След това той постепенно се превръща в жив труп

“Никола Танев. На път”. Така е наречена изложбата, подредена в Националната галерия (филиал “Двореца”) по повод 130 години от рождението на големия художник.

За изложбата и творческия път на Танев ви разказахме в предишен брой. Художникът наистина е имал завиден бохемски живот - изключителна виталност, безкрайни пътувания, срещи с интересни хора, постоянна жажда за рисуване, много жени, бурни любови... Неизвестен е броят на нарисуваните от него картини. Повечето са шедьоври на пейзажната живопис.

Малко обаче се знае за живота на Никола Танев след 9 септември 1944 г.

Той е арестуван

на 26 септември

Няма никаква представа защо - никога не се е занимавал с политика и с партии. Съпругата му Миша е убедена, че става дума за лично отмъщение заради любовна авантюра на художника.

Съществува версия, че Танев е арестуван, защото е агент на Гестапо. След като е правил изложби в Берлин, Мюнхен, Бон, Кьолн, Хамбург, няма начин да не е вербуван за шпионин в полза на тайната полиция или на германското разузнаване. За тази версия никога не се появяват никакви документи и доказателства.

Според изкуствоведа проф. Димитър Аврамов Танев е станал жертва на най-примитивно байганьовско озлобление и завист, които е предизвиквал къде съзнателно, къде преднамерено. Аргументите на проф. Аврамов са повече от интересни:

“Забележително нисък на ръст (а може би и поради естествено формирал се психологически комплекс), но изпълнен с огромна амбиция да се утвърди, да направи впечатление, да се пребори с другите, да им докаже, че стои “над” тях, да ги сломи с успехи - все по-големи и по-атрактивни. Танев е шокирал нашата балканска еснафщина с безброй показни странности, някои от които довежда едва ли не до степен на мании...”

Танев е живял 7 години в Париж (1905-1912), “столицата на разврата”. Облича се екстравагантно, картините му се купуват от заможни софиянци и богати меценати, кара ски, ходи на езда, има “Опел Суперзекс”, нарича го “кола мечта”.

Говори френски и немски, ползва и румънски по майчина линия. Е, как новите властници комунистите да не го сложат в графа “буржоазен художник”?

През 1952 г. Танев записва с молив върху един скицник: “Крум Кюлявков е мой физически убиец. Той ме задържа на 26 септември 1944 г. в Дирекцията на милицията. Без причина, а само за да ми вземе квартирата, която не му хареса...”

Крум Кюлявков е писател, публицист и художник, по онова време ръководител на културния отдел на ЦК на БКП. Някога в училище по литература изучавахме неговото стихотворение “Никодим”:

Никодим си няма стряха,

Никодим си няма дом.

Всичко в пепел преобърна

Септемврийският погром.

След кратък престой в Дирекцията на милицията

Танев е закаран в

“Къщата на смъртта”

Така софиянци наричат Дома на слепите на бул. “Коньовица”, днес ул. “Найчо Цанов” 41. Новите властници са го направили затвор поради липса на места, където да бъдат затваряни “враговете на народа”. Подземията на къщата са “запазени” за интелигенцията - писатели, журналисти, художници, артисти, юристи...

В книгата си “Убийствено червено” Христо Троански пише: “Домът е превърнат в лаборатория за инквизиции и в него, шепне мълвата, се влиза с вързани ръце и се излиза с краката напред”.

През къщата “преминава” Стефан Танев - по-големият брат на Никола, дългогодишен директор на в. “Утро”. Той получава доживотна присъда от Народния съд плюс конфискуване на цялото имущество, включително и богатата му колекция от картини. Умира през 1952 г. в Сливенския затвор.

До 15 декември 1944 г. художникът е държан изолиран и после е преместен в Централния софийски затвор. Там е затворен в килия на смъртните. Целта явно е да го сломят психически. Все пак се смиляват над него и го затварят в друга килия, в която са Борис Денев, Александър Божинов, Константин Щъркелов, Александър Добринов и др.

В края на февруари 1945 г. го връщат в “Къщата на смъртта”, а на 15 март 1945 г. е затворен в малка тясна стаичка под стълбището в дома на бившия министър Атанас Буров на ул. “Московска” 41. Мазетата на голямата къща са приспособени за затвор на опасни политически престъпници, какъвто Никола Танев очевидно не е.

