На 5 април 1753 г. от частна колекция е основан Британският музей. През 2013 г. той е обявен за петият най-посещаван музей в света с близо 6,7 млн. посетители, разказва Oborishte.bg.
Музеят възниква, когато през 1753 г. доктор Ханс Слоън преотстъпва на Великобритания огромната си колекция. Той е бил лекар и учен и е събирал литература и изкуство.
Парламентът решава да съхранява тази колекция под името „Британски музей“. Тогава той се помещава в къща на име „Мотагю Хаус” в лондонския квартал „Блумсбъри”. Поради непрекъснато нарастващия обем на колекцията, а също и поради големия брой посетители, през 1824 г. е решено музеят да се премести в нова, по-голяма, специално построена за него сграда — там се намира и до ден днешен.
С годините някои сбирки са изнасяни в други сгради — отново поради липса на място. Сградата на музея, която е завършена през 1848 г., има квадратни основи. Неин архитект е Роберт Смерк. Той покрива 13,5 акра и осигурява работа на 1200 човека.
Планирането на вътрешния двор на музея, който обхваща читалнята на някогашната Британска библиотека, е направено от известния съвременен архитект Норман Фостър. Покривът на вътрешния двор е конструкция от стъкло и стомана, която се състои от 1656 двойки стъклени плоскости, и е поставена през 2000 г. Вътрешният двор има площ 7100 кв. м и на практика е най-големият покрит площад в Европа.
Музеят показва днес около 6 милиона експоната, които документират културната история на човечеството от най-стари времена до днешния ден. Прочут е с египетските мумии, Розетския камък, мраморите на Елгин и др. съкровища. Поради липса на място складовете му също са препълнени с произведения на изкуството.
В библиотеката на Британския музей се намират повече от 7 млн. печатни книги, около 105 хиляди ръкописа, повече от 3 хиляди папируса. Тя е част от Британската библиотека.
Първоначално музеят е открит като сбирка на находки от Древен Египет, Древна Гърция, Асирия и други страни. Днес колекциите му обхващат период от античността, Средновековието и Ренесанса. В музея има много рисунки, гравюри, медали, монети и книги от различни епохи. Той има 10 раздела (доисторически, египетски, гръцки, римско-британски, средновековен,Ренесансов, източен, нумизматичен и др.) и Британската библиотека.
Разделът нумизматика включва монети и медали от различни страни и епохи, включително и древногръцки, древноримски, персийски и т. н., а също и кралската колекция на крал Джордж IV. Обширната етнографска колекция на Британския музей съдържа паметници на културата от Африка, Америка, Океания и др.
Входът в Британския музей е безплатен. Куриоз е, че на щат се водят 6 котки, чиято работа е да ловят мишки. От 1926 г. Британският музей издава списанието British Museum Quarterly.
България в Британския музей
Въпреки величието на гръцките мраморни статуи от Партенона и енигматичността на Розетския камък, древността на египетските саркофази с мумии и спокойствието на Кралската библиотека, като българи ние изпитваме особено любопитство и умиление пред експонати пред нашите родни земи.
През 1971 г. българското правителство прави голям подарък на Британския музей. Той съдържа кукерски маски (от Сливенския регион), пафти, вълнен елек, част от традиционна носия, женски клашник с гайтани (от 1836 г., от Плевенско), покривки, мартеници, стомни, монети от 50 лева с лика на цар Борис III, медали, пръстени… Предметите са изложени в експозицията „Bulgarian Village Arts“ (Българско народно изкуство) през 1977 г. Изложбата включвала 350 експоната, подбрани от куратори от Етнографския музей в София.
Година по-рано, през 1976 г., в Британския музей са изложени златните тракийски съкровища.
Други предмети, свързани с България, са закупени и подарени от колекционери, донесли ги от българските земи. Затова в музея може да бъде видяна огърлица, подарена от Мерсия Макдермот, която дълги години е била учителка в България и е автор на няколко книги за български революционери (Левски, Яне Сандански, Димитър Благоев).
Лондонското четвероевангелие
Четириевангелието на цар Иван-Александър, известно също и като Лондонско четириевангелие, е важен писмен паметник на българската култура отпреди падането на Второто българско царство. Днес се съхранява сред богатите сбирки на Британския музей в Лондон. На два пъти оригиналът е излаган в криптата на храм-паметник "Св. Александър Невски" и в Националния исторически музей.
Евангелието се откроява с прецизно графично оформление и богата украса. То съдържа 366 миниатюри, обагрени с различни цветове и злато, които издават изключителното майсторство на своя създател.
В началото му върху две съседни страници е изобразено царското семейство в целия си блясък. Останалите миниатюри представят евангелски сцени, като в края на всяко от четирите благовестия е нарисуван царят със съответния евангелист.
От приписката на монах Симеон е известно, че ръкописът е създаден през 1355-1356 г. по лична заръка на прочутия с книголюбието си цар Иван-Александър и вероятно е бил предназначен за дворцова църква или параклис.
След разгрома на българското царство ръкописът странства из балканските земи, попада в атонския гръцки манастир "Св. Павел", а оттам - като дарение - в колекцията на английския пътешественик лорд Робърт Кързън.
Вече век и половина Лондонското евангелие привлича интереса на ценителите на старината и на научната общност като паметник на българското и виза тийското изкуство. Фототипно са издадени обаче само илюстрованите части.
Музеите и галериите във Великобритания се борят за оцеляване
в условията на локдаун заради пандемията, предупреди благотворителна организация, цитирана от Би Би Си.
Организацията "Арт фънд" прогнозира, че малките културни институти ще са най-засегнати, и че ще са нужни повече средства. Досега организацията е успяла да подпомогне едва 15 на сто от кандидатствалите за подкрепа от фонда за извънредни ситуации.
В началото на месеца бе съобщено, че лондонският музей "Флорънс Найтингейл" ще затвори заради последиците от пандемията.
Художествената галерия и музей "Уилямсън" в Бъркънхед също е заплашена от затваряне, смятат от "Арт фънд", цитирани от БТА.
"Последната карантина е тежък удар и нашите музеи и галерии се борят за оцеляване", каза директорката на организацията Джени Уолдман. "Особено застрашени са малките музеи, които са жизненоважни за своите общности и не разполагат с резерви да оцелеят тази зима".
Изследване на организацията установи неотдавна, че шест от десет музея, галерии и исторически сбирки се тревожат за оцеляването си.
От "Арт фънд" подновиха призива си към британците да даряват в кампанията за набиране на средства "Заедно за музеите".
