Някои от най-великите учени на всички времена са били жени, които са направили важни открития в различни области на науката. Техните постижения остават траен отпечатък в човешката история и наука. Известен факт е , че жените в миналото са се борили с предразсъдъците на тогавашното общество. Немският философ Артур Шопенхауер e бил против изслушването на жените в качеството им на свидетели по време на съдебни процеси. Русо смятал, че възпитанието и живота на нежния пол трябва да бъде пряко обвързан със задоволяването на желанията на мъжа.

Ограниченията спрямо жените са били толкова големи, че са се превърнали в масово явление. Поради тези причини те са се борили за своето място в света. Ето някои от тях, които разбиват мъжките предразсъдъци. 

София Ковалевска е първата жена в света професор по математика. Заради научните й разработки по математически анализ, механика и астрономия, Парижката академия я удостоява с премията „Борден“, а Шведската академия я награждава с 500 хиляди крони и пожизнено професорско място в Стокхолмския университет. През 1889 г. тя става първата жена член-кореспондент на Руската академия на науките в Петербург. Освен научните си постижения, посвещава живота си не само на академичната си кариера, но и на правата на жените да учат във висши учебни заведения. С цел да се проправи път за бъдещи жени учени, днес много училища и улици носят името на великия учен София Ковалевска.

Франсоаз Баре-Синуси е френски вирусолог носител на Нобелова награда за медицина. Присъединява се към Института Пастьор в Париж, в началото на 1970-те години. От изследователски разработки за вируси скоро се специализира в разработката на ретровируси. Ретровирусите са вируси, чийто геном съдържа РНК и чиито гени могат да бъдат включени в ДНК клетки гостоприемници. През 1983 г., Франсоаз Баре-Синуси и Люк М. открили ретровирус при пациенти с подути лимфни възли, които атакуваха лимфоцитите - кръвни клетки, което е много важно за имунната система на организма. Ретровирусът, наречен по-късно човешкия имунодефицитен вирус (HIV), се оказа причината за болестта имунодефицитен СПИН. Това откритие е било от решаващо значение в радикално подобряване на методите за лечение на хора, страдащи от СПИН.

Нети Стивънс е генетик, тя открива половите хромозоми през 1905 г. Нейното откритие води до разбирането, че генетиката на един организъм определя неговия пол. През 1883 г. започва да преподава в училище. Тя бързо бе призната като изключително талантлив учител, работещ едновременно като преподавател и ръководител. По време на своята работа тя решава да стане учен. През 1901 г. Стивънс спечелва стипендия да учи в Европа, където работи с немския зоолог Теодор Бовери. По времето на съвместната им работа се провеждат вълнуващи експерименти, свързани с наследственост и тъмни образувания в клетъчното ядро, известни като хромозоми. С помощта на наблюдение върху хромозомите на насекоми, тя открива, че в някои видове, хромозоми са различни. Тя открива и че се изисква пълен набор от хромозоми за развитие, за да се пристъпи нормално, разкривайки, че всяка хромозома поддържа своя собствена идентичност.

Стефани Кволек е една от първите жени изследователи химици. През 1971 г. анализите на Кволек довели до важно откритие, свързано с течно-кристалния полимер. Неговата изключителна здравина и устойчивост довели до изобретяването на кевлар – синтетичен материал, който е пет пъти по-здрав от стоманата. Той е устойчив на носене, корозия и е основният компонент в производството на бронираните жилетки, превръщайки се в незаменим елемент от сигурността на военни и пазители на реда в цял свят. Освен това, кевларът се използва и при направата на много други продукти като например ски, защитни каски за пожарникари, военни и полицаи, оборудване за катерене, в кабелите на въжените мостове и много други. Цитат от Стефани Кволек: “Винаги казвам на младите хора да надхвърлят границите си. Не мога да се сетя за по-големи висини, които някой може да достигне, от това да изобрети нещо.”

Всеки, който е шофирал в снежна буря или в силен дъжд, веднага би свидетелствал за изключителната важност на чистачките в подобни моменти. Едва ли днес може да се представим своето ежедневие без това изобретение, чийто създател е Мери Андерсън. Тя получава патент за своето устройство през 1903 г. Изобретението на Андерсън се ражда по време на пътуване до Ню Йорк, когато тя забелязва, че шофьорите на улицата трябвало да свалят прозорците на колите си при дъжд, за да могат да виждат. Като решение на този проблем, Андерсън изобретила уред, подобен на движеща се ръка с гумена предна част, която била задвижвана от шофьора от вътрешността на колата чрез лост. Много хора подходили скептично към изобретението на Андерсън, мислейки си, че може да разсейва шофьорите, но до 1916 г. „бърсачката за предно стъкло” се превърнала в стандарт за повечето коли.

Джейн Гудол е английска приматоложка, антроположка и етоложка. Тя е известна по целия свят с новаторски си изследвания върху примати. Позната е най-вече с 45-годишната си изследователска практика над социалния и семейния живот на шимпанзетата, и като директор на Института „Джейн Гудол“ в Националния парк „Гомбе Стрийм“ в Танзания.