Държави, които ги няма на картата, и загадъчни устройства показват претенденти за завърнали се от бъдещето.

Пътуването назад в миналото или напред в бъдещето е отколешна мечта на човечеството. То е и между най-експлоатираните теми в научната фантастика.

Но ако подобен феномен е възможен, поради самата му същност има голяма вероятност вече да е бил наблюдаван. В тази връзка напоследък в световната мрежа все по-често се появяват снимки и видеозаписи, които претендират, че са документирали появата на хора от епоха, различна от тази, в която са заснети. Фалшиви или не, на тези изненадващи изображения може да се видят хора, които разговарят по мобилните си телефони в началото на ХХ век или пък са облечени по последна мода, докато другите носят дрехи, характерни за отдавна отминали времена. Но както в съда, така и в науката, за да се приеме подобно явление за доказано, е нужно много повече от обикновен кадър. Все пак не е малко, че за подобни възможности някои открития в областта на физиката на елементарните частици изглеждат обещаващи и в скоро време могат да потвърдят тази невероятна възможност.

А и гениалният Айнщайн, който откри относителността на времето, говори за него като за „четвърто измерение“.

В своята специална теория на относителността великият учен допуска подобни парадокси да се случват, поне що се отнася до микрокосмоса.

Но се оказва, че отдавна има и документирани случаи, които сякаш показват, че фантастичните пътешествия вече са се случвали.

Вероятно най-популярният от тях е за т. нар. „човек от Тауред“.

Разказва се, че през един горещ юлски ден на 1954 г. на летище „Ханеда“ в Токио пристигнал странен чужденец. Както се полага, когато стигнал до гишето за визовия контрол на японските власти, той подал паспорта си. Документът изглеждал напълно редовен, но какво било учудването на митничарите, когато в графата „държава“ видели да пише: „Тауред“. Дотогава в Япония никой не бил чувал за подобна страна и затова служителите поискали от туриста да обясни къде се намира тя. А той не само невъзмутимо повторил точно наименованието й, а дори я посочил на предоставената му географска карта - била в Европа, на границата на Франция с Испания - точно на мястото, обозначено като Андора. И той самият се озадачил много, след като видял, че на предоставената му съвременна карта името е променено, и казал, че няма обяснение за този факт, тъй като родината му съществува вече най-малко от 1000 години. Според по-късни описания мъжът бил от бялата раса, в портфейла му имало разнообразни европейски валути и макар, че се представил на френски, владеел добре още няколко езика, между които и японски.

На международното летище настанала суматоха и след малко повели съмнителния чужденец, охраняван от двама полицаи, към близък хотел, за да изчака там подробна проверка

дали не е някой опасен шпионин.

На сутринта обаче полицаите пред вратата били стъписани - строго охраняваният чужденец бил изчезнал от стаята, сякаш се е изпарил.

Никола Тесла създава машина за пътуване във времето. Експериментът "Филаделфия" го доказва - той вероятно е свързан с пътуването във времето. Въпреки че за днешните учени това е малко вероятно, за сръбския учен и физик Никола Тесла е било напълно осъществява реалност.

Или поне това твърди нова теория на конспирацията, според която известния учен е участвал в експеримент „Филаделфия“. И недвусмислено е доказал съществуването на пътуването във времето.

Като един от основните герои на тази мистерия от средата на 20-ти век е военният кораб на американския флот, който при неизяснени обстоятелства е изчезнал, а след това се появил стотина километра. Експериментът известен като „Проект Рейнбоу“ или експеримент „Филаделфия“ ( твърди се, че се е разиграл в пристанището на американския флот във Филаделфия) е между любимите мистерии за мнозина, въпреки липсата на доказателства за случилото се. Всъщност се твърдяло, че е тествана нова технология, която би могла да направи кораба невидим за вражеските радари.

Според твърденията на теоретиците, точно електромагнитно излъчване е разкрило, че американския разузнавач е извършил пътуване във времето към края на месец октомври през 1943-та година. Когато генераторите се включили, а корабът да бива обвит от електромагнитен защитен балон, той станал невидим — буквално! Няколко секунди по-късно (а според някои теории и часове по-късно) се появил на стотина километра от Филаделфия. Всъщност, когато генераторите са били изключени и облъчването прекратена, корабът отново се появил. Няколко членове на екипажа безцелно се скитали на палубата, без да могат да обяснят какво се е случило и къде изобщо се намират. Обяснението било просто — това е първият път за човека, когато е изложен на толкова силно електромагнитно излъчване.

Каква е била предполагаемата роля на Никола Тесла в този мистериозен проект, може би никога няма да бъде доказано, но, както се смята, ученият от него се е отказал още през 1942 г., тъй като разбрал какви могат да бъдат последствията. Според някои теории, той отказал да участва и затова е бил преследван, а освен това направил опити и да саботира експеримент „Филаделфия“.

