Кой предаде Априлското въстание

20.04.2021 24 часа
СТОЯН ЗАИМОВ
СТОЯН ЗАИМОВ

Стоян Заимов е начело на малодушните.

Априлското въстание продължава около месец.

За сравнение Критското е от 1866 до 1869 г. Три години островитяните се сражават с поробителя. Как се случва така, че другите винаги са пред нас?

Причината е предателството. През 1876 г. то изпълзява от подмолите на българската душевност. И другите народи имат предатели, но нашите са в пъти повече на глава от населението. Грозната статистика сочи, че издайниците са колкото въстаниците.

В късната есен на 1875 г. Гюргевският революционен комитет взема решение за всенародно въстание. Под председателството на Стефан Стамболов

страната е разделена

на пет революционни

окръга.

Първи - Търновски, Втори - Сливенски, Трети - Врачански, Четвърти - Пловдивски, и Пети Софийски. Определени са главни апостоли с помощници, които да подготвят бунта.

В Пловдивски окръг с център Панагюрище главен апостол е Панайот Волов, но на практика властта поема неговият помощник Георги Бенковски. Под твърдата му десница само тук е изградена стройна организация. Бедата на другите окръзи е, че нямат по един Бенковски!

За Враца заминават Стоян Заимов, Никола Обретенов и Георги Апостолов. Гюргевският комитет праща Обретенов в Софийско, но по неясни причини той променя маршрута. Така пети революционен окръг остава само на книга.

Кой да води

бащината дружина?

Това е въпросът в щаба на Заимов, Обретенов и Апостолов. Тримата се изпокарват, местните комити първо гледат сеир, после решават да ги натирят. В спомените си Мито Анков свидетелства:

“Най-после, около 2 априлий комитетът намери за добре, та изпрати във Влашко Обретенова и Апостолова и във Враца остана само Заимов: казаните г-да постоянно се караха за първенство, изявяваха разни претенции и дори един ден поискаха да се разходят свободно из градските улици, без да искат да помислят за последствията. Първите двама донякъде отказваха и да заминат, но като им се каза с добро, че трябва да се махнат от Враца, и като ги снабдихме с пари - те най-после склониха.”

Сега цялата тежест по подготовката на въстанието ляга на плещите на Стоян Заимов.

Главната грижа

на Заимов е знамето,

което лично ще развее в съдбовния ден. Под негово ръководство от атлаз го шият две моми. Когато Йордан Йорданов-Инджето пристига в града, Стоян му показва байрака.

“Аз му направих забележка, като му казах, че той, като апостол, трябва да се намерва постоянно с населението и да работи за общото дело, както работят всички наши хора.”

Бенковски също е поръчал пряпорец, но между другото. Оръжието, продоволствието, тактиката и стратегията са на челно място за него. На 14 април той свиква историческото събрание в Оборище да уточни подробностите за бунта.

Сред делегатите е Ненко Терзийски от пазарджишкото село Балдево. На съзаклятническия форум Ненко бил раздвоен. Викал “Да живей!”, но

Юда му говорел

с вътрешен глас:

“Ами ако някой измежду нас отиде и предаде на турците, че българите се готвят да въстанат, то какво има да стане?”, все се питал и правилно отговарял: “Голяма награда ще да даде правителството на тоя човек, но и той не може живя между българите.”

За да не го изпревари някой,

Ненко хуква от Оборище към Пазарджик и

изпява всичко пред Али бей.

Телеграфът почва да щрака в Пловдив, Одрин и Стамбул.

На 19 април в Копривщица влиза Неджиб ага с отряд чалми. Носи списък на бунтарите воглаве с Тодор Каблешков. Той разбира, че има предателство, и решава да обяви въстанието. Сутринта на другия ден пука първата пушка. На Калъчовия мост Георги Тиханов поваля заптието Кара Хюсеин. С неговата кръв е подписано Кървавото писмо до панагюрци.

Във Враца развяват байрака.

Понеже няма друго подръка, Стоян Заимов хваща дръжката на знамето. На 18 май ритуално развява атлаза и тръгва към Възнесенската църква. Няколко фишеци пукат във въздуха. Запалена е една къща и един дюкян, драскат клечката и на едно кафене.

