Повече от 150 г. от най-тъпата сделка - Русия продава полуострова на САЩ за 7,2 млн. долара.

Дълго време под 16-а република на СССР (те бяха официално 15 до падането на социализма) се разбираше България.

Управляващата БКП, чиято власт бе закована с чл. 1 на конституцията, дълги години беше най-вярното куче на своя по-голям брат КПСС и никой не можеше да си представи София да стане като Прага, Будапеща или Варшава. А пък последният комунистически диктатор Тодор Живков дори внася официално предложение да стане част от великия Съветски съюз. Добре, че се разсъхва работата.

Ето вече повече от 150 години от едно събитие, което можеше наистина да осигури на СССР неговата 16-а република. При това в Северна Америка, на една Канада разстояние от най-големия враг на прогресивното комунистическо човечество - САЩ. Става въпрос за Аляска.

До 1867 г. полуостровът е част от Русия, но е продаден срещу смехотворните днес, а и не много впечатляващи тогава 7,2 млн. долара. Горе-долу

по същото време за толкова пари

управата на Ню Йорк купува

триетажна сграда

в центъра за съдебна палата.

За капак скоро в Аляска започва треската за злато и оттогава досега стойността на открития благороден метал е над 4 млрд. долара. Ежедневният улов на риба във водите на този най-голям американски щат в днешни дни е над онези 7 млн. долара. Остава да добавим, че годишно вадят 83 млн. тона нефт, което е около 20% от добива на САЩ, а запасите от природен газ са 7 трилиона кубически метра. 

Как се стига до тази

грандиозна глупост?

Руснаците покоряват Аляска горе-долу както целия си Север, Сибир и Далечния изток. Първо идват военните, най-често казаци, строят укрепление, т.нар. острог, и го подготвят да изкара зимата. Същевременно започват преговори с местното население за признаване на властта на руския император - Белия цар, както му казвали аборигените, и за плащане на годишен данък, наречен ясак. След казаците по отдавна изпитана рецепта пристигат свещениците и обръщат езичниците в православното християнство. Съпротивата се дави в кръв, като няма милост дори за жените и децата.

В Аляска, където тогава - към втората половина на ХVIII век, живеят главно кротки полудиви алеутски племена, всичко минава сравнително мирно и кротко. Първото селище през 1774 г. е основано от иркутския търговец Григорий Шелихов, който акостира с три кораба на остров Кадяк край бреговете на полуострова. След това

пристигат монасите

от Варламовския манастир,

които не само посвещават повечето местни алеути в православието, но и с техните усилия и труд построяват първата църква. Оттогава алеутите са мъничък православен остров в католическо-евангелските Съединени щати.

По-трудно обаче вървят нещата с районите, където живеят не ескимоси, а войнствени индианци. Те отказват да бъдат покръстени и нанасят на руските заселници сериозни загуби, грабейки и разорявайки техните имения. 

Шелихов всъщност не е първият руски търговец, който има вземане-даване с Аляска. Когато през 1742 г. оцелелите участници от експедицията на Витус Беринг се завръщат в Русия, след като са “открили” северозападното крайбрежие на Америка, те носят със себе си много кожи от различни животни, най-вече морски видри, които правят истински фурор сред сибирските търговци. Затова следващите десетилетия са период на непрекъснати комерсиални експедиции до Алеутските и Командорските острови, както и до крайбрежието на самата Аляска. В повечето случаи те използват стари кораби и неопитен екипаж, затово не е чудно, че средно всеки трети потъва и остава на дъното на Берингово море.

Капитани на такива кораби са обикновено опитни авантюристи, които “просто са имали късмет да оцелеят при няколко пътешествия и са придобили познания за тези опасни води, за които тогава все още не съществуват карти”, пише специалистката по история Мери Уилър. 

Така минават четири десетилетия, преди Григорий Шелихов да

изпълни бизнеса

с кожи не само с

търговски, но и с

геополитически смисъл.

Той пристига през 1774 г. с 20-годишната си съпруга Наталия Алексеевна и трите им невръстни деца. На островите, към които той предявява и териториални претенции, от самото начало Шелихов започва да се държи не като натрапник, а като грижовен стопанин.

