Хора ще кацнат там, ще я ползват за пиене, ток и гориво, твърди инженер от НАСА.

Малко събития след кацането на Луната наелектризираха света така, както откритието за течаща вода на Марс.

“Червената планета някога е приличала на Земята с топли солени морета и сладководни езера”, казва Джим Грийн, директор на отдел “Планетарни науки” в НАСА.

Още през 1877 г. италианският астроном Джовани Скиапарел забелязал тъмни линии по повърхността на планетата, които се появяват и изчезват с различните сезони. Откритието му породило теория, че ивиците са напоителни канали, които марсиански земеделци изкопали за нивите си. Шокиращата находка вдъхновява Хърбърт Уелс да напише романа “Война на световете”.

На Марс има вода, макар и солена, потвърждават изследвания на НАСА. Но откъде е дошла тя, колко е била, колко е останало?

Източникът на солената вода е загадка. Може да се получава от топене на ледове, подземен воден източник, водни изпарения от тънката марсианска атмосфера или някаква комбинация.

Водата на Марс е достатъчна, за да запълни огромни пространства, смята Алфред Макюън, учен от Университета на Аризона. Според изчисления на изследователи количеството на водата в тъмните ивици, разпръснати на повърхността на Марс, може да напълни 40 олимпийски басейна.

Преди милиарди години на Червената планета е

имало ледени върхове

и прясна вода.

Огромен океан, дълбок 1,6 км, е покривал цялото ѝ северно полукълбо, твърди заместник-директорът на НАСА по научните въпроси Джон Грънсфелд. Затова свидетелстват древни скали, образували се във вода.

Според Грънсфелд нещо се е променило в климата на Марс, заради което той губи 87% от водата си. Една от хипотезите е, че метеорит е ударил планетата, както е станало на Земята при изчезването на динозаврите.

Други учени допускат, че атмосферата на Марс е изтъняла и така голяма част от водата се изпарила в Космоса, вместо да падне надолу.

Според изследване, публикувано в списание “Сайънс”, това, което сега са сухите северни равнини на Червената планета, преди милиони години е било район, съдържал най-малко 20 милиона кубически километра вода.

Червено-оранжевия си цвят небесното тяло дължи на наличие на железен оксид, по-известен като ръжда.

Tъмните тесни ивици по повърхността на Марс, които се появяват и разширяват през топлите месеци и изчезват през студените, са отдавна научно доказани. Но след години проучване на данни едва тези дни НАСА сензационно обяви, че това са потоци течаща солена вода. Сега космическата агенция на САЩ трябва да измисли как да се проучат влажните зони за живи организми,

без да ги замърсят с

микроби от Земята.

И как да се изпратят хора там.

Учените отдавна знаят, че на полюсите на Марс има замръзнала вода, но досега не бе потвърдено, че има и течаща, макар и солена.

До историческото откритие, променило представите на света за Червената планета, се стига с помощта на данни от оптичния спектрометър на сондата “Марс Риконъсънс Орбитър”. Тя наблюдава повърхността на планетата всеки ден в 15 часа.

 Изследването на информацията от спектрометъра открива хидратирани соли в районите с каналите – това са соли, свързани с водни молекули, вероятно останали от изпарена течност в по-ранната история на Марс. Това откритие силно подкрепя хипотезата за солени потоци или иначе казано – вода в течно състояние, макар и сезонно.

Според учените водните потоци на Марс потичат при температура над минус 23 градуса по Целзий. Средната температура на Марс е около -60 градуса. През зимата близо до полюсите тя пада до -125 градуса. През летен ден близо до Екватора обаче може да стигне до плюс 20 градуса, но вечер стойностите пак падат до -73.

Най-интересният извод от новото изследване на НАСА е, че

Марс е останал

“мокър” по-дълго,

отколкото се смяташе досега. Това означава, че някаква форма на живот там е продължила по-дълго, отколкото предполагаха учените.

Не става въпрос за висш разум или зелени човечета.

“Извънземните” на Марс най-вероятно ще са под формата на микроскопични организми, а не на сложни биологични същества. Трудно ще ги открият, защото вероятно са изключително малки и се таят в почвата и на труднодостъпни места. Марсианските твари биха могли да изглеждат като добре познатите ни земни микроби.

