Опашките от зрители за спектаклите му стигаха чак до площад “Славейков”.
Днес е рожденият ден на един от най-обичаните софийски театри - Сатиричния. Навършва цели 64 г.! На 7 април 1957 г. е първата негова постановка - пиесата “Баня” от Владимир Маяковски.
Сатиричният театър “Алеко Константинов“ кани на 7 април от 19.30 часа на премиерното представление на “Сатирично кабаре“ (Място за похвали и оплаквания) и на раздаването на наградите „Златен кукерикон“ за 2021 г. за постижение в хумора и сатирата в българския театър.
За двете събитията разказва в “Артефир“ на БНР драматургът на Сатиричния театър Богдана Костуркова.
“Зрителите, които изберат да прекарат два часа със
“Сатирично кабаре“,
ще имат възможност да се усмихнат над живота ни и над недъзите ни, над несъвършенствата ни, но с уважение към човека, към неговата индивидуалност. Едно естетско представление с прекрасен декор и костюми на Свила Величкова. С прекрасната музика на Мартин Каров. Под режисьорската палка на Калин Сърменов и Николай Младенов. Участва почти цялата трупа на Сатиричния театър. На сцената ще видим много нови, млади лица. Попълнението на Сатиричния театър, които показват, че могат да пеят, да танцуват, да говорят, да рецитират, да забавляват, без това да е на всяка цена, а с онзи фин и елегантен хумор, което прави изкуството на сатирата много вдъхновяващо.
На 7 април преди 64 години е било първото представление в Сатиричния театър и тази година на тази дата е премиерата на “Сатирично кабаре“, един проект, който миналата година трябваше да има своята премиера, но затварянето поради пандемията доведе до отлагането с 12 месеца.“
„Златен кукерикон“ 2021
“Веднага след премиерата на “Сатиричното кабаре“ е и церемонията по връчване на наградите „Златен кукерикон“. Това са награди, които Сатиричният театър дава на колегите си от цялата страна за принос в развитието на изкуството на комедията и сатирата. Като самият Сатиричен театър не участва в състезанието за приз. Има награда за млада надежда, за мъжка и за женска роля, за режисура, за спектакъл и награда на името на Георги Калоянчев, която тази година се присъжда на проф. Пламен Марков, дългогодишен директор на Сатиричния театър. Човек, допринесъл много не само за развитието на комедията и сатирата по театралните сцени, но и възпитавайки млади творци в театралната академия, всъщност допринася за това да има блясък в света на хумора, сатирата и забавата.“
История
Раждането на този театър става възможно заради временното затопляне в суровия комунистически режим. На ХХ конгрес на КПСС през февруари 1956 г. тогавашният ръководител на съветската държава Никита Хрушчов развенчава божествения ореол на Сталин.
И след като в СССР строгата идеологическа цензура леко отпуска железните си челюсти, същото става и в България. В Москва е създаден Сатиричен театър и някъде в ЦК на БКП някой дава идеята такъв театър да има и в София.
Сцена, от която да се осмиват и критикуват капиталистическите отживелици, спъващи възхода на комунизма.
Създаването на
Сатиричния театър
започва през 1956 г.
За негов първостроител е определен проф. Стефан Сърчаджиев, преподавател в Държавното висше театрално училище (ДВТУ), предшественика на днешния НАТФИЗ. Той е толкова амбициран всичко да бъде ново и непознато, че в първоначалния си списък не включва своя ученик Георги Калоянчев. Аргументът му е, че Калата вече е познато лице от киното. Добре, че Лео Конфорти успява да го разубеди.
А Калоянчев пък успява да убеди Стоянка Мутафова. Тя често плаче и страда, че не се отнасят добре с нея в Народния театър - не й дават хубави роли, по-често я правят дубльорка, после й вземат и дубльорството.
В крайна сметка от Народния в Сатирата официално са командировани петима актьори: Калоянчев, Мутафова, Георги Раданов, Петьо Карлуковски и Георги Попов. Те полагат основите.
Заповед №1 за назначение в Сатиричния обаче е на Татяна Лолова, подписана е на 26 декември 1956 г.! Идва от Русе, където кара разпределението си. “Тази заповед подписах в една стаичка, която бяха отпуснали са създаването на нашия театър, и тя ми беше поднесена за подпис от моята кума Цеца Дишкова”, спомня си Лолова и се гордее, че е поканена лично от Стефан Сърчаджиев. Вторият подпис за назначаване е на Леда Тасева, която известно време носи фамилията Сърчаджиева.