Той прекарва в руската Америка две години. След първите въоръжени сблъсъци с алеутите и тлинкитите сравнително бързо намира общ език с местните жители, чиито деца на територията на селището са третирани по същия начин като руските - за тях се откриват училища, учат ги на занаят, а някои от по-будните даже са изпратени да продължат обучението си в Иркутск, наричан тогава източната столица на Русия. Освен това Григорий Иванович

успява да измоли за

Аляска православна

мисия,

строят се църкви и много местни приемат християнството. 

Шелихов умира през 1795 г., като не доживява съвсем малко, за да види осъществени най-амбициозните си планове. Компанията му мачка конкуренцията и през 1799 г. император Павел I ѝ дава официален монопол за търговия с кожи и всичко друго от Алеутските острови до Калифорния. Тя става основа на създадената Руско-американска компания (РАК) - търговско акционерно дружество, на което обаче се дават и административни функции за управление на руските колонии.

Така в руската икономика РАК прави хеттрик - първият монополист, първото държавно-частно партньорство и първото акционерно дружество, в което участие имат членове на царското семейство. На практика Русия изпробва модела на британската Източноиндийска компания, но при това РАК изпълнява и изключително важни задачи по прокарване на имперските геополитически интереси в Северна Америка и Тихоокеанския регион. Канадският историк Иля Винковецки отбелязва, че Аляска като “единствена отвъдморска колония на Русия изпълнява функцията на

полигон за изпитания

на управленски стратегии,

които до този момент не са били използвани никъде по просторите на империята”.

Варварското избиване на морските видри и другите животни с ценна козина в рамките на няколко десетилетия води до почти пълното им изчезване. От това печалбите на РАК в Аляска рязко падат. Същевременно Русия присъединява огромни територии в Далечния изток от Хабаровск до Владивосток и именно към тяхното развитие се съсредоточават главните усилия, е решено в столицата Санкт Петербург. 

Първи идеята за продажба на Аляска озвучава великият княз Константин Николаевич през март 1857 г. Като причина той посочва “затрудненото положение на държавните финанси” след загубената Кримска война (1853-1856) и наложените съкращения в бюджета на министерството на мореплаването, които не трябва да се отразят на военния флот.

“Тази продажба би била много своевременна, защото не трябва да се самозалъгваме и можем лесно да предвидим, че Съединените щати, които се стремят да разширяват своите владения и да властват еднолично в Северна Америка, ще ни отнемат въпросните колонии и ние няма да сме в състояние да си ги върнем. В същото време те ни носят твърде малко полза и загубата им няма да е чувствителна”, пише князът.

Писмото на великия княз е предадено на императора, а Александър II собственоръчно слага резолюция “Струва си да се помисли”. Със САЩ започват неофициални контакти по въпроса, но там избухва Гражданската война и преговорите се отлагат.

Победата на Севера укрепва и без това добрите отношения между двете страни, защото Русия е единствената голяма държава, която в конфликта подкрепя федералното правителство. За сближаването им способства и това, че към онзи момент и САЩ, и Русия

виждат като главен

враг Великобритания.

На настроенията в полза на продажбата на Аляска все повече започва да влияе и състоянието на колонията. Лошото състояние, по-точно.

РАК вече не носи такива печалби, както по-рано, а самата колония тежи на държавния бюджет. През 1866 г. Александър II опрощава на компанията дълг от 725 хил. рубли и утвърждава “ежегодна помощ от държавната хазна в размер на 200 хил. рубли”.

Това са огромни по онова време суми особено в условията на бюджетен дефицит. Някъде тогава финансовият министър Михаел Рейтерн пише до императора: “При всички съкращения разходите ни няма да се покрият от приходите, а напротив - в следващите три години трябва да набавим извънредни ресурси от 45 млн. рубли във вид на заеми.” 

Не е чудно, че в тази ситуация Рейтерн е радетел за продажбата на Аляска. Той отбелязва, че

колонията вече

не носи приходи

на акционерите

на РАК, а освен това “…продажбата ще ни избави от колония, която в случай на война с някоя от морските държави няма как да защитаваме”.

