Големият разказвач Йордан Йовков обожавал района около столичната улица "Цар Иван Асен II". Щом идва в София след дългото си пребиваване в Румъния, той отсяда първо при писателя Спиридон Казанджиев, който е женен за Бела - сестрата на Дора Габе. Поетесата също живее за кратко в този дом. Следва поредица от квартири, но все около мястото, което е на един хвърлей от любимата му Борисова градина.

Авторът на "По жицата" и "Песента на колелетата", на "Албена" и "Старопланински легенди" рано сутрин пресичал "Цариградско шосе", сядал на пейка в парка и замислял поредната си прекрасна история. Така го видял един ден поетът Николай Лилиев - бил сам, отнесен в мислите си, усмихвал се на нещо... Най-накрая Йовков събрал пари да си купи собствено жилище - разбира се пак в района, на ул. "Янтра", но не доживял да се види новодомец...

Тази история, която е само частица от аурата на ул. "Цар Иван Асен II", ми разказа известният критик Атанас Свиленов, който е израснал на №1 на прочутата улица - в кооперация "Асеновец". А срещу нея пък е "Царевец".

Името на улицата нашумя през 2013 г. заради бунта на нейните кореняци, някои от 3 поколения живеещи там. С подписки, писма и с готовност да бранят това автентично кътче от София, те се противопоставиха на опита на общината махне паветата от настилката и да положи асфалт. 

Но паветата май са най-малкият проблем на улицата, по която

през 70-те години на миналия век бодро дрънчеше трамвайче,

а всички софиянци знаеха къде е стъклената спирка.

Сега там е градинката пред сградата на Райфайзенбанк. В нея се издига статуя в цял ръст на юриста Светослав Лучников - бащата на реституцията, дело на художника Данко Данков.

А трамваите? Едва ли ще тръгнат отново по този маршрут. Първо там се движи само №4, послеи №10. В началото е имало единична трамвайна линия от Орлов мост нататък и по нея се е движела напред-назад само една мотриса. След това линията е сдвоена и трамваите вече стигат до колелото при завод "Електроника" и сградите на БАН. Дали е градска легенда, но се говори, че смъртта на младо момиче, пометено от трамвай на "Иван Асен, е довела до тяхното спиране.

Редуват се стари и олющени къщи, до тях се извисяват блеснали с алуминиева дограма блокчета, нашарени агресивно в червено и тиквено жълто, далеч от благородната патина на бежовите и кремави тонове на "старите красавици" с изящни покриви и балкони. Всъщност само на крачка от основната улица в нейните пресечки се крие друг свят. Къщите са добре поддържани, имат раззеленили се дворчета, цъфтят дървета.

Там са се приютявали известни наши учени, художници, политици, юристи, музиканти, писатели, поети, висши воени, филмови дейци.

Та точно от прозореца си големият художник Цанко Лавренов гледал как през 1945 г. поставят тези прословути павета. Той направил няколко снимки на работниците,заети с усилен труд, а после нарисувал картината "Работници на ул. "Янтра", 1945 г.

Прочута търговска улица, "Цар Иван Асен" пак предлага всичко. Няма я обаче известната железария, която беше точно в началото на улицата. Стана видеотека, а после поредният магазин за дрехи. Гордо оцелява сладкарница "Пчела", прочута с резливата си боза и пасти "Пионер". Вече не са същите обаче.

Малката пекарна до кино "Влайкова" все така продължава да събира кротки опашки от ценители на хубавите козунаци, ръжен хляб, кифли и гевреци. Самото кино, което е дарено от Мария - съпругата на Тодор Влайков през 1926 г., оцелява благодарение на наеми за малки политически сбирки и концерти на аматьори.

Ами "Базата", така сред журналистите е известна кръчмата "Мизия"? Пак не й провървя. Сега е "Плод-зеленчук". А нейните стени пазят мъдростите на пера като Емил Зидаров и Васил Джерекаров, който обичаше да ги ръси особено, ако го почерпеха с каничка вино: "Говорят, че журналистите се делели на два вида. Едните пишат, а другите организират писането. Така е и с любовчиите. Едните таковат, а другите организират таковането." Е, бай Джери използваше друг глагол, но ще трябва да сложим червена точка, ако го цитираме точно...

Приятна разходка по ул. "Иван Асен II"! Винаги можете да разчитате на пресни плодове и зеленчуци, на хубави сандвичи, пици на парче и фалафели. Няма ги обаче вече майсторите на павета, които да умеят този занаят - така, както ги е нарисувал Цанко Лавренов.

Още факти за обитателите на квартала:

Художниците Илия Бешков и Васка Емануилова, Светослав Обретенов, Райна Кабаиванска, Асен Вапурджиев - създател на контрабасовата школа в БГ. Политиците Цвятко Бобошевски и Стойчо Мошанов.

Писателите Ран Босилек, Христо Ясенов, литераторката Венче Попова, поетесата Северина Тенева и синът й - енциклопедистът Драган Тенев.

Тук са живели още Георги Парцалев, Гюргя Пинджурова, един от ректорите на университета - Георги П. Генов, прадядо на певеца Орлин Павлов, акад. Дончо Костов - основател на българската генетика, Никола Пушкаров - родоначалник на българското почвознание, деец на ВМРО и войвода на чета в Македония, проф. Атанас Боздуганов - основател на българската нуклеарна медицина и др.