт хвърли в скръб Великобритания, е идвал в България и се е срещал с Тодор Живков. Преводачката Фани Криспин разказа за интересното посещение у нас за първи път в предаването "Тази събота" по Би Ти Ви, като го нарича "тайно".
"През 1964 г. баща ми беше изпратен в Лондон като кореспондент на БТА. През 1971 г. бях много привлекателно 19-годишно момиче с добро владеене на английски. Живеех
доста свободно
в Англия,
не бяхме подчинени на строгите правила на посолството и влязох много бързо в обществото", каза Криспин, която по това време се връща в България, за да учи.
"Поканата за превод за събитието дойде от Софийския университет. Не знаех, че ще превеждам на принц Филип. Стана много странно, защото една вечер представителите от УБО дойдоха да поискат официален превод и в Евксиноград ме чакаха", спомня си преводачката.
На срещата присъстваха принц Филип, президентът на МОК лорд Киланин и Тодор Живков.
"Отношенията между принц Филип и Тодор Живков бяха хладни и това идваше от държанието на Живков, спомня си Криспин. - За разлика от българския генерален секретар принц Филип беше доста "освободен". По време на срещата имаше забавна танцова програма и той
се отличи
като добър танцьор,
докато всички останали от българска страна бяха много сковани. Танцува и с мен."
За нея било много изненадващо, че никъде не се съобщава за тази среща, няма публикации не само в нашата, а и в британската преса и тя е предупредена да я запази в тайна и дори да не може да говори за нея с колегите си преводачи.
"Не пропусна да спомене, че дворецът в Евксиноград е бил негова семейна собственост”,
спомня си още Криспин.
Всъщност посещението на съпруга на английската кралица у нас не е тайно, а си е съвсем официално и по-скоро служебно. Покойният принц-консорт беше патрон на над 800 организации в Обединеното кралство и Британската общност. А от 1952 г. е направил над 620 посещения в 143 страни, включително България.
Една от многото почетни длъжности, които е заемал херцогът на Единбург, е председател на Международната федерация по конни спортове. Точно заради това през 1973 г. той пристига у нас за знаменателно събитие - Х олимпийски конгрес. Форумът е исторически, защото е първият по своя характер след повече от 40 години прекъсване. От възстановяването на олимпийското движение от Пиер дьо Кубертен през 1894 г. е имало осем конгреса, а последният конгрес преди Втората световна война се провежда в Берлин през далечната 1930 г.
В следвоенните години у нас, както и в другите соцстрани олимпийското движение
преминава през тежка криза.
Веднага след 9 септември 1944 г. по съветски почин в НРБ организациите, свързани с него, са разтурени, а някои от най-известните спортни деятели, които са били в ръководството му, са избити или изпратени в лагери. През 1950 г. дори се стига и до съдебно решение, издадено от СГС, с което се забранява Българският олимпийски комитет като "фашистка" организация. Трябва да минат още две десетилетия, когато в Съветския съюз решават, че могат да използват международните спортни състезания с пропагандна цел, и у нас тези структури са възстановени.
А във Варна, където се полага началото на модерната ера в олимпийското движение, принцът вече пристига с отдавна изградено име на световен спортен деец. Принц Филип е най-дълго служилият президент на Международната федерация по конни спортове FEI (1964-1986). На всичкото отгоре той е новатор в своята област и в тази връзка си позволява да направи официално обръщение към делегатите,
като се позовава на някои предложения за нововъведения в световния спорт, направени през предходната година.
"Когато се опитах да ги обсъдя при разговорите си тук с един от членовете на МОК, той почти получи апоплектичен припадък - шегува се от трибуната в морската ни столица принцът. - Така че реших, че трябва да пощадя останалите членове на МОК, които се чувстват по същия начин."
Но все пак призовава отговорните лица в международното олимпийско движение "да обмислят всяка възможна алтернатива на проблема с размера". Става дума за централния въпрос, който се разисква на конгреса в България - този за аматьорския характер на игрите
Тази трудна тема е била включена в дискусиите на почти всички конгреси преди 1930 г., но за първи път във Варна сериозно се разглежда въпросът за допустимостта, установен по това време съгласно правило 26 от Олимпийската харта. И като следствие от приетите решения на специално създадената комисия на следващата година на 75-ата сесия на МОК, когато делегатите приеха ново правило за допустимост. Новото правило разрешава финансова и материална помощ за елитни спортисти и жени, но забранява лична печалба, получена от спортна дейност.
