За мнозина нестинарството се свежда до танца върху жарава. Той обаче е само един елемент (вярно, кулминационният и най-впечатляващият) от целогодишния и твърде сложен нестинарски обреден календар.

В миналото традицията е разпространена в много села на Странджа, особено в районите на Малко Търново, Люлебургаз, Виза и Сарай (днес в Европейска Турция). В Северна Гърция пък я пренасят преселените от Странджанските села Кости и Бродилово гръкоезични нестинари (анастенария на гръцки), които били заселени на компактни групи край Драма и Солун. Петте села у нас, смятани за изконни носители и пазители на традицията, са Българи, Кости, Сливарово, Граматиково и Кондолово. За разлика от нестинарството, което като цялостен обреден комплекс е балканско явление,

практиката да се ходи върху огън я има например и в Индия.

За нестинарството разказва проф. Валерия Фол:

"Българските и гръцките нестинари говорят на различен език, но се наричат братя. Между тях няма етническо разделение."

Нестинарите и у нас, и в Гърция вярват, че

произхождат от едно място, наричано от тях Родината.

Това е Влахов дол, известен в района и като Влахово, Одърчетата, Припор, Трипори край Голямата аязма (свещени лечебни извори) в Странджа, където според легендата преди много години е имало селище, родно място на всички нестинарски колена. Всички села от района ходели в неделята преди деня на св.св.Константин и Елена на т.нар. панагир на Голямата аязма. Там всяко село имало свое "одърче" (олтар за иконите) с място за обща трапеза край него. Но през 1931 г. игрите върху огън там са проеустановени. След повече от 70 г.прекъсване обредът отново се изпълнява.

Нестинарите са силно вярващи православни християни, но за тях светът се управлява от наместник на Бога на земята и това е св. Константин. Наричат го Светока. Според Валерия Фол нестинарите не слагат ясна граница между този светец, Бога и Сабазий. Нестинарите са свръхчувствителни хора.

Играта им в огъня е в името на това да има добро за цялата общност. Затова, ако някой ги обиди, те схващат обидата като насочена към всички, включително към Бога.

Цялата социална уредба и обредността в нестинарските села е подчинена на "нестинарския закон". Най-важните предмети в обредността са иконите (наричани "светци", "кумизми" или "кунизми"). Отношението към тях е като към одушевени същества - обличат ги, къпят ги, хранят ги. Иконите на българските и гръцките нестинари се смятат за "братя", защото били направени от едно дърво, расло в най-свещеното за тях място край Голямата аязма на Влахово.

Макар да са с еднакви изображения, иконите са в йерархия - най-свещена е Голямата икона, после е Средната, а новите икони са техни деца. Всички заедно са едно семейство. "Обличат" ги с платнени червени калъфи с отвор отпред, наречени "ризи, редби" и ги украсяват с парички и звънчета, по тях се закачат нестинарски кърпи. Наричат иконите опашати, защото имат дръжки отдолу, за да стоят изправени, та да "гледат".

Някога за иконите се е грижила главната нестинарка, която ръководела обредите. Днес това прави викилинът (питропът, епитропът) - мъж от нестинарски род или женен за нестинарка. Избира го общността. Иконите се носят от несгодени момчета, които също ги избират, и това се приема за голяма чест.

Инструменталните мелодии, които трябва по традиция да звучат на панагира на св.св.Константин и Елена, са непроменени открай време. Те са четири. "Скопосът" ("На тръгване") звучи по пътя на отиване и на връщане до свещените места. "В огъня" върви, докато трае играта в жаравата, някога и при играта на нестинарите в конака на св.Костадин (така наричат светеца там). "Около огъня" или "Хоро начело с питропа" звучи, когато питропът повежда хоро на аязмите на св. Костадин и на св. Елена, около жаравата след играта на нестинарите и вечерта на Св.Костадин, когато шествието отива от конака на светеца до мегдана.

