Как и защо нови поколения преоткриват Маркс и Енгелс?

За да стигнеш до Карл Маркс, трябва да минеш покрай много, много капиталисти. В лондонския район Хайгейт, където е погребан, имат адреси супербогати хора, които харесват да живеят в “затворени общества”, заобиколени от стени. Входът за гробището на Хайгейт струва 4 лири (5,50 долара), но поне върви заедно с карта, която показва най-важните гробове. Само едно име е отпечатано в червено: Маркс.

Още отдалеч през дърветата се вижда характерната буйна коса. След няколко крачки човек застава пред бронзовия бюст, поставен през 1956 г. от Комунистическата партия на Великобритания. Някои смятат, че той изглежда суров и неприветлив с тези рунтави вежди. Други казват, че изглежда великодушен. И ако на пиедестала не беше гравиран надписът

“Пролетарии от всички страни, съединявайте се!”,

може да си помислиш, че тук е погребан Дядо Коледа.

Всеки, който намери време да прекара един следобед с “Чарли”, бързо ще установи, че повече от 200 г. след рождението му на 5 май 1818 г. в Трир, Германия, и 32 г. след падането на Берлинската стена, Маркс е обект на култ. Около пиедестала са оставени цветя, свещи, а неотдавна и един пресен ананас. Потокът от посетители е непрекъснат. Повечето от тях са млади и идват от всяко кътче на земното кълбо.

Маркс се завръща още от международната финансова криза през 2008 г. Открит е от ново поколение млади хора, които нямат съзнателен опит от Студената война. За тях Маркс не е нито спасител, нито сатана,

а значим философ.

През 1848 г. той

предвижда “постоянно революционизиране не производството,

непрекъснато влошаване на всички социални условия".

Също, че “буржоазията чрез експлоатацията на световния пазар придава космополитен характер на производството и потреблението във всяка страна”. В днешно време този термин би бил глобализация. Вярна е и прогнозата му, че “интелектуалните творения на отделните народи стават обща собственост”, далече преди да има Холивуд, Мики Маус и смърфове.

Най-голямата грешка на Маркс е, че подценява способността на капитализма да се приспособява. Около 1900 г.- “имотната класа” се опасява от комунистическо въстание, затова разширява избирателните права и въвежда социални реформи. В резултат очакваната от Маркс революция на Запад никога не се случва.

Една от възможните причини за възраждането на интереса към Маркс е увеличаващата се пропаст между бедни и богати. Между 1930 и 1980 г. отношенията между тези две прослойки са били до голяма степен стабилни, пише блестящият френски икономист Тома Пикети в бестселъра си “Капиталът през XXI век”.

В надпреварата с комунистическия Източен блок почти всички капиталистически държави активно се стремяха към преразпределение на богатството. “Кой днес знае, че през 50-те г. най-високата подоходна данъчна ставка в САЩ беше над 90%, а във Великобритания почти 100%, макар накрая всъщност никой да не плащаше това?”, пита Юрген Нефе в своята нова биография на Маркс.

Тогава политици като президента на САЩ Роналд Рейгън и премиера на Великобритания Маргарет Тачър се върнаха към “чистия капитализъм от XIX век”, казва Пикети. Тезите на икономиста може и да са спорни, но поне един въпрос е от значение в днешно време - въпросът, който измъчва Маркс през целия му живот:

как да се разпределя справедливо богатството?

Карл Маркс е съставил политическа програма за премахване на буржоазията, въпреки че

самият той много е държал на буржоазния си статут с прислуга,

ваканции на море и уроци по пиано за децата.

Планирал е диктатура на пролетариата, въпреки че не е имал почти никакви контакти с работници. Малкото такива случаи обикновено са приключвали с крах. Веднъж, когато се опитвал да посредничи в уличен бой, работниците се опълчили срещу него и даже му оскубали брадата.

Кой е бил Карл Маркс? Всяко поколение стига до своя отговор. Но онова, което остава валидно, са

думите на неговия съвременник и съавтор на

“Комунистическия манифест” Фридрих Енгелс от

надгробното слово за Маркс в Хайгейт през 1883 г.: “Неговото име ще пребъде през вековете, както и неговите трудове!”.