На 17 май е празникът на свети великомъченик Николай Софийски

16.05.2021 24 часа

Свети великомъченик Николай Софийски е един от най-големите светци на България, но като че празникът му, който се чества на 17 май, не е много познат за съвременниците. Сякаш не се знае достатъчно и за гроба на св. Николай Софийски, който е един от малкото известни гробове на български светци, както и литията, която се извършва до него. Тя се прави всяка година на 16 май, в навечерието на празника на свети великомъченик Николай Софийски, когато се провежда литийно шествие от храма, посветен на неговото име - „Св. Николай Софийски“ до параклиса, намиращ се на ул. „Цар Симеон“ № 125, построен до гроба в началото на 70-те години на XX век.

От мощите му са останали съвсем малки частици, тъй като след като е бил убит, тялото му е било изгорено. В края на 70-те години на XX век мощехранителницата заедно с мощите на светеца е била открадната от храма, посветен на светеца. Тогава църковното настоятелство на храм „Св. София“ подарило пазената там частица от светите му мощи на храм „Св. Николай Софийски“.

Сега тези частици от мощите на св. Николай Нови Софийски се съхраняват в храма и са изнесени за поклонение.

Известно е, че св. Николай Софийски е роден в Янина (сега в Гърция). Бил благочестив и с честния си занаят на обущар прекарвал дните си. Дошъл в София, Николай започнал добре да печели, като не забравял обичая си да посещава бедни и затворници и да раздава милостиня.

Гражданите на София го обикнали и го свързали със законен брак, за да го задържат при себе си завинаги. Но и тука турците му завидели и Николай трябвало отново да бяга, сега пък в Румъния, гдето го взел в своята гвардия влашкият войвода Мирчо. Обаче жестокото отношение на войводата към своя православен народ скоро го отблъснало, а любовта му към съпругата и децата му го заставила да се върне обратно в София. Тогава той бил на 45 години.

Когато дошъл в София, заради неговите качества бил забелязан от местните турски големци и на няколко пъти бил принуждаван да приеме тяхната вяра. Веднъж те го поканили на обяд, сложили в питието му приспивателно и като заспал го обрязали по мюсюлманския обряд. Когато се събудил Николай избягал и не излизал от вкъщи цяла година. Турците го поканили да посещава джамията. Той твърдо отказал. Веднага бил арестуван и подложен на тежки изтезания, които продължили повече от година.

На съдебното заседание съдията обявил, че смята праведника за невинен. Въпреки това тълпата го извела извън тогавашна София при местността „Ючбунар“ („Три кладенци“), където бил убит с камъни на 17 май 1555 година. Тялото му било пренесено на гробището наречено „Търницата“ и изгорено, а пепелта - разпиляна, за да не остане никакъв спомен от него. Въпреки това, едно момче успява да събере частици от неговите мощи и благочестиви християни тайно ги погребали.

Скоро след кончината на св. Николай Софийски Средецкият митрополит Яков обявил канонизацията му на специално свикан за целта събор. Той приел запазените мощи на светеца (части от черепа и костите му), положил ги първоначално в ковчега с мощите на св. крал Милутин в църквата „Св. Архангел Михаил“. По-късно част от св. мощи били прибрани в дървен храм. В градинката между улиците „Пиротска“ и „Опълченска“, днес се извисява красивият храм, посветен на светия мъченик, който е един от най-големите храмове в България. Храмът е бил издигнат по проект на архитект Антон Торньов и на 3 декември 1900 е бил осветен.

Софийският книжовник дякон Матей Граматик, съвременник на св. Николай и очевидец на неговите страдания и смърт, написал служба и пространно житие на светеца. Днес ръкописът се съхранява в Църковно-историко археологическия институт към Българската православна църква-Българска патриаршия.

Чудесата на свети великомъченик Николай Софийски започват веднага след смъртта му.

В „Житие и страдание на светия славен и добропобеден великомъченик Николай Софийски”, /поместено в „Жития на българските светии” синодално издателство, София – 1974 г./ се разказва за чудесата станали при мъченическата кончина на светеца. Когато агаряните изгаряли светите му мощи, димният облак се разпрострял по земята и най-напред осенил християнския народ, който гледал отдалече, а оттам се издигнал към небето като право устремен стълб.

Някои, които останали близо до мястото, в полунощ видели силна светлина на точно на място като огнен стълб, който осветил всичко наоколо и като се вдигнал оттам, обходил пътя, по който светецът минал към своето блажено страдание за Христа. Нечестивите, обхванати от страх, че са видели такова нещо, неволно сами го изповядвали. И на православните Бог явил същата благодат, след това и трети път явил това чудо.

Също така някои видели светлина на онова място и разбрали, че Бог е прославил Своя изповедник.

В житието му се разказва и за друго чудо, с което Бог прославил Своя светец през онези дни. Един младеж, от благочестивите – се казва в житието - бил го поразил тежък недъг, вече се бил отчаял за живота си и го заплашвала смърт. Била го обхванала тежка проказа, той издрал тялото си с нокти така, че от раните му течала много кръв. После се образували големи струпеи, които се сраствали и така цялото му тяло се превърнало в един струпей. Господ вложил в ума на брата на болния да се помоли на Свети Николай. Той се поклонил на мощите и се помолил.

Свещеникът се удивил на неговата вяра, облякъл свещените си одежди и двамата заедно отправили молитви към светеца. После пристъпили към ковчега с мощите и със страх го отворили и видели от светата част от мъченическото тяло още да капе кръв и да изпълва цялата църква с благоухание. Свещеникът умил благоговейно със светена вода покривалото на светеца, влял водата в чист съд и я изпратил на болния по брат му. Той помазал цялото тяло на страдащия със светената вода като с миро и благодатта не се забавила: в същия час момъкът се освободил от проказата и получил здраве по молитвите на светеца. И други такива чудеса извършил Господ от мощите на Своя светец, се казва в житието.

Чудеса по молитвите на Свети Николай Софийски стават и до днес.

Мнозина разказват за изцеления и преодоляване на здравословни проблеми, за помощ при намиране на работа, за изпити и други житейски затруднения.

За чудесата му, които се случват, разказват и православни, дошли за празника и от други страни.