В свирните се повтарят и импровизират няколко музикални мотива, подредени в определен ред. Всяка мелодия отговаря по продължителност на съответно ритуално действие и се прекъсва без значение докъде е свирена. Например когато нестинарката реши, че й е дошъл моментът да пророкува, тя дава знак и музиката спира.

Валерия Фол подчертава, че правилното изпълнение на нестинарската обредност, извършвана по традиционния за общността календар, е

начин да се подпомогнат космическите сили в

осъществяването на дневния и на годишния природен цикъл.

В нестинарския календар годината се дели на две от най-свещените дни. Това са тридневният празник на св. св. Константин и Елена и тридневният празник през зимата, който съвпада с дните на св.Атанас и св.Евтим. Зимата се играе в конака на жарава от свещеното огнище. През лятото също се играе в жарава на Еньовден, св. Марина, св. Илия, св.Панаталеймон, но на открито и свещенодействията са еднодневни. В днешно време по-пълен е календарът на нестинарите, преселени в Гърция.

Календарът на нестинарите разделя годината на два периода по позициите на слънцето. През зимата обредите са през първите дни, когато денят постепенно започва да нараства след зимното слънцестоене - Васильовден, Св. Иван, Св. Атанас, Св. Евтим. През пролетта-лятото - в дните преди и по време на лятното слънцестоене, но до есенното равноденствие. Между есенното равноденствие и зимното слънцестоене нестинарската общност не се събира.

Най-голям религиозен празник за нестинарите е Св.св.Константин и Елена. Според изконната традиция той трае 3 дни, но в последните години е 2.

Чества се по стария календар на 3 и 4 юни. Наричат го панагир.

В деня на св. Константин обредните действия започват от сутринта с обличането на иконите. После ги внасят в "конака" - специална малка сграда в центъра на селото, служеща като общ параклис на двамата светии. От там шествието ги понася към Голямата аязма и обратно, като множеството минава пътя по различен маршрут на отиване и връщане.

Когато започне да се мръква, нестинарите отиват в конака на Св.св. Константин и Елена заедно с eпитропа.

Вдишват начесто от тамяновия дим, докато

се молят пред иконите на двамата светци.

Вече по тъмно пред конака се събира цялото село заедно с музикантите (задължително гайдарджия и тъпанджия), които засвирват специална мелодия. Когато усетят, че започва да ги "прихваща", нестинарите нареждат шествието да тръгне в точно определен ред - отпред са епитропът и момчетата икононосци, след тях са нестинарите, водени от музикантите, и накрая селяните.

Кладенето на нестинарския огън започва още от обяд.

Според предания

нестинарите не влизали в огъня,

преди да са изгорели 12 волски каруци дърва.

Хората се пръсват във верига около разстланата в кръг жарава. Нестинарите вече са почти в транс, когато зазвучава "скопус". С подвиквания те влизат в огъня, като задължително

първия път го прекосяват на кръст, чак

след това започват да сноват безразборно.

Нестинарското ходене в жарта се нарича типане или плещене - с умерено бърза, равна ситна стъпка на цяло стъпало. При особено силно прихващане нестинарите грабват иконите, влизат с тях в огъня. Някои вземат жар в ръце и я хвърлят над главите си и даже пророкуват.

След приключването на нестинарската игра в огъня около него се извива Костадинското хоро, на което се хваща цялото село.

На следващия ден е празникът на св. Елена. Иконите се внасят във всяка къща. Пропускат се само тези, в които наскоро някой е умрял или има родилка. Вечерта нестинарите пак играят.

"Не е толкова важно дали има, или няма нестинар, който да мине по огъня, защото убеждението е, че такъв рано или късно ще се появи. Ако в момента няма, явно Светокът не отваря път никому", обяснява проф. Фол. Тя разказва за грък, на когото св. Константин отворил пътя на Голямата аязма цели 14 години след като за последен път бил влизал в огъня. Това станало 2008 г. в неделята преди Св. Константин.