С достатъчно съобразителност може да се прибереш с $ 10 000, разказва Пламена Томева.

Да разгледаш Гранд каньон от хеликоптер, който минава през облаците, да минеш под водата на Ниагарския водопад и да скачаш от скали в езерото Шамплейн, което е 13-ото по големина в САЩ. Това са само малка част от незабравимите емоции, които бригадата в САЩ ми подари.

Работата като сервитьорка на триетажния кораб-ресторант Spirit of Ethan Allen III ми позволи да се насладя на красотите на езерото Шамплейн, разположено основно в американските щати Ню Йорк и Вермонт и в по-малка част в Канада. Езерото предлагаше спокойни плажове и скали за любителите на адреналина. Работата беше много, но заради обстановката и компанията от млади хора тя не тежи. Разбира се, не всичко беше забавление. Целият персонал трябваше да минем по два пъти на обучение за реакция при терористичен акт. Бяхме обучени дори да пестим от чували за боклук, които стрували цели 8 цента броят, така че е по-добре да не се хвърлят, когато са едва наполовина пълни. Освен нелепите особености на работодателя обаче работата ми даде възможност да общувам с много различни хора. Знаейки твърде малко за България, клиентите на кораба винаги се интересуваха откъде сме, как живеем, защо сме дошли толкова далеч.

Приятните разговори носят и голям бакшиш и тук идва приятната част - как да изхарчим парите, изкарани от бригадата. В зависимост от позицията в САЩ студентите се връщат с между $ 5000 и $ 10 000 след едно лято, а на въпроса какво да правим с парите, има десетки отговори. Най-подходящият избор според мен е част от тях да отидат за екскурзия. С $ 2000 пропътувах от Източното крайбрежие, където е Вермонт, до Чикаго, откъдето поехме към Лас Вегас, Лос Анджелис, Сан Франциско и Ню Йорк. 5 града и 5 полета и не особено голям бюджет изискваха планиране и известни жертви. Пестихме от нощувки, като избирахме каучсърфинг или хостели в китайските квартали, а в “Макдоналдс” за $ 1 бургерът бе основното меню. Жертвите се компенсираха с 45-минутно летене с хеликоптер над Гранд каньон за $ 350, тур с открит автобус между къщите на звездите в Бевърли Хилс, да седна в стъклен куб, стърчащ от 103-ия етаж нанебостъргача Уилис Тауър в Чикаго и да хвана бика на Уолстрийт за топките.

Ако помислиш за разходите през 4-те месеца, можеш да умножиш парите, с които ще се прибереш. Бърлингтън, където живях аз в щата Вермонт, има например силно развита социална политика. Създадени центрове за ремонт и продажба на дарени велосипеди на много ниска цена. Така за $ 25 се сдобих с чудесно колело, с което се придвижвах до работа, а след края на бригадата дарих на същия център.

Матю Анис, управител на кораба Spirit of Ethan Allen III: Българите имат желание да работят, американците - не

“Наемам българи, македонци и молдовци за обслужващ персонал на кораба, защото дошлите в САЩ с J1 визи имат желание да работят. Освен това източноевропейците не се оплакват и вършат това, което се налага, докато често американските студенти, решили да работят през лятото, не са съгласни да си цапат ръцете.” Това разказва американецът Матю Анис, който дълги години работи като мениджър на туристическия кораб-ресторант Spirit of Ethan Allen III. Той пътува поне два пъти годишно до България и региона - един през пролетта за провеждане на интервюта за работа с местни студенти и втори път през зимата - на ски курортите в Банско.

“Започнах да търся служители отвъд океана през 2004 г. Намирането на персонал за сезонна работа е много трудно, защото работата трае само 5-6 месеца, а най-натовареният период - едва 2-3 месеца. Това прави работата идеална за идващите с J1 виза”, казва Мат. Най-голямата трудност, която срещат американските работодатели, е отказът на посолствата да издават визи.

“Проблемът е в непредвидимостта. Не искаме да наемаме повече хора от необходимото, за да могат всички да получават достатъчно работни часове. С около 20% откази обаче често се налага да се презастраховаме и понякога имаме твърде много служители, към които сме поели ангажимент, или пък нямаме достатъчно и вече наетите трябва да бъдат претоварвани, за да работи цялата машина”, добавя мениджърът.

Плуване с делфини, зиплайнинг и връщане назад във времето, или как се посещават 17 дестинации за месец - разказът на Йоана Русева.

На лятна бригада в САЩ съм била два пъти - през 2014 г. и 2016 г. Работих много, пътувах много, научих се на самостоятелност, създадох приятелства. Към преживяното там се върнах през февруари, както и преди седмица, когато двама приятели американци дойдоха на гости в България.

При първото си пътуване тръгнах сама и, уверявам ви, в това няма нищо страшно. Втория път бях с приятелка. Ако мястото, на което вече сте били, ви е допаднало, може би бих дала съвет да се върнете пак там, защото вече то е познато, имате кръг от познати, а и обикновено работодателите ви предлагат или по-високо заплащане, или по-висока позиция. Така при моето второ пътуване работодателите ми осигуриха храна и безплатна квартира, което ми спести доста разходи.

Моето лятно презокеанско приключение и двете години беше Seaside - малък остров, на час и половина южно от Ню Йорк. Работих като камериерка в хотел и бъсър - помагах на сервитьорите в малък италиански ресторант, отсервирах и зареждах наново масите. Най-ценното от двете места, на които работих, беше възможността да разговарям с клиентите. Така не само упражнявах езика и надграждах уменията си, но научавах повече за тяхната култура, разбирания, интереси. След подобен разговор с клиенти на ресторанта разбрах, че тъкмо се бяха върнали от пътешествие в България. От други пък получих предложение да остана и да бъда детегледачка на децата им.

И двете години работих по 3 месеца и половина, а последния оставях за пътешествия. Обиколих над 25 различни дестинации, като само при второто ми посещение те бяха 17. А 25-ия си рожден ден празнувах насред Ниагара.

Ню Йорк, Вашингтон, Ниагарският водопад, Филаделфия, Бостън, Сан Диего, Сан Франциско, Лас Вегас, Лос Анджелис, Солт Лейк Сити, Гранд каньон, Йосемите, Йелоустон, два карибски круиза с по 5 острова, сред които Барбадос, Бахамите, Сейнт Китс и др. Това са част от посетените места и най-добрата инвестиция на спечелените пари.

Два пъти плувах с делфин в Карибския басейн, спуснах се със зиплайн над тропическата гора на остров Сейнт Китс, върнах се години назад, когато посетих стария град на Сан Диего - запазен такъв, какъвто е изглеждал векове назад.

За да запаметя всеки един момент по тези места, си взех и добър фотоапарат, който ми върши чудесна работа и до днес.