Всъщност професорът
изгражда “отбора” си
предимно от
свои ученици
В театъра постъпват Досьо Досев, Григор Вачков, Никола Анастасов, Ицко Финци, Петър Пейков, Лили Апостолова, Иван Джамбазов и съпругата му Златина Дончева, Хиндо Касимов, Васил Попов, Димитър Манчев, Константин Коцев, Вели Чаушев, Пенчо Петров, Енчо Багаров, Георги Парцалев, Жени Филипова, Яким Михов, Димитър Георгиев-Пушо, Нейчо Попов, Саркиз Муфибян, Иван Обретенов... Първоначално обвиняват Сърчаджиев, че е събрал хора “от кол и въже”. Таня Лолова си спомня, че когато ги събира за първи път, били пет жени и около двайсетина мъже.
Професорът им казва: “Искам да направим едно голямо Нещо, дето го няма никъде по света. Искам като вървите по улицата, хората да се спират и да бъдете толкова лични, толкова излъчващи, толкова елегантни, толкова обичани, че да се обръщат и да казват: “Тази е актриса от Сатиричния театър. Този е актьор от Сатиричния театър..."
За другите заръки не знам, но първите актьори от този театър бяха наистина много обичани от хората. Опашките за билети се виеха от ул. “Стефан Караджа” по “Раковски” чак до пл. “Славейков”.
И на 7 април 1957 г. завесата на новия театър се вдига за постановката на “Баня”. Той още няма свой дом и пиесата се играе в салона на филиала на Народния театър “Васил Кирков” на ул. “Славянска” № 6. Представленията са само три пъти в седмицата. Сега там е театър “Сълза и смях”.
с цирк и фойерверки!”,
пише гръмко на афиша. Официалната критика е повече от възторжена: “Запазвайки огнения стил на Маяковски, Сърчаджиев създава постановка, която радва с ярката си театрална зрелищност, обединила в едно цяло фантастиката в сюжетното развитие и смелата заострена хиперболизация на образите”.
Калоянчев, а и не само той, обаче нарича представлението “пълен провал”, което се състои само от лозунги и плакати. “Не мога да кажа, че беше блестящо начало”, казва Лолова.
Скоро “Баня” пада от сцената. Може би подплашени от всичко това трима от командированите от Народния се връщат обратно. Калата и Мутафова обаче остават. По-късно Таня Лолова ще нарече Калоянчев “стожера, гениалния бурлак на Сатирата”, а със Стояна ще води люти творчески (и не само творчески) битки.
Остава и ентусиазмът на другите от екипа.
Срама от челото изтриват актьорите Енчо Багаров и Нейчо Попов, които само за около три месеца написват пиесата: “Дядо, баба, татко, мама и ние" и сами я поставят на сцената. В нея играе целият състав и публиката се смее от сърце на скечовете и веселите диалози.
До края на 1957 г. театърът има още две премиери: “Ах, тези привидения” от Едуардо де Филипо и “Кралят отива на война” от Борис Априлов и В. Георгиев. Според Калоянчев те утвърждават напълно новия театър.
През 1965 г. Сатиричният театър се нанася в собствен дом - сградата на ул. “Стефан Караджа”, където се помещава и сега. Тя е официално открита на 16 май 1965 г. с премиера на Шекспировата пиеса “Много шум за нищо”, постановка на Гриша Островски. За целия си 60-годишен живот театърът има 299 премиери!
След година и половина проф. Стефан Сърчаджиев сдава директорския пост на проф. Боян Дановски. След това директори са Желчо Мандаджиев, Методи Андонов, Мирослав Миндов, Николай Савов, Младен Киселов, Станислав Стратиев, Славчо Пеев, Благой Хаджиянков, Пламен Марков, Рашко Младенов, Павел Васев, Иван Попйорданов, Калин Сърменов.
Първите
режисьори
са професорите Стефан Сърчаджиев и Боян Дановски, после идват Гриша Островски, Методи Андонов, Нейчо Попов, Борис Спиров, Никола Петков, Леон Даниел, Николай Люцканов, Младен Киселов, Маргарита Младенова, Иван Добчев, Крикор Азарян, Здравко Митков, Николай Поляков, Асен Шопов, Борислав Чакринов, Пламен Марков, Стоян Камбарев, Андрей Аврамов... Общо 121.
Поставяни са творби на 224 автори, от тях 74 са български драматурзи: Иван Вазов, Сава Доброплодни, Ст. Л. Костов, Валери Петров, Радой Ралин, Никола Русев, Добри Жотев, Мирон Иванов, Станислав Стратиев, Борис Априлов, Йордан Радичков, Панчо Панчев, Константин Илиев, Георги Данаилов, Любомир Пеевски, Георги Господинов, триото “стършели” Йордан Попов, Кръстьо Кръстев, Михаил Вешим, Иван Кулеков и др.
