Кръгли сираци, те започват от нулата и един ден търгуват с цяла Европа, Русия, Близкия изток и Египет.

Евлоги е роден на 3 октомври 1819 г. в Карлово. Още когато той и брат му Христо са съвсем малки, баща им умира. Умират и двете деца, които са малко по-големи от Христо. Майка им, съсипана от мъка, се мести с невръстните Евлоги и Христо в къщата на своя брат Христо Пулиев.

Когато Евлоги е на 12 г., а брат му на 7, майка им се разболява и не след дълго поема към отвъдното. Останали сираци, момчетата си обещават, че ще се концентрират върху единственото, което имат -

образованието.

Ходят в българското училище в Карлово на Райно Попович. Проф. Андрей Пантев твърди, че тази школа е фокусна точка на цялата люпилня на българското Възраждане, започнало от Карлово.

"В това училище учат д-р Иван Богоров, даскал Ботьо Петков, Георги Раковски, Сава Филаретов, Гаврил Кръстевич и много други

възрожденски деятели

- казва Христо Тучев. - То формира у братята образованието като висша ценност. По стечение на обстоятелствата те не могат да преследват академична кариера, но кореспонденцията им свидетелства за владеенето на седем езика и за постоянния им интерес към знания."

Когато навършва 18-години Евлоги поема пеша към Румъния. Установява се в Букурещ и със скромните си средства започва търговия с кожи, гайтани и вълнени изделия.

Очевидно учителят Райно Попович е бил много вдъхновяващ, защото двамата братя не спират да учат през целия си живот и се превръщат в бизнесмени с невероятен размах.

"Те стават най-големите търговци и банкери в България и Румъния - твърди Тучев. - Търговската им дейност се простира от Лондон до Москва, Сирия и Египет. Това е феноменален пример за бизнес успех." Тандемът отваря офиси в Манчестър и Марсилия.

"Двамата братя са пример как

знанието може да те направи успешен

- допълва Тучев. - За разлика от тях родът Пулиеви по-скоро имат чорбаджийски манталитет, докато Евлоги и Христо са хора с мащабно мислене, с голям размах." Тандемът изгражда мощна империя, базирана на търговията, банкирането и финансите.

Това е най-забележителната по замисъл и размер бизнес организация на територията на България и Румъния през Възраждането. Създадена е от нулата и е плод на изключителния интелект, образование и почтеност на братята. Двамата са толкова коректни с партньорите си, че хора и фирми се надпреварват да им

поверяват свободните си средства

срещу лихва. В условията на един нерегулиран пазар единственият гарант на сделките е изрядната репутация на двамата братя. Те управляват чуждите пари като свои, купувайки и продавайки стоки, а след това изплащат на партньорите си печалба.

Тучев изследва част от сделките им и установява, че българските търговци в емиграция безрезервно са се доверявали на Евлоги. Дори са настоявали именно той да бъде универсален изпълнител на завещанията им. Тогава не е съществувала българска държава или друга институция, на която да поверят авоарите си.

"Това е недвусмислен пример за репутация, спечелена с почтеност - казва Тучев. - Самият министър на просветата през юли 1897 г., след смъртта на Евлоги Георгиев, в съболезнователно писмо до родственика Христо Пулиев оценява високо това, че Евлоги е съхранил в своите фондове даренията на родолюбиви българи. "Няма завет, в който да не е бил повикан за изпълнител и да не е принесъл неоценими заслуги както за опазването, така и за осигуряването на завещаните капитали," пише той.

Иновациите на предприемчивите братя не спират до тук. Те са първите,

въвели в бизнеса си телеграфа.

Чрез него следели котировките на борсите в Лондон и Марсилия и формирали цените на своите стоки в реално време.

Непрекъснато посещавали изложения в Европа, за да следят изобретенията и новостите в индустрията и земеделието.

Те първи започват да използват вършачки за обработка на житото и машини за дълбока оран в своите поземлени имоти в Румъния. До ден днешен се помни учудването на местните от тези нововъведения."

Затова убедено може да се твърди, че именно те са създатели на българската предосвобожденска икономика. На практика тяхната дейност определя структурата на износа ни през Възраждането.