Десетилетия назад се разказват множество легенди за важни ръкописи, мистериозно изчезнали от архивите. За експеримент „Филаделфия“ има множество документални филми, а са написани и няколко книги. Най-голяма публичност привлече Ал Биелек, който в самото дело твърдял, че е бил един от членовете на прочутия мистериозен екипаж на „Елдрич“, който пътува през времето. Говори се, че по този проект като съветник е работил и Алберт Айнщайн, който точно по това време обяви, че ще се оттегля от науката. Никола Тесла пък умира на 7 януари през 1943 г. — два месеца след началото на разследването на изчезването на военния разузнавач от радарите.

Въпросът не е дали пътуването назад във времето е възможно, а кога ще спрем да се съмняваме.

МЛАД мъж с модерни слънчеви очила, тениска с щампа, изобразяваща буква W, спортен пуловер с качулка и видеокамера стои в тълпата и наблюдава с интерес това, което се случва на метри от него.

Необичайното му облекло, преносимата компактна камера и футуристичните очила контрастират силно сред хората, облечени в стила на 40-те години.

Снимката, на която го виждаме, е озаглавена "Откриването на моста "Саут Форк" след наводненията от ноември 1940 г.".

70-годишната фотография се съхранява в архивите на виртуалния канадски музей "Бралорн Пайъниър", Британска Колумбия. Тя е част от постоянната изложба "Техните отминали животи", открита през 2004 г.

След взиране неизбежно се питаме кой е той? Дали не е пътешественик във времето? Или галактически стопаджия? Как е възможно да държи съвременна видеокамера и да изглежда толкова не на мястото по време на Втората световна война? Ако изображението е от фантастичен филм или фотоколаж, всичко щеше да е ясно. Програмата за откриване на компютърни манипулации "Ерър Левъл Ънелисис" показва, че е автентично и е направено именно през 1940 г.

"Въпросът не е дали пътуването назад във времето е възможно, а кога ще спрем да се съмняваме. Теоретично аз и мои колеги сме доказали, че този обратен път не е фантастика. Разчитайки на Айнщайн, създадохме теория за

пътуванията във времето

чрез основен медиатор - светлината. Ако светлината поражда гравитационни ефекти, а гравитацията влияе върху времето, тогава и светлината влияе върху времето. Тази зависимост тествахме в лабораторията на центъра "Пен стейт електрооптик" в Питсбърг, използвайки лазерни светлини и огледала. Убеден съм, че ще сътворим машина на времето до 10 години, тоест в рамките на нашето поколение. Хората от бъдещето и по-развити цивилизации

най-вероятно имат такива и пътуват назад в нашите години" - коментира професорът по физика от университета в Кънектикът Роналд Малет.

Малет е "типичният" луд гений, който пълни аудиториите с ентусиазма и дарбите си. В Кънектикът той е преподавателят с най-много студенти, които щом чуят гласа му, замръзват в очакване на поредната "приказка". В залата му може да се чуе дори падането на игла. Роналд Малет не просто забавлява слушателите с безумни истории за смелчаци, тръгнали да търсят прадядо си. Физикът е един от най-сериозните пионери и учени в областта на теориите за пътуванията във времето, черните и червеевите дупки, изкривяванията на пространството и паралелните вселени.

"Загубих баща си на 10-годишна възраст. Тогава прочетох новелата на Хърбърт Уелс "Машината на времето" и ме озари мисълта да я конструирам и да се върна, за да го спася. Не биваше да умира на 33 години!... От този момент досега работя денонощно. Затова и завърших физика, станах бакалавър, магистър, доктор и професор. Тази е моята

най-съкровена цел.

Затова и написах книгата "Пътешественик във времето: личната мисия на един учен да превърне времевите пътешествия в реалност" - разказва американецът.

Роналд Малет обяснява, че в Айнщайновата обща теория на относителността както

материята, така и енергията могат да

създават гравитационни полета.

Това означава, че енергията на светлинния лъч, е способна да генерира гравитационно поле. При необходими нива на енергията лазер, излъчващ кръгово, може да произведе затворени времеподобни криви, които позволяват връщанията в миналото. Тези криви са теоретизирани още през 1949 г. от колегата на Айнщайн в Принстън Курт Гьодел - австрийски логик, математик и философ.

Исак Нютон налага

стереотипната представа

за времето като линейност - стрела, която пусната веднъж, лети само напред по неизменна и неотклонна линия. Айнщайн редактира този модел. Неговото време е река, която криволичи около звезди и галактики, като се ускорява и забавя, минавайки покрай масивни тела. Една секунда на Земята не е равна на една марсианска. И всички часовници, навити от земни и извънземни ръце, някъде из Вселената следват своя различен пулс.