“Турските войници надничаха от хановете и ни гледаха спокойно как се опитваме да палим хорските имоти”, спомня си участник в акцията.

Има две чети, които да дадат рамо на Ботевата, минала Дунава предишния ден. Не могат да се разберат обаче коя да тръгне първа. Първата настоява да е след втората, а втората иска да е след първата. Докато решават сложното уравнение, за Балкана тръгва турската.

На 19 май врачанските юнаци стигат до заключението, че бунтът е обречен, и се разбягват. Пушките, пищовите и калъчките хвърлят в нужниците.

Главният апостол бяга в женски дрехи.

Сторил каквото може за свободата българска, Стоян Заимов съблича апостолската униформа и слага сукман. Захари Стоянов описва това невероятно преображение:

“Облечен с женски дрехи - кьосеобразната физиономия му спомогнала на това - с паничка ходел да проси оцет уж, а солдатите го побутват оттук-оттам. Един от съзаклятниците разказва, че майка му, без да знае, ненадейно го намерила в избата. Завикала и заплакала и той пак си взел паничката и излязъл по улиците.”

Самороден артистичен талант, на 25 май Заимов сменя реквизита. Хвърля паничката и мята мотика на рамо. Тръгва да копае лозе. Пресрещат го двама башибозуци.

Двуметровата широкоплещеста мома мяза да е съмнителна. “Жено врачанска! От кои си и къде отиваш?”, пита едната чалма. Стоян почва да мрънка и влиза в кауша.

В българската фразеология пък влиза крилатото “Жено врачанска!”

И Стефан Стамболов дезертира.

Председателят на Гюргевския комитет поема главното апостолство в Първи търновски окръг. Помощници на Стамболов са Христо Караминков, Георги Измирлиев и Иван Семерджиев.

На 26 април в резултат на предателство Измирлиев и Семерджиев са арестувани. Стамболов обаче не обявява въстанието като Каблешков. Скрива се неизвестно къде, вероятно в някое търновско мазе, откъдето е родом.

Изоставен, революционният окръг прибягва към четническа тактика. Поп Харитон, Цанко Дюстабанов и Христо Патрев повеждат сърцати юнаци срещу поробителя.

След разгрома Стефан Стамболов се появява във Влашко и отново почва да проповядва бунт. Лозунгът му е като на някогашните партийни секретари: “Дайте да дадем!”

Маскирани като говеда ловят бунтовниците

С хлопки на кръста селяни дрънчат по чукарите

След разгрома на Априлското въстание и Ботевата чета е проведена мащабна предателска операция. Маскирани като говеда селяни ловят пръснатите из планината бунтовници. С хлопки и звънци на кръста дрънчат по чукарите. Един се прави на вол, друг до него е крава.

Обезумелите от глад комити ги намират по звука. В кошарите и мандрите нарочно няма храна. Това кара гладните да пращат чобаните до близките села. Онези се връщат с потери.

За да не стават грешки,

издайниците са

с остригани глави.

Късите прически ги отличават от рошавите и брадясали комити. Така акцията влиза в историята като операция “Стригана глава”.

“Като вървяхме из гората - разказва Никола Обретенов, - чухме звънци, но не виждахме говеда. Когато те ни съгледаха, вирнаха опашки и отидоха из гората. Веднага уловихме говедаря и го запитахме има ли потеря? Каза, че няма. Има ли хляб? Няма, но колибата е насреща, там има хляб, брашно, сирене, мляко. Но тъкмо казваше това, чухме, че изгърмя залп…”

Друга група влиза

в кошарата на турчин.

“Ага, виждаш работата в що се състои, ние сме комити като две и две четири, но от вас не искаме друго нищо освен хляб”, казват му гладните. Османлията пъргаво вари кафе и се разпорежда за ядене.

На тръгване нашите се бъркат да му платят, но той отказва. Бил изпълнил закона на гостоприемството. За капак сочи на бегълците откъде да минат, та да заобиколят башибозука.

“Българите не постъпяха така. Освен предателството, ако някой измежду тях се намереше по-добър, той питаше най-напред колко пари ще му заплатим за труда”,

твърдят Никола

Обретенов

и Сава Пенев.

