Арттерапия лекува и удължава живота

07.06.2021 24 часа онлайн
Сн. Пиксабей
Сн. Пиксабей

Когато в средата на ХХ век британският художник Адриан Хил попада в белодробна клиника, забелязва, че заниманията с изкуство му помагат да се възстанови по-бързо. Решава да помогне и на другите пациенти с "лекуващото" изкуство. Измисля термина арттерапия, който се оказва изключително подходящ и се приема добре.

Създател на арттерапията е Карл Юнг, който изобретява техника, наречена активно въображение. През втората половина на ХХ век отделните психологически школи подхождат към арттерапията различно - като процес, параметри, взаимодействие с различни групи пациенти (възрастни, хора, преживели травми, стрес или търсещи собствения си център). Има дейности, които обхващат по-болезнената, по-тъжната и мрачна страна на човешкия живот, но има и

арттерапия, ориентирана към позитивната психология,

която е нова школа, обяснява проф. Петер Цанев, ръководител на катедра "Психология на изкуството и художествено образование" в Националната художествена академия.

Когато се заговори за психология на личността, обикновено се смята, че някой има проблем. И това е една от причините на арттерапията да се гледа с клиничен знаменател, с акцент върху лекуването. Арттерапията изследва психологическите параметри на съвременния човек чрез изкуството. Това не е някаква парамедицинска дейност, не е нещо, което минава изцяло към терапиите.

През 60-те години на ХХ век у нас се появяват първите пионери в арттерапията и един от тях е Александър Маринов. Като дългогодишен ръководител на клиниката в гр. Бяла е бил по-известен в чужбина, отколкото у нас. Той притежавал изключително ценна и богата колекция от картини на психично болни пациенти при арттерапия, както и на други хора с проблеми. Къде е тя сега, не е известно. Знае се, че преди да почине, той е имал намерение да я завещае на клиниката в Хайделберг.

С най-стари традиции е Британската асоциация по арттерапия.

Една от основателките й - Даяна Уолър, е идвала няколко пъти в България. През последните години тя успешно работи с пациенти в гранична трета възраст, с хронични заболявания и трудна комуникация. Резултатите показват, че

арттерапията е сред най-действените

инструменти за подобряване на здравето и качеството на живот и

на неговото удължаване.

При децата проблемите са по-специфични според това дали те са с дефицити, проблеми в поведението, психологическа корекция. Най-интересната тенденция според проф. Цанев е засиленият интерес към арттерапията в професионалните среди, на хората, занимаващи се с изкуство - арттерапия, обърната и към психологията на твореца.

Има дълга история за това как изкуството или изобразителната дейност може да служи като инструмент за диагностика на определени заболявания и симптоми. Важно е доколко интерпретацията ще е строго клинична или доколко ще има баланс между съзнавано и несъзнавано в информацията. Това е интересна сфера за изследване, дори на моменти малко плашеща, подчертава проф. Цанев.

Има школи, които се занимават с

търсене на скрития свят на рисунката.

Това е друга реалност в изкуството, свързана с онова, което е закодирано в него. То може да е свързано с нас самите или с връзките ни с останалите - в социален, психологически и в психо-физически план, като физиология и емоции.

Не само нашето съзнание, но и нашият организъм ни подава сигнали, винаги сме в момент на автокомуникация.

И това важи с пълна сила за съвременния човек - отчужден от самия себе си, от своята симптоматика. Той "репресира" своето тяло и душа. А изкуството е канал, по който тази информация може да достигне до него и да бъде разбрана.

Могат ли картините да действат разболяващо?

Това е теза, застъпена в пионерските трудове на Чезаре Ламброзо, който смята, че има и демонична образност, която трови съзнанието Може да се говори, че част от изкуството, с която се занимава човек, е тази тъмна или мрачна психология.

Спорно е дали този канал на информация въвлича и отключва подобна негативност, или я изследва. Тук са любопитни изследванията на психолозите, които се занимават с психопатна личностна конституция. Според най-добрите експерти в тази област нещата не са еднозначни, т. е. в творчеството на един психопат или човек с деструктивно, антисоциално поведение може да вървят и двете линии - той може да прави позитивни неща, без да включва в творчеството си своя мрачен свят или смъртоносни фантазии, както ги наричат психолозите. Има обаче хора, при които тези образи се разгръщат и през изкуството.