Лошото състояние на РАК се дължи до голяма степен на големия брой акционери аристократи. Те искат ежегодно голям дивидент, за чието изплащане отиват почти всички доходи на компанията. “За това, че там може да бъде открито злато или нефт, за развитието на инфраструктурата никой не мисли”, обяснява историкът проф. Вадим Шахеров.

По това време за шефове на РАК вместо търговци са назначени офицери. Те безусловно са предани на родината и храбри хора, но нямат представа от търговия и как да преориентират компанията от бизнеса с ценни кожи към нещо друго, отбелязва проф. Леонид Коритни.

Между другото, противно на общоприетите схващания,

за злато в Аляска

се знае преди

продажбата.

Първите съобщения за залежи на територията на руска Америка са от 1852 г., а към 1861 г. вече стотици златотърсачи ровят край границите на руските владения. Колкото и да е странно, това е един от доводите за ускоряване на продажбата. “Правителството не само знае за златни залежи в Аляска, но и се страхува точно от тях. Защото след армията от въоръжени с лопати златотърсачи може да дойде и армия от въоръжени с пушки войници”, пише съветският историк Семьон Окун. 

Заседанието, което окончателно решава съдбата на Аляска и продажбата ѝ, се състои на 16 декември 1866 г. В него участват император Александър II, великият княз Константин Николаевич, министърът на външните работи Александър Горчаков, министърът на финансите Михаел Рейтерн и постоянният представител на Русия във Вашингтон Едуард Стьокъл.

В началото императорът се запознава с изложение, в което са описани всички известни икономически и военни аргументи в полза на сделката. След кратко обсъждане всички се съгласяват, но решението се пази в пълна тайна. Толкова пълна, че външният министър разбира от английските вестници, а ръководството на РАК е уведомено чак три седмици след сключване на сделката.

Стьокъл започва дълги и сложни преговори с американската страна, като основният препъникамък е цената. Янките започват от 5 млн. долара, но руският посланик е непреклонен - 7,2 млн., на която преговарящият от името на САЩ - държавният секретар Уилям Стюард, в крайна сметка кляка.

Сумата не е кой знае каква - около 11 млн. тогавашни рубли. За сравнение ежегодните разходи на руската хазна по това време са около 400 млн. рубли.

Договорът е съставен на английски и френски език. Към САЩ преминават целият полуостров Аляска, Александровският и Кадякският архипелаг, островите от Алеутската верига и няколко острова в Берингово море.

Общата площ на

продадената суша е

1,519 млн. кв. км.

Освен това американците получават цялото имущество на Руско-американската компания заедно със сградите. Само църквите правят изключение. Местното население минава под юрисдикцията на САЩ, руските граждани имат три години да се завърнат в родината, ако искат.

На 15 май 1867 г.

договорът е подписан

от Александър II,

а на 18 октомври същата година - ратифициран от правителствения сенат. От другата страна Сенатът на САЩ го ратифицира на 3 май 1867 г., а на 20 юни във Вашингтон се разменят ратификационните документи. 

На 18 октомври 1867 г. в Новоархангелск тържествено свалят руския флаг и издигат американския. От руска страна приемно-предавателния протокол подписва специалният правителствен комисар, капитан II ранг Алексей Пешчуров, а от американска - генерал Ловъл Русо. В 15,30 ч местно време двама руски унтерофицери започват церемонията, но знамето се заплита във въжетата, а след това основното се скъсва. Неколцина матроси започват да се катерят по пилона, един успява да стигне върха и взема знамето. Преди да успеят да го предупредят, той го хвърля надолу и флагът се набучва директно върху щиковете на руската парадна рота.

Едуард Стьокъл, посланикът на Русия в САЩ, получава чек на стойност 7,035 млн. долара. Сумата е по-малка, защото той си удържа 21 000 долара за себе си като хонорар, а

144 хиляди долара

са използвани за подкупи

на конгресмени,

ратифицирали договора.