Съвсем отчаян, той успява да напише върху калъфката на възглавница: “Художник Никола Танев, затворен, усамотен под стълбата, дом Буров, “Московска”, сега към Министерството на войната. Тук ме доведоха от Дома на слепите на 15 март, 4 часът следобед. (...) Взеха ми багажа и ме хвърлиха в този гроб. Днес е неделя, 18 март. Никакво живо същество. Само храната ми се подава като на куче. Прозорците - заковани с дебела ламарина. Тъмно, без въздух, най-страхотно досега. Каква жестокост.

Тъй съм сигурно

обречен да умра.

Отмъщение лично...”

На 20 март го местят в обща килия заедно с други арестанти. През април го освобождават - ненадейно, както и ненадейно е арестуван. Дори му се извиняват - грешка била станала. Дават му колет от хуманитарната помощ на УНИЦЕФ. В колета имало обувки и... шоколад!

Никола Танев се прибира в апартамента си на бул. “Евлоги Георгиев” - оня, който Крум Кюлявков искал, но не харесал. Опитва да възстанови разбитата си психика и душевното си състояние чрез боите и четките. Рисува уникална серия от софийски пейзажи, сякаш вижда столицата с нови очи.

Но червената власт, мимикрирала зад Отечествения фронт, не го оставя на мира. Започват да го посещават агипропчици, които му говорят, че с изкуството си вече трябва възпява и утвръждава “успехите и мероприятията на народната власт”, че “чистият пейзаж” е маломерен жанр, който не отговаря на големите изисквания на новото време. Иначе може да бъде санкциониран.

“Скоро, съвсем скоро се разбира, че това не са абстрактни естетически постулати на една примитивна идеология, а едва ли не държавни заповеди, които трябва да се изпълняват, ако художникът не иска да бъде санкциониран. А на Танев му е пределно ясно какво значи при създалата се обстановка “да бъдеш санкциониран”, пише проф. Димитър Аврамов в своя студиа за Танев.

Какво ли е ставало в душата на големия художник, когато още в същата 1945 г., само няколко месеца след освобождаването му, взима цветните моливи и акварела и започва да рисува “Деветосептемврийска манифестация” - цяла серия. През 1946 г. създава огромно платно, изпълнено с ликуващи хора, които развяват знамена и приветстват обявяването на България за народна република.

За да не бъде “санкциониран”, Танев рисува миньорски сюжети от Перник и Куциян, серия рисунки от Димитровград. Вече болен, измъчен и уморен, отива на строящата се жп линия Ловеч-Троян, за да увековечи “трудовия ентусиазъм” на бригадирите комсомолци в голям цикъл графични платна.

Трябва да изтърпи още едно унижение. “За проявена дейност в строителството на републиката Никола Танев е удостоен със званието “ударник” и с бригадирска значка.

В края ва 1948 г., когато е само на 58 години, художникът е поразен от тежък мозъчен удар. В началото на януари 1949 г. получава инсулт, има смущения в говора. През август 1951 г. едва оцелява след инфаркт на миокарда. На 20 октомври 1952 г. художникът е записал с червени букви върху един скицник:

“Десет дни с Миша

гладуваме.

Няма стотинка.

Само чай и хляб

Едва днес продадохме фотоапарата за 1200 лв. и ще ядем пак известно време, а 40 години “работех за родината”.

В края на 1953 г. “левостранната му пареза се допълва с мъчително треперене на десните крайници”. Наляга го тежка невроза.

През януари 1955 г. по предложение на СБХ Никола Танев е удостоен със званието “заслужил художник”. Значи първо те вкарват без вина в затвора, превръщат те в инвалид и след това те “удостояват”.

Три месеца - април, май и юни 1956 г., придружен от вярната си съпруга Миша, е на лечение в Будапеща. Уж състоянието му се подобрява, но мозъчните и сърдечните удари продължават. В началото на септември 1960 г. Танев отново е поразен от инфаркт. Превръща се в жив труп.

Към полунощ на 24 юли 1962 г. 72-годишният Никола Танев се спасява от мъките...