30 години без проф. Васил Арнаудов - най-големият български хоров диригент

20.03.2021 Спомен
проф. Васил Арнаудов / Сн. БГНЕС
проф. Васил Арнаудов / Сн. БГНЕС

За проф. Васил Арнаудов продължава да се говори до днес, с огромно възхищение, обич и респект към неговата личност и изкуство. Всеки, имал щастието да пресече жизнения си път с големия музикант, може да разкрие безброй страни на уникалността му, изразена на сцената с една единствена дума – магия, разказва БНР

В диригентското изкуство за него нямаше тайни и доказателство са емблематичните състави: русенският хор „Родина“ и Софийският камерен хор „Любомир Пипков“, на които той бе отдаден изцяло до края на живота си.

Отиде си внезапно от този свят на 19 март 1991 година. Последната му среща с публиката бе на 3 март в София, с дамите от Софийския камерен хор.

Проф. Арнаудов е легенда в музикалните среди. Той възвисява изкуството на хора, но заедно с това го прави обичано и ценено както сред специалистите, така и сред широката публика. През 1988 г. Васил Арнаудов постига с хор „Родина“, Русе най-голямото признание за българското хорово изкуство – 5 първи награди и званието „Хор на света“ в Ланголен (Великобритания). Невиждан успех за страната ни!

Васил Арнаудов поема ръководството на състава по покана на Ирина Щиглич от есента на 1967 година. С него печели 2 големи, 14 първи и 7 специални награди от международни конкурси в Европа; концертирал е в много страни на стария континент и в Япония; осъществил е записи и концерти за редица радио и телевизионни компании, включително и в БНР през последната година от живота си.

„В основата на всяка човешка дейност, във всички професии стои талантът. Някои казват, че талантът преди всичко значи труд. Аз смятам, че основното е отговорност. Талантът значи преди всичко отговорност“ – думи на проф. Васил Арнаудов.

Неведнъж той е признавал, че има „католически брак с българската музика“ и много известни наши композитори са посветили песните си на хора. Емблематично остава изпълнението на цикъла „Приглушени песни“ от Любомир Пипков по стихове на Марина Цветаева, още в далечната 1972 година. През 1974-та, след смъртта на Любомир Пипков, хорът приема неговото име.

В началото на 2021 г. Софийският камерен хор, с името „Васил Арнаудов“ навърши 55 години и диригентът проф. Теодора Павлович, поела ръководството на състава след кончината на Маестрото, е планирала цикъл концерти. Дано ситуацията с днешната не отшумяваща пандемия позволи да се случат.

Известна е фразата, че незаменими хора няма, но има неповторими. И тяхното място завинаги остава празно, след края на житейския път.