Единственият начин да разберем има ли живот на Марс е, като вземем проба от там, казва Майкъл Майер от програмата на НАСА за изследване на Червената планета.

Според Джо Михалски от Природонаучния музей в Лондон Марс е много трудно място за живот. Радиацията е толкова силна, че би убила всичко живо.

Дълго се е смятало, че на Червената планета няма да се намери течаща вода, а само лед, защото тя е на огромно разстояние от Слънцето. Според НАСА обаче, тъй като марсианската вода е с високо съдържание на сол, това затруднява замръзването ѝ. Солта е подобна на тази, която се ползва, за да се топят лед и сняг по пътищата на Земята. Именно тя помага на водата на Марс да остане течна при минус 20 градуса и дори при по-студено време.

Откритието за вода на Марс ще има колосални последици, най-значимата от които звучи като научна фантастика -

екскурзии до

Червената планета.

Това твърди пред “Дейли мейл” бившият инженер от НАСА Дейвид Бейкър. Вече няма съмнение - казва той, че под повърхността на тази планета има огромни водни резервоари, които могат да обслужват пришълци от Земята.

“Ако човечеството не се самоунищожи, пътуванията до Марс са неизбежни в обозримо бъдеще”, казва специалистът.

Вода от Земята до Марс не може да се транспортира. Затова хората, стъпвайки там, ще я пречистват, както правят у дома с морската, разсъждава Бейкър.

 Според него, ако водата се разложи на водород и кислород, те могат да се използват за ракетно гориво.

При много ниски температури тези елементи ще се съхраняват компактно като течности и после ще бъдат съединени чрез процеса обратна електролиза. Така ще се генерира ток за светлина и топлина, разсъждава Бейкър. Откритите от марсохода “Кюриосити” водород и кислород в атмосферета на Марс също могат да се използват за ракетно гориво. За първи път идеята за човешки колонии на друга планета не изглежда фантазия, а неизбежно бъдеще. Изследователите на Космоса изчисляват, че

мисия до Марс

би отнела 2 години

- по 9 месеца за отиване и връщане и 6 месеца престой.

Дълго време изследователи не вярваха, че жив организъм би издържал в космическия вакуум. Но случаен инцидент променя мнението им. През 1966 г. безпилотен кораб е изпратен до Луната, за да прави снимки. Когато машината се завърнала, по корпуса ѝ намерили еволюирали микроби. Невероятно научно откритие? Не. При строежа на кораба в стерилна лаборатория техник от НАСА кихнал и микробите се лепнали за кораба, отлетели в Космоса и издържали в безвъздушната атмосфера на Луната, където условията са много по-сурови от тези на Марс.

Така че, колкото и студена и негостоприемна да е Червената планета, тя може да се окаже плодородна за нов живот или за стария, който някога е същестувал. Но за това водата е от съществено значение. Мотото на НАСА по този проект е: “Следвайте водата.” Досега се смяташе, че бъдеща човешка мисия до Червената планета ще има през 2030 г. Но течащата вода обърка прогнозите. Космическата агенция вече настани 6-членнен екип от мъже и жени доброволци в купол край неактивен хавайски вулкан. Бъдещите астронавти участват в проект за симулиране на условията за живот на Марс.

Астронавти ще живеят в ледени къщи?

Астронавтите ще живеят на Марс в ледени къщи, създадени от 3D принтери, съобщава Би Би Си. Това стана ясно, след като двама японски дизайнери печелят първо място в конкурс на НАСА през 2015 г. 

Ледените къщи ще представляват вертикално изградени куполи, чиято мембрана ще бъде прозрачна и ще предпазва от корозия. Печелившият дизайн е създаден след консултации с астрофизици, геолози и структурни инженери с цел да се използва откритата течаща вода на Марс.

Дизайнерският екип посочва, че ледена къща на Марс може да предложи защита на астронавтите от галактическата радиация, което ще им позволява да не живеят под земята. Къщата ще има и кислородна градина, с прозорци от флоур. Сградите ще включват общи и лични помещения.