В тройката на най-гледаните спектакли влизат
“Римска баня” - 414 пъти,
“Големанов” - над 400 пъти, и
“Сако от велур” - 308 пъти.
На сцената през годините ще играят Невена Коканова, Катя Паскалева, Цветана Гълъбова, Светослав Пеев, Климент Денчев, Коста Карагеоргиев, Мария Статулова, Мариана Аламанчева, Пепа Николова, Петър Слабаков, Иван Григоров, Велко Кънев, Никола Калоянчев, Валентин Гаджоков, Симеон Викторов, Елена Кънева, Цветана Платиканова, Илия Добрев, Адриана Палюшева... Общо 561, от които 157 щатни.
Един от доайените
в театъра
е Ивайло Калоянчев,
синът на големия Георги Калоянчев. Той е може би своеобразен мост между поколенията и носител на оня дух, запазен на сцената и в гримьорните от баща му и неговите колеги от 1957 г. насам.
На сцената на театъра гостуват едни от най-добрите български актьори: Стоянка Мутафова, вечната и неповторимата г-жа Стихийно бедствие, Христо Гърбов, който е връстник на Сатирата, талантливият Иван Бърнев, доказаният ветеран Антон Радичев, отрасналата в този театър Мартина Вачкова, народният любимец Георги Мамалев, братята Красимир и Веселин Ранкови, популярните от телевизионни сериали Калин Врачански, Михаил Билалов и Калин Сърменов, Николай Урумов, Тончо Токмакчиев и др.
Ина Шкарова, драматург на театъра, положи неимоверен труд да направи списък на наградите, получени през 60-те години. Списъкът е почти километрично дълъг и в него успях да преброя над 90 наши и чужди отличия във всички категории на театралния майсторлък.
Българският зет Хосе Санча рисува емблемата на театъра
Автор на емблемата на Сатиричния е испанският художник Хосе Санча. Той е женен за дъщерята на писателя Людмил Стоянов - Анелия. Татяна Лолова разказва, че станала неволен свидетел как Хосе рисува кукерчето - влязла в ателието му, за да го покани да празнуват 8 март.
Хосе Санча има изключително драматичен житейски и творчески път. Той е наследник на фамилия, която носи един-единствен род в Малага. Чичото на Хосе - Хосе Мария де Санча, е сред архитектите на пристанището на средиземноморския град. А вуйчовците му Карлос и Хуан Падрос са едни от основателите на “Реал” (Мадрид).
Семейството на Хосе Санча се премества в Лондон, но всяка година поне по веднъж се връща в Испания. През 1936 г. избухва Гражданската война и семейството не може да напусне страната. Младежът се включва във войната на страната на републиканците.
През 1939 г. Хосе Санча емигрира в Москва. Там се запознава с българката Анелия Стоянова, която учи литература. Неин баща е писателят и литературен критик акад. Людмил Стоянов. Най-известна е повестта му “Холера”, автор е и на книгите “Мехмед синап”, “Меч и слово”, “Видения и кръстопът”...
Хосе и Анелия се женят и през 1940 г. им се ражда син, когото кръщават Алън. След края на Втората световна война Кремъл изпраща Хосе Санча в Мексико като “спящ агент”. Ако в страната на ацтеките избухне социалистическа революция, той трябва да помага на мексиканските борци за комунизъм.
След като революцията не става, Санча идва в България, където са си дошли от Москва жена му Анелия и синът Алън. Хосе Санча работи като сценограф и илюстратор. Художник е на филмите “Септемврийци”, “Земя” и “Точка първа”.
Рисува емблемата на Сатиричния театър.
На мен тя ми прилича на шут, който държи камшик.
Но малкото човече е популярно като кукерчето.
През 1950 г. в София се ражда дъщеря им Алисия. Анелия с децата се чувства добре в България, но Хосе Санча мечтае да се върне в родината. През 1958 г. семейството заживява в Източен Берлин, столицата на ГДР.
Там художникът работи в киностудия “Дефа”. Художник е на филма “Звезди” по сценарий на Анжел Вагенщайн и с режисьор Конрад Волф. През 1959 г. копродукцията на ГДР и България печели специалната награда на журито на фестивала в Кан.
От Западен Берлин Анелия Хосе Санча най-после успяват да се завърнат в неговата родина. Той умира в Мадрид през 1994 г.