“При разказа на двамата приятели аз ще да прибавя това, че не познавам ни едного бунтовника, който да не е бил издаден от българи”, хроникира Захари Стоянов.

През май овчарят Трифон Семов полага титанични усилия да предаде трима въстаници. Клетниците първо се крият в кошара на негови роднини, после се мушкат в пещерата Топлата дупка. Трифон им обещава да ги прекара през Искъра до софийското село Оплетня. Целта му е да ги предаде.

Трифон търси ортаци, но селските първенци отказват да участват в скверното дело. Тогава издайникът отива при бюлюкбашията.

“Кажи им да бягат”,

маха с ръка онзи.

Той е пренаситен от жестокости, а и не иска да рискува живота на хората си. Чобанинът обаче заплашва, че ще се оплаче във Враца. Поставен натясно, правоверният скланя да устрои засада.

Докато вървят към лобното място, единият беглец усеща измамата. “Трифоне, мирише ми на турски тютюн”, рекъл той. В този миг гръмват шишанетата. Провидението спасява юнаците, прострелян пада предателят. Забравил е да си остриже главата!

Друг случай. Отрядът на Димитър Икономов среща голобрадо овчарче. Дават му няколко жълтици да ги води. Подир малко момъкът спира:

“Ако ми дадете още пари, ще ви водя,

ако ли не, ще ви оставя”.

Броят му, но крънкането продължава по целия път. “Дайте още”, протяга ръка чобанчето.

Най-сетне групата е обградена в една воденица. “Заедно с турците и черкезите бяха дошли и българи, които ни придумваха да се предадем и да не се бием”, разказва Икономов.

Ето го и Ботевия четник Димитър Ночев. Той успява да се добере до родния Пирдоп. Обажда се на вуйчо си. Онзи му отказва хляб и убежище, но все пак не го издава.

През комшийските дворища момъкът се прехвърля у дома. Скрива се в плевнята, където брат му Гошан тайно го храни.

Бащата забелязва,

че хлябът

подозрително чезне

Притиска Гошан и той му открива конспирацията. Пирдопският краевед Методи Стоянов пише: “Хитрият старец се преструва, че дохождането на сина му е приятно, и казва Димитру да слезе от отлокуната (плевнята) и се скрие в зимника, където щяло да му е по-хубаво. Щом видял бунтовника в зимника, бащата заключва вратата и отива да го предаде в конака.” Димитър Ночев е осъден на смърт, по-късно е амнистиран.

Съдбата на предателите е различна.

След Освобождението душегубецът на Георги Бенковски се разкайва. “Простете ме, сбърках!”, повтаря Вълю Мечката пред Захари Стоянов. За да успокои съвестта си, обещава всяка събота да пали свещ на лобното място.

Ненко Терзийски е

обезсмъртен на

паметника в Оборище

Той е архииздайникът на въстанието. На прочутия монумент името му е редом с всички участници в революционното събрание през 1876 г. Така пирамидата събира в едно

героика и предателство.

По-късно грешката се разбира и възмутени туристи почват да трият буквите. Името на Ненко обаче е изсечено дълбоко в гранита и все още личи.

Свинар предава Бенковски с песен

След разгрома с най-верните си хора Георги Бенковски е в Тетевенския балкан.

Води ги свинарят Вълю Стоилов с прозвище Мечката. Той храбро крачи и пее хайдушката “Янкина буля думаше...”

Комитите се чудят защо е толкоз весел. Не подозират, че това е уговорен сигнал с потерята. Упътвани от гласовития, турците сколасват да построят ново мостче и да го хванат на мушка.

На 12 май дружината приближава засадата. Понеже са пръснати и оловото може да пропусне някого, Вълю ги спира преди да минат реката. “Хайде сега по-скоричко, дръжте се един от други да не паднете през мостенцето, па се не бойте вече”, упътва ги той. Сетне се хвърля по корем в храстите.

Очевидецът Захари Стоянов разказва: “Докато се готвех да попитам защо старецът се влече по земята, устата ми се заслюнчиха, езикът ми засъхна на гърлото. Около двадесет и повече пушки от двете страни на реката от четири страни изгърмяха отгоре ни и куршумите бръмнаха около ни като пчели...”