Една от най-загадъчните поговорки на реаниматорите е, че никой премръзнал без признаци на живот не е мъртъв, докато не стане топъл и мъртъв. Дори някои лекари специализанти я чуват за първи път в шоковата зала при постъпването на премръзнал удавник със спряло сърце, какво остава за хората с други професии.

Официалното правило е никой да не бъде обявяван за мъртъв, докато тялото му не се затопли над 32 градуса, тъй като екстремното охлаждане потиска сърдечната и мозъчната функция, понякога до привидно пълно отсъствие на дейност.

Истината е, че хората, които са жертви на критична хипотермия, често погрешно се смятат за мъртви. Примерите за съживяването на “мъртвите” са напомнянето колко отговорно е обявяването на смъртта при премръзнали хора.

Ако температурата на тялото е спаднала драстично под нормалните между 36,5 и 37,5 градуса, преди сърцето да спре,

убийственият студ

може да съхрани

клетките за

ограничен прозорец

от време

с минимум кислород (хипоксия).

Без кръвообращение в стандартни условия най-напред загива мозъкът. Липсата на кислород убива клетките му със скорост 2 милиона неврона в минута. За четвърт час увреждането нанася брутални щети. С едно изключение – когато температурата в мозъка е толкова ниска, че той “замръзва”,“изключва” и може да се “консервира” в състояние, което му дава възможност да тръгне отново, когато се възобнови кръвообращението.

В подобен енергоспестяващ режим на ръба между живота и смъртта се съхраняват и другите органи. Сред условията е “правилната последователност” на изключване на жизнените системи, за която говорят специалистите по интензивно лечение – тялото да се охлади преди спирането на дишането.

Топлината се губи много по-бързо във вода, отколкото във въздуха. По този начин градуси, които са съвсем приемливи на суша, са животозастрашаващи във вода. Например престой във вода с температура 10 градуса може да доведе до смърт само за един час, а температура на водата, близо до замръзване - за 15 минути. При потъването на “Титаник” една от причините за многото жертви е, че температурата в ледовития район е била минус 2 градуса.

“Чудото в Оруст” – така шведските медии описват историята на момиченце,

върнало се от

ледена смърт с

най-ниската в света

температура на

тялото – 13 градуса

Рекордът не е оспорван вече 11 г.

В деня преди Бъдни вечер 2010 г. 7-годишната Стела излиза да си поиграе с нарисувана карта на “съкровища”. На острова, на който живее семейството температурата в този ден е минус 12 градуса. Облечено в розово яке, момичето тръгва на обиколка, но обърква посоките, подхлъзва се по скала и се озовава във водата.

През това време родителите, 20-ина съседи, полицаи и доброволци търсят детето. Следите му се губят на няколкостотин метра от дома по пътека, която води към брега. Привечер, поне 3 часа и половина след инцидента, Стела е забелязана от екипажа на крайбрежната спасителна служба. Когато я изваждат, сърцето не бие, тялото е ледено и напълно безжизнено.

С хеликоптер транспортират момиченцето в детската болница в Гьотеборг.

Стела е клинично мъртва. Лекарите не знаят друго човешко същество да е оцеляло при такива условия, но решават да опитат невъзможното по вече известния пример с Анна Багенхолм, прекарала в капан под леда 80 минути в замръзваща вода.

Историята на шведката Анна Багенхолм, дипломирана лекарка, която се връща към работа в болницата половин година след инцидента, е по-невероятна от най-интригуващ филм. Необикновеният случай е публикуван в авторитетните научни списания, влиза в учебниците по медицина, променя алгоритмите в реанимационната практика, дава тласък на идеите за замразяване до времето, в което хората ще могат да живеят вечно, вдъхновява сценаристи за кино- и телевизионни продукции.

Следвайки алгоритъма, по който е върната към живот Багенхолм, екипът спасители на Стела я включва на екстракорпорална мембранна оксигенация (ECMO) или кардиопулмонален байпас - известен разговорно като машина сърце-бял дроб, която се използва при сърдечни операции. Технологията дава възможност много точно да се контролира телесната температура. Кръвта циркулира през външни тръбички, свързани с прецизен термостат за затопляне на потока, преди той да се върне в тялото.

По-късно главният лекар на интензивната клиника д-р Арвид Отерлинд разказва, че

най-рисково било

да не загреят

прекалено бързо

тялото и мозъка.

Първо повишават температурата до 32 градуса и я задържат така два дни, след това бавно започват да вдигат с по 1-2 десети. Две седмици детето е в кома поради все още ниската температура в комбинация с обезболяващите медикаменти.

При 36 градуса – почти нормална телесна температура, започва етапът на “събуждане” и за радост на всички, Стела бързо се връща към нормално състояние. Днес момичето отново ходи на училище и на практика е възстановено и без умствени дефицити.

Шансът е бил с детето няколко пъти. Първо, добре се е намръзнало, преди да падне във водата и дишането му да спре. После мозъкът му е издържал достатъчно дълго липсата на кислород, а спасителите от хеликоптера са правели през цялото време до болницата изкуствено дишане и сърдечен масаж. След това бавното бързане при нормализиране на телесната температура и кръвообращението е предпазило невроните от гибелни повреди.

Към всичко това се прибавя и мъдростта на Създателя да защити неукрепналия детски организъм с особено ефективни механизми за компенсиране на увреждания. След пълнолетието щетите по-често са необратими. Повечето хора с екстремна хипотермия умират, дори лекарите да успеят да рестартират сърцата им.

Родителите са допуснати до леглото на овързаното с маркучи дете и никой не би искал да е на тяхно място.

В 4 ч сутринта обаче майката вижда първите признаци на живот - нещо се е променило на монитора за наблюдение. Сърцето прави колебливи движения. Дванадесет часа по-късно се появяват следващи признаци на живот – отваря и затваря очи, но лекарите още не дават големи надежди.

Нервите в тялото

на Стела са били

замръзнали и

сърцето не може

да бие без помощ.

На 13-ия ден след инцидента обаче момичето е екстубирано и казва първата си дума в отговор на въпрос на сестрата дали иска сладолед, кола или ягода.

“Ягода”, без колебание казва детето.

Според публикации в шведските медии 3 години след драмата с щастлив край Стела е възстановена и ходи на училище, учи се да свири на пиано и се грижи за любимия си кон Фабиан в школата по езда. Не помни нищо от страшното преживяване, знае за него от разказите на родителите си. Едно от последствията от клиничната смърт в ледената вода са редки епилептични припадъци.