От беден имигрант създателят на наградата стана баща на модерното вестникарство.

“В този велик и разрастващ се град има място за издание, което е не само евтино, но и блестящо, не само блестящо, но и голямо, не само голямо, но и истински демократично, посветено на интересите на хората, а не на властниците. То ще съобщава новините, каквито са - без старите ограничения, ще изобличава измамите и мошеничествата, ще се бори със злините и неправдите.”

Така издателят Джоузеф Пулицър представя през 1883 г. в Ню Йорк купения от него вестник “Ню Йорк уърлд” и слага началото на новото модерно вестникарство. Днес името му стои върху най-авторитетната американска награда за журналистика “Пулицър” - голямо признание за качествени новинарски разследвания и задълбочени аналитични разработки. В САЩ и по света я уважават като нобела на журналистиката.

Не контрастира ли това с факта, че наричат Пулицър баща на жълтата преса? Отговорът е, че много издания, дамгосани като жълти, още от негово време всъщност

рушат табута и

повдигат неудобни

теми, правят

разследвания,

разкриват машинации на властта и парите, бранят правата на бедни, онеправдани, имигранти.

Всъщност, когато през 1917 г. се учредява наградата, Джоузеф Пулицър е вече покойник. Но тя е заложена в завещанието му.

Медийният магнат умира през 1911 г. от сърце на яхтата си, докато секретарят му чете книга за крал Луи XI. Той е на 64 години и е почти сляп.

Издигнал се от мизерията,

вестникарят завещава 2 млн. долара на 

Колумбийския университет

с условие след смъртта му да се открие факултет по журналистика и да се учреди вестникарска награда, която всяка година

да поощрява писания “в служба на обществото, обществения морал, американската литература и успехите в образованието”.

Част от парите са за стипендии за даровити студенти. Пулицър казва: “Помагам на бедните. Богатите могат да си помогнат сами”.

Определените от дарителя награди са: 4 за журналистика, 4 за литература и драма, 1 за постижения в обучението и 5 стипендии. Днес категориите са 21, включително карикатури и фотография. 14 са за журналистика в печатни и онлайн издания, 7 са за литература и изкуства.

През 2017 г. паричното изражение на наградите, които се обявяват от Колумбийския университет всеки април, е увеличено с $ 5000 до $ 15 000 за приз. Единствено категорията “За служба на обществото” не носи пари, но пък е придружена от златен медал. Тя обикновено се присъжда на издание, а не на личност. Около

2500 кандидатури си оспорват всяка година тези 21 приза.

Подборът започва с определяне на жури от 102-ма експерти в различните категории. Те препоръчват по 3-ма кандидати за всяка награда, без да се аргументират. Крайния избор прави бордът на “Пулицър”, който се избира за срок от 3 години и е от 19 души, 17 от които с право на глас. Решенията се вземат с мнозинство от гласовете. През годините

най-много награди е получил в. “Ню Йорк таймс” - 117.

Но за постижения награждават и малки провинциални издания от Южна Каролина, Аляска и т.н.

Почти няма значително журналистическо постижение или разкритие в САЩ, което да не е отличено с “Пулицър”.

При журналистите журито оценява качества като задълбочено разработени теми, компетентно и обективно написани материали по обществено значими въпроси, смели разследвания, изровили скандални факти, извънредни новини. Гледат се и

добрият стил, моралната стойност на публикацията,

общественият отклик, който тя предизвиква.

Това са и принципите, които Джоузеф Пулицър следва в журналистическата си кариера.

Животът му е феноменален.

Роден е през 1847 г. в Будапеща в еврейско семейство. Баща му - търговец, умира разорен и остава фамилията без лев. Младият Джоузеф е умно момче с отличен немски и е силен ученик. Но зарязва учението и за да не тежи на майка си, опитва да се запише в австрийската армия. Отхвърлят го заради сериозен дефект в едното око. През 1864 г. с едва събрани пари заминава за САЩ и акостира на Елис Айланд пред Статуята на свободата без лев и дума английски. Спи по улиците, храни се с останки. По това време в САЩ се води гражданска война и

Пулицър се записва

в кавалерията

на Линкълн.

Все още слабо говори езика, когато тръгва към Запада с всеобщото преселение на янките и се озовава в Сейнт Луис, Мисури. Работи като пристанищен хамалин, гробар, кочияш, учи право. Скоро разбира, че една бъдеща адвокатска работа не е за него, и постъпва като репортер в издавания там вестник на немски “Вестлихе пост”.

Находчив, смел, с талант за писане и дарба за разследвания, той задава на политиците неудобни въпроси, рови се и открива изобличаващи факти,

вади на показ злоупотреби на силните на деня.

Оказва се, че е роден репортер, и скоро се издига до редактор, главен редактор и накрая съсобственик на вестника. По-късно в. “Ню Йорк сън” го назначава за специален кореспондент във Вашингтон, където пише блестящи статии и

се подписва с името си - нещо рядко за онова време.

През 1878 г. Пулицър купува в Сейнт Луис фалиралия вестник “Ивнинг диспач” за $ 2500. Прибавя към него и в. “Пост”.

5 г. по-късно се сдобива с “Ню Йорк уърлд” - дотогава долнопробно клюкарско издание с новини за скандали, разводи, сватби и погребения. С невероятна дарба и труд унгарският имигрант успява да превърне изданията в интересни вестници с голям тираж и постига шеметен пазарен успех. Първия пробив прави с коментарната страница със силни злободневни текстове, много от които - писани от самия него.

Постепенно Пулицър

влиза в политиката като демократ и

стига чак до Конгреса.

Трупа огромна сбирка от имоти - небостъргачи в Ню Йорк, резиденции в Сейнт Луис и Джорджия, купува луксозна яхта. Вече е улегнал семеен мъж и с жена му Кейт Дейвис от Вашингтон имат 5 деца.

С възрастта напълно ослепява,

заобикаля се с безброй помощници, личен пианист, четец и екип, който го информира за всичко, ставащо по света и в собствената му вестникарска империя.

Продължава да дърпа конците там и

да мъчи сътрудниците си с непосилни задачи,

изхождайки от собствената си чудовищна работоспособност.

“Освен че промени журналистиката, той бе велик организатор и пророк на действеното, постигащо резултати новинарство. За него вестникът не бе само машина за пари, а инструмент на волята и силата на стотиците хиляди читатели. Вестниците му печелеха - той бе бизнесмен, но бе и велик редактор и ще бъде запомнен именно с това”, казва колегата му Уилям Хърст.