В тази връзка в обичайния си афористичен стил през 1973 г. принц Филип се обръща към делегатите: "Бих отправил един спешен призив към МОК - моля ви само да не очаквате от моята федерация да взема решение дали да избира между коне "професионалисти" и коне "любители"..."
Не пропуска да защити и любимия си драйвинг - конния спорт с карети, непризнат за олимпийска дисциплина, като казва, че той "може да се разглежда като еквивалент на
състезанията с колесници
в древните игри".
Някои от най-големите му постижения като спортист са в дисциплината драйвинг, която е лично негово нововъведение световния конен спорт. Самият той на световното първенство през 1980 г. печели отборно златен медал в нея и бронзови през 1978, 1982 и 1984 г., а индивидуално е шести през 1982 г. Като универсален ездач по време на службата си в Кралския флот през 40-те години, той играе и поло, като влиза в топ 10 на упражняващите този спорт във Великобритания и играе чак до 70-те години на ХХ век.
Забележително е, че благородникът е толкова привързан към духа на олимпизма, че през 1980 г. си позволява да критикува публично официалната позиция на правителството на Маргарет Тачър за бойкот на олимпиадата в Москва през 1980 г. заради нахлуването на съветските войски в Афганистан. Той дори отива на спешната кризисна среща на световния спорт в Лозана, свикана по този повод.
“Бях искрено изумен,
когато чух, че той е пристигнал с оглед на отношението на британското правителство към игрите”, разказва по-късно в спомените си президентът на МОК лорд Киланин.
Високоуважаваният британски спортен журналист Ян Улдридж пише тогава по този повод в Daily Mail: "По единствения начин, по който британски крал може
да изобличи публично
министър-председател, предизвикателният принц Филип вчера информира г-жа Тачър, че смята кампанията й за бойкот на олимпиадата за неправилна".
Но височайшата визита у нас има и неофициална част. Именно тогава принцът е поканен на гости от Тодор Живков в Евксиноград. В контекста на Студената война причината за хладното отношение от страна на правешкия диктатор е повече от разбираема. Най-вероятно
дистанцираното отношение
на Живков не се дължи на някаква лична неприязън, а на страха "какво ще кажат съветските другари" за срещата с монархическата особа от върховете на "гнилия империализъм".
От своя страна съпругът на Елизабет ІІ, който беше известен с това, че не цепи басма никому, явно много е харесал перлата на родното Черноморие.
Години след посещението шефове на "Балкантурист" разказват, че особено му се понравила българската кухня. Между заседанията на конгреса консортът ходил и до Златни пясъци. По спомени на наши туристически шефове от онези години особено му харесал ресторант "Златна рибка" до плажа, където не само останал доволен от вкусните гозби, но и бил много
изненадан от
Интересен детайл от посещението е описан и на сайта bulgariansinlondon.com. Там е цитирана история на Кирил Костов, търговски представител в българското посолство в края на 80-те години, която той научил от Александър Янков, български посланик в Лондон през 70-те години. Принц Филип посещава България по време на мандата на посланик Янков и затова той придружавал принца. Ето я историята, така както я е разказал Кирил Костов:
"Заедно с кмета на града и други официални лица разходили принц Филип около входа на Морската градина, за да хвърли един поглед към морето. След това отишли в ресторанта на хотел "Одесос", където била приготвена маса за обяд.
Посрещнал ги управителят на ресторанта и обслужени от специални за това сервитьори с вкусни български гозби, обядът приключил на високо ниво. Доволен,
принцът благодарил за гостоприемството и когато станали от масата, неочаквано запитал: "Къде е кухнята, за да благодаря лично на готвача?".
Настъпило смущение, това не било предвидено и управителят помолил Янков да го задържи, докато подготви и доведе готвача, защото кухнята не била за пред хора. Но намеренията на принца били сериозни и на Янков не му оставал друг избор, освен да го заведе в кухнята.
Когато влезли, разбрал, че готвачът изобщо не бил там. Неговите помощнички изпаднали в паника. Само една миячка на чинии гледала спокойно принца и Янков се обърнал с думите, че принцът иска да благодари за вкусния обяд. Жената си избърсала мокрите ръце, поела ръката на принца и му се усмихнала с думите: "Да ви е сладко!", които Янков превел: "Радвам се, че обядът ви е харесал".