Освен това състоянието им се е измервало със състоянието на една държава. Когато България изпитва финансови затруднения, те

финансират жп линията до границата,

защото държавата не разполага със средства. Наскоро открити документи в Букурещкия архив свидетелстват, че когато румънската държава изпада в тежка икономическа криза след Руско-турската война, Евлоги е помолен да отпусне на страната държавен заем. За целта изкупува значително количество румънски държавни облигации.

Братята работят много. Имали са писари, които са описвали под индиго цялата история на сделките им.

"В книгите им в архива всичко е разписано стотинка по стотинка," обяснява Тучев.

Братята били готови да дадат всяка сума за родината, но не искали на съвестта им да тежи кръвта на четниците и мирното население

Имало ли е конфликт между братята Христо и Евлоги Георгиеви и Левски, Христо Ботев, Георги Раковски и останалите ни революционери?

Истината е, че спорът им е преекспониран нарочно. Особено по време на комунизма, когато всячески се неглижират заслугите на братята, които са поставени

в графата "буржоа".

Истината е, че Христо и Евлоги посвещават живота си на идеята Русия да ни освободи от петвековното робство. Правят всичко възможно да убедят младите революционери, че България няма сили да се справи сама с подобен противник. Чисто математически превъзходството на османската военна машина е толкова смазващо, че шансовете на въстаниците клонят към нула.

Спорът се заражда, тъй като всички млади революционери искат от братята пари.

"Двамата са отказвали да финансират чети и бунтове,

защото всеки път въстанията са завършвали с кръвопролития, а заради помагачите на четниците,

жителите на всички околни села са били избивани до крак -

аргументира се Христо Тучев. - Евлоги казвал, че е готов да даде всяка сума, но не иска да взема на съвестта си кръвта на още мирни хора, които заради финансовата му помощ ще бъдат избити."

След Кримската война

ситуацията се усложнява още повече. Великите сили не разрешават на Русия да продължи да воюва с турците и въжделенията на България са попарени. Добродетелната дружина, председателствана от Христо, обаче не се отказва и продължава със совалките си из Европа и Русия.

През това време младите революционери губят търпение.

Христо опитва да охлади ентусиазма им, защото смята, че това ще затрудни политическите сондажи и преговорите. Вкарването на всяка чета в България е придружено от дипломатически скандал. Причината е, че турците избиват въстаниците и след това обвиняват Русия в терористични действия. Обвиняват и Румъния, от която тръгват четите, което принуждава румънското правителство непрекъснато да отрича. Всичко това обърква дипломатическите усилия на Христо и съмишлениците му, които смятат, че единствено руската армия има шанс да победи османската.

"Представете си обстановката - разказва Тучев. - На младите революционери сърцето им кърви за България. След Кримската война те са убедени, че нова война няма да има, че няма да има помощ отвън и затова искат те да се борят - готови са да дадат живота си за родината.

Събират се в механите в Букурещ, но

нямат концепция как да освободят България.

Знаят само, че са готови да пожертват живота си за нея. Веднъж взели това решение, те започват да

търсят пари,

за да си купят оръжие. Искат от братята и от останалите по-заможни българи, но те

не са склонни да им дадат,

защото предварително знаят, че по този начин обричат младежите на сигурна смърт."

През това време Христо Георгиев и съмишлениците му работят по съвсем друг сценарий. Те смятат, че

по дипломатически път ще постигнат целта, и

не вярват, че с чети от по няколко стотин човека българите имат шанс срещу многохилядния османски враг. Още повече синът на един от най-близките им роднини - братовчед им Ботьо Петков - Христо е един от тях.

"Били са изключително близки, с Ботьо братята са учели заедно - твърди Тучев. - Христо Ботев учи в Одеса, но не му върви учението и баща му пише до Евлоги, че синът му ще дойде в Букурещ. Молбата му е братята да направят нещо, за да го устроят. В документите си Евлоги е отбелязал, че са му намерили място като учител в Александрия, но Христо Ботев не издържал и се върнал обратно в Букурещ. Тогава Евлоги е доста разочарован."

Какви са били отношенията му с Евлоги, днес никой не може да каже. Факт е, Ботев отива да се прости с майка си, която след смъртта на баща му Ботьо Петков живее в къщата на Евлоги Георгиев.