Преди да напусне физическия свят, Айнщайн се сблъсква с огромен теоретичен проблем. Неговият колега в Принстън Курт Гьодел, вероятно най-великият математически логик за последните 500 години, намира ново решение на Айнщайновите уравнения, което допуска пътуване във времето! Реката сега е обзаведена с водовъртежи, в които времето се самозавива в кръг. Решението на Гьодел е оригинално: Вселената е изпълнена с въртящ се флуид. И всеки, който се движи в посоката на въртене, ще се върне обратно на изходната точка, но назад във времето!

В мемоарите си Айнщайн

признава, че е притеснен от съдържащите се в собствените му уравнения решения,

позволяващи времевите пътешествия.

Накрая намира успокоение с извода: Вселената не се върти, а експандира, разширява се - както в теорията за Големия взрив, следователно и предположението на Гьодел е невярно.

През 1963 г. новозеландският математик Рой Кер също намира множество решения на уравненията от общата теория на относителността, свързани с въртящите се черни дупки. "Черната дупка - твърди Кер - не колабира до точка, както преди се е мислело, а до въртящ се кръг от елементарни частици - неутрони. Пръстенът им се върти толкова бързо, че центробежните сили

му пречат да колабира

под натиска на гравитацията.

Той е като огледалото на Алиса.

Всеки, който мине през него, не умира, а

прескача в алтернативна Вселена.

Така образуваните червееви дупки свързват не само две зони в пространството, но и две зони във времето. Ето защо по принцип могат да служат като машини за пътуване в минало и бъдеще. Затова ако някой непознат позвъни на вратата ви и ви признае, че е вашият прапраправнук, не му затваряйте. Никой не знае кой го чака на прага".

Екзотични и невидими

ЧЕРНАТА дупка е област от пространствовремето, гравитационното притегляне на което е толкова огромно, че не могат да я напуснат дори обекти, движещи се със скоростта на светлината, включително и квантите на светлината, тоест фотоните. Резултат е от деформация на пространствовремето, причинено от компактна маса. Около черната дупка има недоловима зона, маркираща точката, от която връщането назад е невъзможно - т. нар. хоризонт на събитието. "Черна" е, защото поглъща светлината, която достига до нея, без да отразява нищо, точно като съвършено черното тяло в термодинамиката. Независимо че вътрешността є е невидима, тя може да се открие чрез взаимодействията є с околната материя и особено с движението на звездите.

Когато газ попадне в звездна черна дупка

той се завихря спираловидно навътре,

подгрявайки се до много високи температури и излъчвайки огромни количества радиация. Това лъчение може да се улови от земни и орбитални телескопи. Във физиката червеевите дупки са хипотетични топологични особености на пространствовремето, "тунели" за бърз преход през него. Общата теория на относителността не опровергава тяхното съществуване. Терминът "червеева дупка" е измислен от американския теоретичен физик Джон Арчибалд Уилър през 1957 г. Автор на самата идея е германският математик Херман Вейл, който през 1921 г. я формулира при анализ на масата от гледна точка на енергията на електромагнитното поле.

"Завърнах се от 2036 г.!"

НА 2 ноември 2000 г. мъж, който се представя с ника ПътуванеВъвВремето_0, а по-късно и с името Джон Титър, пише във форум на сайта Time Travel Institute, че е от годината 2036 и се е върнал назад в миналото.

Титър качва в интернет снимки и оперативен наръчник за своята машина на времето и отговаря на хиляди въпроси от любопитни читатели. Признава, че е американски войник от Тампа, Флорида, и участва във военен експеримент с пространственовремевия континуум, финансиран от правителството.

Изпратен е към 1975 г., за да вземе компютър IBM 5100, който им е нужен за отстраняване на дефекти в компютърни програми от 2036 г. Титър е специално избран за мисията, защото дядо му по бащина линия участвал лично в създаването на IBM 5100. Спира за малко в годината 2000, с надеждата да се види със семейството си и да направи изгубени в бъдещето снимки. Месеци наред предупреждава в мрежата за масовото и невидимо разпространение на нелечимата болест на Кройцфелд-Якоб, която в следващите години

щяла да плъзне чрез заразено с приони месо.

През март 2001 г. се сбогува онлайн, обяснявайки, че тръгва за 2036 г., за да се върне у дома. От този момент изчезва напълно. В постовете си предсказва катастрофално бъдеще след 2015 г., в което САЩ се разпадат на 5 по-малки области, инфраструктурата и околната среда са поразени от ядрена атака, а повечето световни сили, включително Китай и Европейският съюз, са унищожени напълно.

На 19 март 2008 г. италианската тв програма "Вояджър" пуска документален филм за Титър. Частният детектив Майк Линч разследва историята му и открива, че няма архивни документи, записи или снимки на американеца или негови близки. В допълнение фондацията "Джон Титър" не е наела офис и адресът є е пощенска кутия. Единствено Лари Хабър - адвокатът, който притежава правата върху текстовете на Титър, потвърждава неговото съществуване. Хабър твърди, че военният е реална личност и всичко, което е изрекъл, е чистата истина.