3 дни лекарите в болница “Сейнт Джеймс” не знаят от какво умира писателят. Рентгенът не открива отровата.

Около 8 часа след като непознат мъж, говорещ лош английски, убожда Георги Марков с чадър на моста “Ватерло”, писателят проумява, че

планът на българските тайни служби да го отровят е успял.

Според показанията на свидетелите, колеги на Георги Марков в Би Би Си и лекарите, които го преглеждат и приемат в болница “Сейнт Джеймс”, убождането с чадъра е станало около 18,30 ч на 7 септември 1978 г.

Точното време е спорно, тъй като хората, на които Марков разказва за преживяното, дават противоречиви показания пред английските служби. Някои говорят за 18,00-18,30 ч, други за 14 ч. Ето части от доклада на Скотланд ярд за смъртта на писателя.

“През 1978 г. българската редакция на Би Би Си излъчва на денонощие по три предавания за чужбина - от 5,30 до 5,45, от 5,45 до 6,30 и от 21,30 до 22,15 ч.

В четвъртък, 7 септември 1978 г.,

Марков е нощна смяна”,

сочат английските полицаи.

Един от първите разпитани след смъртта на писателя е Тодор Лирков, машинописец в Би Би Си и приятел на Марков. Според неговите показания около 18,30 ч писателят напуснал сградата на Буш хаус, където се помещава радиото, и отишъл до моста “Ватерло”, за да си прибере колата и и да я паркира по-близо до Би Би Си, защото ограниченията за паркиране в този час били отпаднали.

Писателят се прибрал в радиото след половин час. Към 20,15 ч той разказал на Лирков, че малко по-рано преживял странно произшествие. Някакъв човек го бил смушил в задната част на дясното бедро. Марков почувствал болка, обърнал се и видял, че мъжът вдига чадър от земята. Непознатият се втурнал да хваща такси, но много се затруднил да обясни къде иска да отиде, защото бил чужденец и говорел лош английски.

Марков помолил колегата си да погледне дали няма рана на крака.

Лирков разгледал бедрото и видял само едно много малко червено петънце. Болката в крака обаче се усилвала и около 21 ч

писателят отказал на колегата си да отидат някъде за по питие.

Оправдал се, че му е много лошо и направо ще се прибира. Двамата си тръгнали в 21,50 ч, като, преди да се прибере, Марков оставил колегата си в дома му. Двамата живеели наблизо.

Разследващите обаче признават, че разпитът на Лирков е бил доста затруднен, защото машинописецът в повечето време

бил или недоспал, или пиян, а и

искрено страдал за приятеля си

и се страхувал за себе си.

Според показанията на Анабел Маркова, разпитвана както от английските полицаи, така и от нашите следователи, когато се прибрал в дома си на Гинет авеню № 23, Югозападен Лондон, Марков не ѝ казал за случилото се на моста “Ватерло”.

След като вечерял, направо си легнал, но не в семейната спалня, а в кабинета, защото на следващия ден бил първа смяна и трябвало да става за работа в 3,30 ч. Към 2 ч. обаче Анабел чула мъжа си да се разхожда трескаво из кабинета.

Било му лошо, повръщал и температурата му била 40 градуса.

Тя се обадила на семейния лекар Едуард Адамс, който отказал да отиде, но ѝ обещал да остави рецепта за лекарства срещу грип, от каквото подозирал, че е болен пациентът. Едва тогава Георги Марков разказал за преживяното на спирката на моста “Ватерло”. Жена му разгледала черната рана, голяма колкото топчето на писеца на химикалка. Дънките му били изцапани с кръв.

“Имам ужасни подозрения, че може да е това, от което винаги съм се страхувал”, казал той на съпругата си. Самият Марков през следващите три дни, преди да издъхне, никога не е споменавал, че отровата била изстреляна от чадъра, а само, че е останал с впечатление, че убождането е било с чадър, защото видял непознатия да го вдига от земята.

И до днес е спорно дали е бил прободен с чадър.

В 17,30 ч Анабел Маркова се прибрала от Би Би Си и видяла, че мъжът ѝ е много зле. Тя повикала д-р Родерик Макрей, който пристигнал към 19 ч. Той прегледал раната на крака, която вече била с размери около 6 и 10 инча (15 и 25 см), и повикал линейка, която ги откарала в 20,00 ч в болница “Сейнт Джеймс”.

Според първия братовчед на писателя - Любен Марков, размотаването на общопрактикуващите лекари не е допринесло за фаталния край. “Дори и да го бяха лично прегледали, нищо нямаше да се промени”, казва родственикът, който е един от най-запознатите с разследването.

“При прегледа установих, че е много болен, интоксикиран, с температура 40,5 градуса”, свидетелства д-р Джеймс Греъм Мейдлинджър, който го приел в болницата.

Заради раната на крака той повикал хирурга Кажимиеж Новак, който преценил, че няма нужда от операция. Заради изключително лошото състояние на Марков бил потърсен и главният лекар на болницата д-р Бернард Райли.

“Рентгеновото изследване на бедрото

не показа наличие на чуждо тяло”,

казал докторът на разпита в Скотланд ярд.

Той бил потърсен повторно в събота, 9 септември 1978 г. “В 18,30 ч бях повикан, защото температурата на пациента заедно с кръвното му налягане бяха спаднали рязко. При прегледа се установи, че той е блед, студен и потен, със студени крайници.

Беше му поставена диагноза септицемичен шок”,

казва д-р Райли.

На следващия ден той отново бил край леглото на Марков.

“10 септември 1978 г. 8,45 ч. Не е отделял урина в продължение на 24 часа. Остра бъбречна недостатъчност. Гаденето и повръщането трудно се поддаваха на контрол, а при няколко повръщания беше забелязано малко количество прясна кръв. През нощта състоянието му се стабилизира при стандартния режим, прилаган при остра бъбречна недостатъчност, въпреки че кръвното му остана 80/40”, написал в показанията си главният лекар на болницата.

Последвал още един преглед. “В 0,45 ч ме повикаха в отделението за интензивна терапия. Пациентът спеше. Електрокардиограмата показа пълен сърдечен блокаж”, написал главният лекар.

Докторите поставили системи и започнали да вливат различни лекарства.

“В 9,45 ч на 11 септември 

сърдечната дейност на пациента спря.

След настъпването на смъртта бяха уведомени съдебен лекар, следовател и полицията”, отбелязва Райли. Първата аутопсия направил съдебният лекар д-р Руфус Кромтън, който изпратил част от тъканта около убождането в института “Портън Даун”. Изследването било извършено от д-р Дейвид Гал, който на един инч от мястото на убождането

открил метално зърно с размера на глава на карфица.

При изследването се разбрало, че то представлявало сферично метално зърно с две дупки, пробити в него под прав ъгъл. Дупките съдържали “нещо от вида на кърваво оцветена тъканна течност”. Металното зърно е изследвано от учени.

В крайна сметка съдебният лекар Руфус Кромптън излиза със заключението, че “настъпването на смъртта вероятно е в резултат на остра токсемия от неустановен тип, дължаща се на имплантация на метална сфера в дясното бедро”.

Георги Марков е погребан на 4 октомври 1978 г.

в графство Дорсет Югозападна Англия. Новината за смъртта на писателя била съобщена във всички лондонски всекидневници. В свои разработки по темата те първи обявили, че българският емигрант бил отровен. БТА препратила вестникарските публикации с превод на партийните ръководители у нас. 5 тома от делото за убийството на Марков, което води Главно следствено управление след 1990 г., са всъщност изрезки от британски и френски медии.