Има престъпници, които включват елементи на психопатология на изкуството в своите занимания. Те драматизират света в който живеят и естетически. Тогава подобно въвличане на изкуството не е невинно, а е зловещо, предупреждава проф. Цанев. Изкуството не е предпазено от обсесивност, която започва да контролира свободата на индивида. Това не са характеристиките на самото изкуство, а психологията на индивида.

"Според мен опасността да бъдем психично заразени в територията на изкуството е много по-малка, отколкото в една емоционално-интелектуално неразработена ситуация.

Изкуството може да се разглежда и като психологически инструмент, който да се използва като възможност за осъзнаване. Любопитното е, че професионални художници, при които се развива заболяване, рано или късно на някакъв етап се отказват от чисто академичния език и тръгват да търсят личен експресивен език, който може да изглежда примитивен или рудиментарен, но скъсяването на дистанцията между експресивността и преживяванията им е необходимо за тях."

Понякога възниква въпросът дали една абстрактна картина говори за пустота в съзнанието, дали в нея има патология? А може да е обратното - тя да показва способност за дисциплиниране на сетивното. Както и да помага за издигане на съзнанието на по-високо ниво.

Арттерапията е процес на автокомуникация, в който е включен този, който рисува, но темата за възприемащият изкуството е не по-малко интересна. Според проф. Цанев съществува

вътрешен език, изразност, свързана с хора, които

имат определена нагласа към себе си и реалността.

И всички те харесват творби, които съдържат тази изразност. Това се забелязва и при деца, и при възрастни художници. Става дума за хора, които усещат една творба като своя, но не защото тя е на известен художник, а

защото я преживяват пълноценно.

И между тях съществува вътрешен експресивен език, който споделят.

"Съвременният човек често преживява

депресия, която е задължителна за здравето му 

според някои изследователи.

Ако забраним на хората да преживяват депресия, ние убиваме тяхното емоционално-интелектулно развитие. Този дисбаланс или криза може да бъде коментиран като заболяване, но и като оздравяващ процес. Изобразителната дейност също има подобен характер. Ако търсим изцяло позитивното изкуство, създадено само за релаксация, това, което художниците наричат кич, ние приспиваме или убиваме емоционалния потенциал на човека", категоричен е проф. Цанев.

През последните години има голям интерес към мултисензорно изкуство, свързано с тактилност, мирис, звук, гравитация. Този интерес резонира и в полето на арттерапията. Има програми, ориентирани към незрящи, към хора с различни дефицити.

В центровете по арттерапия в Германия пациентите вече правят художествени инсталации, а не рисунки, не моделират пластики, а създават концептуални творби и инсталации в галерийни пространства.

Арттерапията е част от психологията на изкуството.

Съществуват различни представи за психично здраве и за здраве въобще. Един художник, лекар или педагог, който се занимава с арттерапия, ще използва различни потенциали. Според психотерапевта пациентите му нямат необходимост да правят изложби и да се издържат от изкуство и за него е по-важно психичното им здраве. Докато художникът арттерапевт е убеден, че психичното здраве на неговите пациенти е свързано с това, че те живеят като художници и печелят от това. Моделът и акцентите са различни.

Според проф. Цанев художниците не говорят толкова за лечение, а по-скоро за

разбиране чрез изразяване.

Важно е как се чувства човек и балансът между позитивно въздействие на изкуството върху здравето е едната страна, но по-важната е, че човекът с проблеми и заболявания може да разшири своето пълноценно пространство около себе си чрез изкуство. Може

да постигне пълноценност през изкуството, а

не толкова чрез потушаване на симптомите,

както е във фармацевтичната терапия.

Но за това се спори.

Изкуството ни дава нова представа за здравето - това е един от основните модели на арттерапията. Тя дефинира здравето на човека и не бива да използваме изкуството за вече съществуващ модел на здраве.