И кремациите скочиха, чака се 5-6 дни за урна
Едно след друго вървят погребения в траурните паркове в Пловдив. Тъжните церемонии са на всеки кръгъл час. Увеличението е от последните две седмици, когато се развихри третата вълна на COVID. Ако човекът е починал на единия ден, почти невъзможно е да бъде положен на следващия. Пловдивчанка, чиято майка е издъхнала на 3 април в късния следобед, я изпратила в последния й път едва на 6-и.
„Има скок на погребенията с около 50%. Правим по 15-16 на ден в града. Все пак не е достигнат страшния пик отпреди Коледа, когато починалите бяха двойно повече в сравнение с минали години“, обяснява шефът на общинското предприятие „Траурни обреди“ Коста Попов. По думите му четирите гробища – Драгановите, Централни и в кварталите „Прослав“ и „Коматево“, вече са пълни. Места има само на Рогошко шосе, които още ще се разширяват с отчуждаване на частни парцели.
Според Попов тенденцията в последно време е за по-скромни погребения. Единственото изключение е било това на Цар Киро преди дни, който е изпратен от повече от 100 души. Рашков е положен в гроба на баща си със златен трон и много скъпи вещи.
„Повечето опечалени обаче не канят толкова хора. Едната причина е страхът от заразата“, коментират свещеници. Те твърдят, че рядко се събирали повече от 15-ина души, за да изпратят покойника, и всички слагали маски. Другият фактор за по-малко хора на поклоненията е финансовият. Затова и повече пловдивчани търсели общинската фирма за организиране на церемониите, тъй като цените са по-ниски.
Целият харч излиза 600-800 лева в зависимост от поръчания ковчег, докато погребенията с частни агенции започват от 1000 лв. и стигат до 2000 лева.
За да спестят пари, пловдивчани се насочват и към кремациите. Така икономисват плащане на гробове и организиране на поклонения. Самото трупоизгаряне струва 366 лв., но след като траурните агенции си начислят такси, цената става около 800-100 лева.
„Затрупани сме със заявки. Чака се около 5-6 дни за изпълнение на услугата“, каза Тодор Послаников, който държи единствения крематориум в Пловдив. Той се надява да не се повтори ужасът от края на м.г., когато на ден са им транспортирали по 70-80 покойници, при положение че хладилната камера събира 50. Тогава се наложило да разполагат ковчези отвън, докато им дойде редът, а близките са чакали по двайсетина дни, за да получат урните.
Според Послаников повечето ги поставяли на стени в траурните паркове, други – на гробове, а имало случаи, когато прахът на починалия се разпръсквал на любимо за него място.