И още забавни истории:
Живков оцапа шлифера на Калоянчев и даде
дом на Сатирата
Георги Калоянчев е главният виновник Сатиричният театър да получи за свой дом сградата на ул. “Стефан Караджа”, в която живее и днес.
На 10 септември 1964 г. Тодор Живков събира бойните си другари от отряда “Чавдар” на някаква поляна край София. Има и кратка художествена програма, за която на поляната са доставени Калоянчев, Мутафова, Нейчо Попов и Енчо Багаров.
След програмата четиримата полягат на поляната, за да се порадват на есенното слънце и изведнъж виждат как Първият ръководител на партията и държавата се прави на човек от народа -
лично им носи купички с курбан.
Когато минава покрай Калата, залива с чорба чисто новия му шлифер. Пострадалият не съобщава дали виновникът се е притеснил, но веднага казал, че “ей сега ще нареди да го почистят”.
В книгата си “Жив съм, ваш съм” Калоянчев пише, че тогава се осмелил да каже: “Никакво чистене не искам, искам утре да ме приемете. Имам много важен въпрос!”.
Живков пита защо чак утре, а актьорът става още по-смел: “Направихте ли белята? Направихте я. За отплата утре ще ме приемете...”
Може би смехът от този диалог да се е чул чак на връх Мургаш - някогашният дом и закрилник на партизаните от “Чавдар”.
На другия ден Калата отива при Тодор Живков. Той и друг път е ходил в кабинета му да иска разни неща за театъра и се ползва с доверието му. А и Живков сигурно се е имал за нещо като колега на Калоянчев, нали някога е бил звезда в самодейните театри в Павликени, Говедарци, Лесичово, играл е ролята на хан Татар.
Калата казва, че Сатиричният театър, какъвто има още само в Москва!, още си няма своя сграда. Учуден от този факт, Живков го пита какъв изход предлага. Калата обяснява, че на улица “Стефан Караджа” МВР си е направило топлоцентрала, а после към нея - и салон. Та ако може този салон...
Живков веднага вдига телефона и се свързва с МВР.
Като разбира, че салонът трябвал на фуражките за събрания, които ставали по веднъж на една-две седмици, веднага нарежда този салон да бъде предоставен на Сатиричния театър. А на меверейците никоя институция няма да посмее да откаже салона си за събрания.
За финала на тази среща Калоянчев пише: “И отсреща навярно са му отговорили “Слушам!”, защото, като затвори телефона, рече: “Абе какви са тия хора, бе!? Никога не ми възразяват! Всички викат: “Слушам!” Хайде, честито!”
И Калоянчев хуква да каже на колегите си...
Актьорите обичат да си правят номера на сцената
Мутафова и Иван Григоров си мерят траура
Иван Григоров трябва спешно да смени колега в постановката на Сатиричния театър “Представянето на “Хамлет” в село Долно Туткаво”.
Учи той прилежно текста си, но на една от последните репетиции режисьорът му казва, че има и любовна сцена със Стоянка Мутафова. В оригиналния текст няма такава сцена, но Стояна и предшественикът му си я измислили.
Иван Григоров иска да репетират сцената, но Мутафова я няма. Щяла да дойде на репетицията пред Художествения съвет. Малко преди тази репетиция Стояна набързо обяснява сцената на колегата си Григоров:
- Значи аз седя на практикабъла, ти идваш зад гърба ми, хващаш ме за раменете и си казваш репликата. Нататък - ще видиш. Ясно ли е?
Започва репетицията пред Художествения съвет. Стигат до любовната сцена. Иван Григоров действа по указанието на Мутафова. Идва отзад, хваща я за раменете и си казва репликата:
- Маро, Маро, каквато си яка, по тебе има повече месо, отколкото в цялата кооперативна свинеферма.
Произнася си Григоров думичките и чака тя да продължи. А тя чака, защото Художественият съвет се залива от смях. Когато утихва, актрисата казва:
- Стига, бе! Малко ли ти беше снощи, та още искаш? Не виждаш ли, че съм в траур!
Григоров я гледа и мига на парцали. В пълен шаш е, защото няма какво да й отговори, по сценарий той няма друга реплика.
Художественият съвет отново припада от смях, Стояна гледа колегата си и сияе. И продължава:
- Не виждаш ли, че съм в траур. Ето тука - сочи ухото си, на което е сложила малка черна обичка... И тука.
С произнасянето на второто “и тука” Мутафова дърпа рязко двете половини на блузата си настрани, те се разкопчават и изхвъркват две грамади, облечени в черен сутиен.
