Мария Магдалина имала дете от Исус Христос, а Вилхелм Тел е само повод за шотландско въстание.

“Да бъдеш или да не бъдеш” е най-известната фраза от едно от най-популярните произведения на Уилям Шекспир - “Хамлет”. Този въпрос остава извечен. Появява се обаче и още един такъв, ако го перифразираме и го съотнесем към автора Шекспир: “Бил ли е, или не е бил?”. Защото неговото съществуване изобщо не е сигурно.

Свидетелствата за живота на Шекспир са изключително оскъдни. Не са намерени никакви ръкописи, писма и друга документация. Той придобива слава още докато е жив, но смъртта му изобщо не е отразена. Освен това не е ясно къде се е научил да пише и откъде е придобил знанията си за история, политика и законодателство. Близо 80 англичани са спрягани за истинския автор на сонетите, но двама водят класацията. Кристофър Марлоу е драматург, роден в годината, в която и Шекспир. Марлоу умира, преди първата пиеса на Шекспир да види бял свят, но това не спира почитателите на мистерията. Те твърдят, че Марлоу е инсценирал смъртта си и е избягал в Италия, където е създал творбите, направили Шекспир известен. Много изследвания показват, че двамата действително използват много подобен език на писане.

Най-популярната теория обаче е, че зад личността на писателя седи високообразованият поет Едуард де Виър, 17-и граф на Оксфорд. Наричан е от съвременниците си виден драматург, но до ден днешен никой не е намирал пиесите му или дори списък със заглавията им. Освен това текстовете на Шекспир са преплитали злободневни клюки с политически нишки, а Де Виър е бил аристократ - приближен до кралица Елизабет I, и подобни творби не би били добре да се свързват с името му. Твърди се, че след като починал, негови последователи публикували пиесите под случайно избрано, типично английско име - Уилям Шекспир.

Най-шокиращата от всички теории е, че зад образа на Шекспир стои жена. Амелия Басано Лание е поетеса от двора на кралица Елизабет I, която е включена като герой в

сонетите на писателя под псевдонима Смуглата дама.

Двамата са живели по едно и също време. Амелия е била изключително надарена писателка и е имала познания за висшата класа, което е било нужно на Шекспир, за да напише творбите си. Още по-интересно е, че пиесите показват разбиране на иврит, а много от тях са и базирани в Италия, а живеещата в Лондон дама всъщност идва от семейство на венецианци евреи.

Робин Худ е бил благородник със сменено име

Някои историци смятат, че, макар и отчасти, образът на разбойика с добри намерения Робин Худ се базира на благородника Фълк Фитцуорин, който въстанал срещу крал Джон - един от враговете на Робин Худ. Животът на Фитцуорин по-късно бил описан в отделна история, която много наподобявала приказката за Робин Худ. Според нея той ограбвал богатите и раздавал плячката на бедните. Подвизавал се в Шеруудската гора, близо до Нотингам, Англия, през XII-XIII век. Със сигурност част от историите за него са измислица, но все още е спорно дали е съществувала действителна личност, на която са базирани те. Този въпрос се усложнява още повече, тъй като подвизите на Робин Худ придобили голяма популярност още по негово време и всякакви разбойници се провъзгласявали за него.

“Изкуството на войната” не е написана от Сун Дзъ, а от поколения китайски воини.

Книгата “Изкуството на войната” и до днес се счита за водещия наръчник за правилното водене на война. Още повече че авторът му Сун Дзъ е китайски военен лидер и воин, който знае как се извоюва победа. Знае и как да дисциплинира подчинените си - легендите разказват, че обезглавил двама мъже, които били близки до краля, само за да покаже на останалите, че никой не е застрахован от наказания. Но какво, ако този непобедим войник никога не е съществувал? Учените нямат представа как се е появила книгата му, освен че е била написана на съшити заедно бамбукови плочи. Сун Дзъ никога не се е провъзгласявал за създателя на шедьовъра. Едно от обясненията е, че името му е просто псевдоним, а съветите в “Изкуството на войната” са събрани от поколения китайски воини, техните уроци и стратегии.

Историите от “Илиада” и “Одисея” се разказват 100 години преди появата на Омир.

Омир е гръцкият поет, който е написал митологичните епоси “Илиада” и “Одисея”. Въпреки популярността и значението на тези произведения, техният автор остава забулен в загадъчност. От една страна, Омир почти със сигурност не е създател на тези приказки - те най-вероятно го предшестват с около 100 години. Той просто е първият, който ги записва. Що се отнася до самия поет, някои казват, че Омир е бил сляп, или дори че всъщност е жена. Историци подкрепят и теорията, че Омир не е един човек, а група гръцки учени.

Легендата за швейцарския смелчага Вилхелм Тел е открадната от викингите.