Чекът е депозиран в Лондон, а оттам - в сметките на руското финансово министерство. Според официалната версия от цялата сума в размер на 11,36 млн. рубли 10,97 млн. са използвани за купуване на оборудване на строящите се по това време Курско-Киевска, Рязанско-Козловска и Московско-Рязанска жп линии.

Но има и теория на конспирацията.

Парите от осребрения чек са обърнати в британски лири, а с британските лири е купено злато на кюлчета, като при цялата операция от маржовете в курса са загубени 1,5 млн. долара. Кюлчетата са натоварени на кораба “Оркни”, който на 16 юли 1868 г. потъва недалеч от пристанището на Санкт Петербург. Така и не става ясно дали на него наистина е ценният товар, или той е останал в Лондон. Компанията, която е регистрирала товара, скоро фалира и компенсацията е минимална.

Има и друга конспиративна теория, според която

договорът за

продажба или е бил

фалшив, или не е

бил за продажба,

а за аренда за 99 години (според някои - за 100).

Според една от версиите парите били платени на Русия, но не за Аляска - това бил само предлог за пред хората, а за участието на руския флот в операции край североизточния бряг на Америка по време на Гражданската война. По време на конференцията “Въпроси за фалшификацията на руската история” в един от докладите се разказва как през 1863-1864 г. две руски ескадри под командването на контраадмирали Лесовски и Попов участват във военни действия под ръководството на федералното правителство на САЩ с цел заплаха за комуникациите на Великобритания и Франция, които подкрепят Юга. За да възмездят разходите по оборудването на тези две ескадри, американците измислят фиктивен договор за вземане на Аляска под аренда за 99 години. 

Поддръжниците на тази теория привеждат като доказателство различни факти, като най-силният им коз е, че в английския оригинал на договора е използван не глаголът sell (продавам), а cede - отстъпвам.

Там обаче не се посочва никакъв срок на договора, защото според юристи по международно право въпросното отстъпване е само на управлението и може да бъде прекратено от основния собственик, в случая Русия. Има твърдения, че след Октомврийската революция през 1917 г.

Ленин се е отказал

от собствеността

на Аляска

с надеждата САЩ да помогнат за прекратяването на търговската блокада срещу страната на съветите и е предал на американците всички налични документи, с които би могла да се върне Аляска.

Други смятат, че това е сторил Сталин по време на Ялтенската конференция в разговор с президента Рузвелт, когато трите велики държави - победителки във Втората световна война, разделят света на сфери на влияние.

Трети пък са сигурни, че това е било работа на генералния секретар Леонид Брежнев, след като през 1966 г. изтича 99-годишният срок на арендата.

През март 2013 г. в арбитражния съд на Москва е внесен иск от представители на Междурегионалното обществено движение в подкрепа на православните образователни и социални инициативи “Пчелички” в името на св. великомъченик Никита.

Според председателя на движението Николай Бондаренко налице са нарушения в редица пунктове на договора. Например там е записано, че американското правителство трябва да изплати 7,2 млн. долара в златни монети, а не с чек, както се е случило. Друго основание била точка 3 от договора, според която правителството на САЩ трябвало да осигури на останалите там граждани на Русия правото и възможността да живеят според разбиранията и традициите си, което не било спазено. Московският арбитражен съд обаче не дава ход на иска към правителството на САЩ.

Американската адвокатска кантора Garett, Paterson and Shugaev, принадлежаща на потомъка на руски емигранти Константин Шугаев, също се опитва да намери вратичка за обявяване на договора за продажба на Аляска невалиден, съобщава за “Газета.ру” информиран източник от американските юридически среди. Той твърди, че под предлог за организиране на изложба за 150-ата годишнина се

изискват стотици

документи от

американските архиви.

Самият Шугаев отказва коментар, но изказването му отпреди години, че “Аляска е наша земя, която ще бъде върната на Русия след падането на комунизма”, му струва раздяла с влиятелни американски клиенти. Според професор Добс от университета в Северна Каролина хората на Шугаев смятат да атакуват ратифицирането на документа от Конгреса и Сената и дори са намерили вече формален повод.