Иван Григоров стои и гледа глупаво. А Стояна пуска в действие своя уникален смях и излиза от сцената. Иван Григоров подтотвя отмъщение. На първото представление пред публика всичко върви по реда си, стигат и до любовната сцена.
Стояна казва: “Не виждаш ли че съм в траур”, дърпа блузката и пак изскачат две черни “шапчици”. Публиката вие от смях. Григоров търпеливо изчаква шумът да утихне. И тогава рязко смъква панталоните си до глезените. Изправя се и казва:
- Моите съболезнования...
И остава така - прав, със смъкнати панталони и обут в дълги черни гащи...
Смешни случки
Калата: "Ядем народни пари, Пацоо!
1968 г. Стоянка Мутафова е на турне из страната, но получава тежка жлъчна криза и се връща в София, където постъпва в болница. Съпругът й Нейчо Попов се снима във филма “Мъже в командировка”. След снимачния ден идва с огромен букет в болничната стая, където Стоянка лежи и пъшка, и й подава цветята.
- А, не! Още не ми е време да гушна букета, реагира Мутафова.
***
В Сатиричния театър ще представят книгата на Стоянка Мутафова “Герой на мегдана”. Литературната обработка е на Юри Дачев. Мутафова казва:
- Понеже сега се връщам от чужбина, още не съм прочела книгата, която съм написала.
***
Георги Калоянчев и негови колеги от класа на проф. Стефан Сърчаджиев репетират през нощта с режисьорката Лиляна Пенчева в Театралното училище. По едно време от вратата надзърта Константин Кисимов:
- Какво правите, деца?
- Репетираме, бате Косьо.
- Мога ли да погледам малко?
Сяда в салона, гледа десетина минути, ориентира се какво прави Калоянчев с партньорката му и пита:
- Мога ли да стана и да покажа нещо?
- Може, бате Косьо.
Става Кисимов, показва няколко момента, изиграва ги гениално и си тръгва. Но на вратата се обръща и пита:
- Деца, това от коя пиеса беше?
***
Георги Калоянчев вече е народен артист, Георги Парцалев - все още само заслужил артист.
- Ядем народни пари, Пацооо - казва Калоянчев.
- Моите са заслужени, Кала - отвръща му Парцалев.
***
Георги Парцалев и Златина Дончева са съпрузи в пиесата на Мирон Иванов “Мачово бърдо”. Играят спектакъла в Пловдивския летен театър, но вечерта се оказва хладна.
Началото на втората част започва със сцена, в която двамата лежат на малко одърче, завити с тънко чердже. Парцалев е по наполеонки и смешна синя фланелка, Дончева - по тънка нощница.
Преди началото на действието има само светлинна завеса, прожекторите са обърнати към публиката и хората не виждат какво става на сцената. Минути преди началото на действието двамата лягат на одърчето и Златина се оплаква, че й е студено.
- Ела ма, Златино, ела тука до мене, аз ще те стопля - дърпа я Парцалев.
- Не, не, моля ти се, всеки момент ще започне действието - дърпа се актрисата.
- Я ела до мене, да взема да ти тегля една патка, че да те стопля. Никой няма да разбере - не мирясва Парцалев.
- Ми то сигурно и аз няма да разбера - въздиша Дончева.
***
Никола Анастасов и съпругата му Мария Косева очакват второто им дете да е момиче. Но се ражда момче. Грета, гардеробиерка в Сатиричния театър, пита щастливия баща как ще го кръстят:
- Не знам, ние мислихме име за момиче, нямаме име за момче - признава Анастасов.
И Грета предлага да го кръстят Чавдар. Хубаво име, звучно. След време колегите на Кольо в Сатирата започват да го поднасят:
- Какъв хитрец си ти?! Кръстил си го на партизанската бригада “Чавдар”!
***
Една година от Съюза на българските филмови дейци правят анкета. Един от въпросите гласи: “Какво искате да направи за вас СБФД?”
Татяна Лолова написва: “Искам да направи от мене българската Лилиян Гиш.”
***
Мариана Аламанчева твърди, че била много грозно бебе. Един ден майка й я разхождала с количката. Идва да я види вуйчото и майката отмята пелената, с която я е завила. Вуйчото поглежда бебето и казва:
- Я по-добре пак сложи пеленката...
***
Донаборникът Рашко Младенов, бъдещ директор на Сатиричния театър, застава гол в тебеширения кръг пред лекаря полковник от военната комисия и откровено казва:
- Искам да бъда пианист. От дете се занимавам със свирене и животът ми е посветен на пианото...
Полковникът го изглежда мрачно и отсича:
- Ние сме ви довели тук да ставате защитници на родината, а не циркаджии!
