Само в един случай изпреварих Паси! Бях с 27 дни по-възрастен от него. Това се коментираше от двама ни, когато се поздравявахме с поредния рожден ден.

Въпреки приятелството ние бяхме коренно различни с Исак. Той бе рационалист по мислене и убеждения. Академично строг и взискателен към всичко, което правеше - от лекциите до книгите, подготвени за издаване. Коректорите вдигаха ръце пред безукорно подготвените текстове, а художници илюстратори се потяха, докато намерят най-подходящата картина за обложка.

Студентите научаваха от Паси задълбочено проучени истини, поднесени с интелектуален блясък.

Това се пренасяше и в административната работа на Паси, макар да не я приемаше охотно - като декан, завеждащ катедрата и участник в различни съвети и журита. За разлика от типичното разточителстване в дейността на катедрите Паси действаше по свой регламент. Материалите за обсъждане се разпределяха предварително, секретарката записваше лаконично всеки готов резултат. Кратки разисквания и миг след това Паси сочеше своя часовник. Предвидените 45 минути бяха изчерпани!

При цялата си заетост Паси проявяваше забележителна грижа за откриване и поощряване на всичко даровито.

"Иване, можеш ли да посочиш - пита ме по телефона, защото кабинетите ни бяха в южното и северното крило на университета и затова най-често ползвахме тази връзка - подходящо име за рецензент на наш студент или асистент, нуждаещ се от консултация или рецензиране?"

Името на някоя от тях може да бъде Миглена Николчина, подкрепяна дейно от Исак Паси. Или вече утвърденият професор Димитър Аврамов, заради чиято блестяща книга "Бодлер" Паси настояваше да получи и докторат. За подсилване на своето решение Исак ме помоли скрито да му въздействам като приятел, защото Митко отказваше. В крайна сметка Паси успя!

Нищо по-самоубийствено, ако някой потърсеше някакво ходатайство за изпит при Паси. На изпит студентите се явяваха винаги подготвени, защото изпитваха респект пред този необикновен учен. Аз правех компромиси, с които не се гордея.

През 1985 г. бях на гости в Кипър. По това време протичали избори за нов декан. Когато се завърнах, Исак ми се обажда: "Иване, можеш да ми благодариш. Спасих те. Казах, че имаш тежки проблеми, пишеш сериозен труд, избраха друг вместо тебе." Този човек се казваше не само Паси, но и спасител на приятелите си.

Обезкуражени от отказа на Паси за интервюта и публични прояви, понякога ме търсеха за посредничество. Отказвах, защото знаех предупреждението на Исак: "Дори да постелят със златни плочки пътеката от тук до там, няма да мръдна!"

Ползвах чудна виличка в Симеоново, поканих Паси да ми гостува. Той ме пита колко градуса е температурата в стаичката. След като споменах за 17 градуса, той отсече:"При температура под 23 градуса не отстъпвам!" И не дойде.

Исак беше зиморничав. Горещините, които ужасяват другите, за него са осъществена мечта. Винаги бе облечен дебело през зимата, с таке на главата, а за всеки случай носеше чадър. Дори и отдалече този силует показваше, че е на Паси.

Легендарни са прословутите бурканчета сготова храна, подготвяна от Лили преди заминаването при дъщеря им в САЩ. Всяко от тях е номерирано с посочване за коя част от деня. Понякога го питах:"Колко буркана ти остават още до завръщането на Лили?" Усмихвайки се, Исак ми даваше точна информация.

Голямата ми дъщеря Людмила бе студентка на Паси, който четеше лекции в журналистическия факултет. След явяването й на изпит Исак ми каза: "Приликата между вас е толкова голяма, че можеш да се бръснеш без огледало, докато я гледаш!"

Паси бе строг критик на масовата култура. Особено ненавиждаше телевизията заради битов момент: "Гледам вечерно време - казва той, - когато Лили стои пред някакъв джам (не стъкло!), без въобще да ме интересува какво гледа."

По-невъзможно съчетание от "Паси - турист" не мога да си представя. Убедихме го да участва в изкачване на Витоша. Успокоихме го, че ще починем в местността "Бялата вода". Всички се потим, но по едно време чуваме гласа на Паси:"Няма ли най-после да стигнем до таз Бяла вода?" С това екскурзията пропадна. Друг опит не сме правили!

Паси беше мой рецензент за кандидат на науките, за доцент, доктор, накрая за професор. Изчаквам в кабинета си решението за моето утвърждаване за професор от прословутия ВАК, най-после Паси се обажда: "Иване, честито! Сега се убедих, че имаш врагове и завистници на всички нива." И разказа колко безпроблемно минало утвърждаването на автор с мижава дисертация, а при моето, при три монографии, куп статии и благоприятното изкарване, едва съм минал при резултат 4:3!

Благодарение на Лили животът на Паси бе удължен. Поздравявам я малко преди смъртта на Исак, че той дължи това, понеже жена му е лекар. Тя, усмихвайки се, ми казва: "Така е, Иване, само че трябваше да бъда не хуманен, а ветеринарен лекар! Знаеш ли колко трудно се гледа такъв човек, който отказва лекарствата и не спазва режима!"

Макар да знаех подробности около заболяването на Исак, неговата смърт ме изпрати при най-опечалените. Защото сега вече окончателно губех най-ценния си приятел, без когото вече нямаше да съм това, което вече съм.

Защо проф. Исак Паси получи златна огърлица за заслуги към университета, след като бил пенсионер? Проф. Паси остана докрай толкова ценен, че можеше при желание да бъде гост-професор в най-престижните западни университети.

Какви признания получи в крайна сметка проф.Исак Паси?

Като "народен деятел на културата" в миналото, два пъти орден "Стара планина", някакви грамоти и значки. Но той преживя най-обидната несправедливост в живота си: когато вместо да бъде избран за академик на същото заседание на академичния съвет, утвърждават за член-кореспондент не него.

Някой да е протестирал или настоявал за анкета от т.н. елит.

Много българи получиха престижната награда "Хердер" за поощрение на западната култура в Източна Европа. Нито един от наградените не можеше да се сравни с приноса на проф. Исак Паси, но…!

Същото мълчание на сънливите, провинциални интелектуалци и учени!

След това идва показното им участие в празника на образованието и науката, с награди за мними успехи. После хленчене, защо угасвала духовната ни култура.

Може би младите хора, които още дълго ще общуват с мислите на проф. Исак Паси, да намерят най-после пътя за неговото откриване и в Европа.