Вилхелм Тел е най-големият национален герой на Швейцария - нещо като техния Робин Худ. Той е живял в началото на XIV век, когато австрийската Хабсбургска династия управлявала страната му. Един от австрийските управници издигнал кол на площада в град Алтдорф и закачил шапката си на него, като заповядал на всеки, който минава покрай кола, да му се покланя в знак на уважение. Вилхелм Тел решил да игнорира заповедта и бил заловен от австриеца. Понеже Тел бил добър стрелец, му поставили изпитание - да стреля с арбалета си по ябълка, поставена на главата на сина му. Ако улучи, ще го пуснат, но ако не успее или откаже, той и синът му щели да бъдат убити. Тел, разбира се, улучил, а по-късно инициирал и въстание срещу австрийците, което освободило Швейцария от Хабсбургите. Тази вдъхновяваща история обаче е много подобна на легенда на викингите, която най-вероятно е заимствана от швейцарските патриоти и използвана като първи боен вик срещу австрийското владичество.

Заради папеса Йоана Ватиканът проверява пола на всички следващи папи.

Папа Йоан VIII е глава на Rимо- католическата църква в периода 855-858 г. Две години след като сяда на Светия престол обаче, папата забременява и става ясно, че всъщност е папеса на име Йоана. Има две версии какво се случва с нея след раждането - едната е, че е пребита с камъни, а според другата е свалена от поста и пратена в манастир до края на дните си. Според легендата след този случай Ватиканът започва да прави проверка на пола на бъдещите папи, като ги кара да сядат на стол с дупка. Такива столове наистина съществуват - един от тях е изложен във Ватиканския музей, а друг - в Лувъра, но предназначението им не е доказано. Друг интересeн факт е, че една от картите Таро се казва Папесата. Тя се появява през Средновековието. Някои от вариантите на картата изобразяват жената с тиара, други с ключ - традиционен символ за папството, а трети дори с дете. Освен това в Катедралния събор на Сиена е имало статуя с надпис “Йоан VIII, англичанка”. Една от резбите на площад “Св. Петър” в Рим също изобразява жена с папска корона, която ражда.

Позицията на католическата църква е, че папеса Йоана е просто една градска легенда, и повечето учени я подкрепят, тъй като документалните сведения за нея са доста оскъдни.

Крал Артур всъщност е римски военнокомандващ.

Някои историци смятат, че крал Артур всъщност е римският военнокомандващ Луций Арториус Кактус. Филмът от 2004 г. с Клайв Оуен следва тази линия и изобразява Артур като римски войник. Други пък смятат, че той е британският крал Риотам, живял през V век. Историите за крал Артур, Камелот, меча Есккалибур и рицарите на Кръглата маса определено са завладяващи. Владетелят е централна фигура в митологията на Великобритания, като се смята, че той е управлявал през V-VI век. Според легендата, Артур е извадил Екскалибур от омагьосаната скала, а след това могъщият магьосник Мерлин става негов съветник. Първите приказки за него се появяват обаче едва през IX век в записките на уелски историк, който изброява 9 битки, в които се предполага, че е участвал легендарният крал. Те обаче се провеждат на толкова различни места и години, че е физически невъзможно за един човек да е участвал във всички тях.

Питагоровата теорема не е измислена от Питагор.

a2 + b2 = c2

Това уравнение е безспорно доказана истина, което обаче не се отнася и за автора му - Питагор. Всичко, което знаем за гръцкия математик, идва от външни източници като неговите последователи, известни като питагорейци. Има и съмнения, че всъщност те са направили математическите пробиви на учения. Много от класическите учени също са на това мнение. За това говори и съществуването на древен италиански култ, също носещ неговото име. Възможно е те да са измислили личността Питагор, която да се явява лидер на групата им.

Мария Магдалина не е била блудница, а един от най-близките хора до Исус.

Мария Магдалина е обявена от католическата църква за разкайваща се блудница, която измива краката на Христос, за да получи опрощение. Според Би Би Си обаче няма никакви писмени доказателства за тази история. Библията никога не е описвала тази жена като грешница, а тя дори присъства на възкръсването на Христос. Той се явил първо на Мария Магдалина, която плачела неутешимо до пещерата с гроба му. От нея идва и традицията с боядисването на яйца на Великден. Мария Магдалина отишла при римския император, дала му едно бяло яйце и му съобщили, че Исус е възкръснал. Императорът отговорил, че това е вярно толкова, колкото и че яйцето в ръката му е червено. В този момент яйцето наистина се боядисало. Ватиканът изчиства името ѝ през 1969 г. През II век сл. Хр. е открито и евангелие, написано от нея. В Британската библиотека пък се съхранява ръкопис, който дълго време е бил забравен, но той твърди, че Мария Магдалина и Исус Христос са били женени и дори са имали двама синове.

Единственото сигурно нещо за Конфуций е, че е роден в Китай.

Решителен идеалист, амбициозен политик или супе герой от V век пр. Хр.? Всяко едно от тези определения се отнася за Конфуций - в зависимост от това кой документ го описва. Експерти все пак смятат, че той е роден в Лу, Китай, и че е създал китайското училище “Ру”. Станфордската философска енциклопедия обаче предупреждава, че дори в The Analects, основния източник на информация относно Конфуций, има несъответствия. Основното, което той е правил, е да дава насоки за праведен живот, но историците спорят за основните му правила. В основите на конфуцианството са залегнали уважението към възрастните и предците. Според някои автори обаче той не е наблягал много на тези теми. Всъщност много от твърденията за Конфуций са апокрифни.