Той рискува, когато у нас арестуваха членове на “Червените бригади” и ги предаде на Западна Германия
- Г-н Павлов, как се стигна до контакта между баварския премиер Франц Йозеф Щраус и Тодор Живков?
- Никого няма да учудим, че България винаги е била ориентирана към Германия и Русия. Това е историческа традиция. Ние живеехме в периода след 60-те, когато светът изведнъж се отвори след Карибската криза. Бяхме императивно задължени да сме в рамките на соцлагера, но бяхме и в еднакво отдалечени отношения с всички страни от соцсистемата.
Във военната област нашата страна винаги е била опонент на гръцко-турското и италианското направление за разлика от германското. Ще ви дам само един пример. Когато постъпих в немската гимназия в Ловеч, имаше само още една такава в страната - в София. Само след няколко години те вече бяха 66 гимназии в цялата страна с преподаване на немски език. Малко над 30 бяха тези с английски и френски. Тоест при това планово ръководство по време на социализма очевидно на високо ниво е имало идея за разширяване на връзките с Германия. Спомням си, че в Бон на един от коктейлите на 3 март от 400 поканени лица 280 бяха възпитаници на немски гимназии. Тези хора бяха част от научни организации, от фирми, които работят с български предприятия. Тези отношения бяха внимателно и разумно развивани, защото Тодор Живков смяташе, че не можем да се ограничаваме в рамките на СИВ, че това няма да помогне на нашата икономика. Ако си спомняте, след като си извоювахме да развиваме роботизацията, отношенията ни с Япония и Южна Корея станаха много по-интензивни. По същия начин сред европейските страни контактите с ФРГ бяха водещи. Франц Йозеф Щраус бе премиер на Бавария - най-богатата провинция на Западна Германия.
По онова време Бавария осигуряваше 40% от брутния вътрешен продукт на страната. Провинцията винаги е била лидер, баварците са планински хора, в известен смисъл имаме доста сходства. Така стигаме до Щраус - безспорно един много умен политик, който също е търсил начин да установи контакти със соцсистемата. По това време той вече е решил да става канцлер на водеща страна в Европа и едно от условията е да покаже, че може да работи със соцлагера. Въпреки че всички го наричат ястреб.
- Защо не е избрал друга страна, а точно България и Живков?
- Унгария е близка с Австрия, Сърбия е извън лагера, Румъния традиционно клони към Франция, логично е Щраус да прояви интерес към нашата страна. За ФРГ България не е непозната - немците почиваха у нас на Златни пясъци, имахме съвместни фирми - империята на Вили Бец бе едно от основните транспортни предприятия по онова време.
Нормално е политик като Щраус да си осигури коридор на отношенията със страна от Източния блок и България по естествен начин привлича вниманието му. Отсреща е Тодор Живков, който без съмнение може да поддържа диалог с всеки и очевидно ще прояви интерес към контакт с Щраус. Докъде и как е могъл Живков да си го позволи? Тук трябва да му отдадем заслуженото, че поема известни рискове.
