За по-младите зрители: Мориц Йомтов и Марко Стойчев - това са киносценаристите братя Мормареви. И двамата са родени във Варна, и двамата си отиват от тоя свят от рак на белите дробове. Мориц през 1992 в Израел, Марко - през 2006 г. в София. Двамата са различни по характер, натюрел и образование, но киното ги обединява в авторски тандем, който създаде едни от най-качествените български филми.

Мориц Йомтов завършва Американския колеж и химия в Софийския университет (СУ). Работи в редакция "Предавания за чужбина" на БНР. Изключителен ерудит, става професор по биохимия, дълги години е на различни изборни длъжности във Федерацията на европейските биохимични дружества, става и неин генерален секретар. Говори английски, френски, немски и руски език.

Марко Стойчев завършва английска филология също в СУ. 15 години е главен редактор в редакция "Хумор, сатира и забава" на БНР. Тъй като открито подкрепя Пражката пролет в Чехословакия, през 1968-а е уволнен и 3 години е без работа. През 1971 г. е реабилитиран и Иван Славков го кани във филмовата редакция на БНТ. Дълги години е един от най-активните деятели на Световната асоциация за детско кино (СИФЕЖ).

БНР е мястото, където МОРиц и МАРко стават Братя МОРМАРеви. В началото на филмовата им кариера много хора наистина мислеха,че те са братя. Мормареви започват с общи фейлетони във в. "Стършел". Почти всеки следобед двамата сядат в кухничката на Мориц Йомтов на ул. "Шипка".

Започват да играят американски белот, шегуват се, смеят се и така си измислят сюжети и герои.

Когато темелите на сюжета са сковани, двамата се редуват на пишещата машина, но по-често зад нея е Марко Стойчев. "Не можех да мисля, ако тя не беше пред мене", признава след години по-малкият "брат". Синът му Кънчо Стойчев, известният днес социолог, ми разказа още нещо интересно. И двамата лудо обичат кашкавал, особено балкански, и увлечени в игра и творчество понякога изяждали цяла пита. И ако през 70-те години на миналия век "Млечна промишленост" е преизпълнявала плана си за кашкавала, това се дължи и на Братя Мормареви. През това време те написват цели 10 сценария за игрални филми и телевизионни сериали.

За свой кръстник смятат Анжел Вагенщайн. Той чете фейлетоните им в "Стършел" и веднъж подхвърля: "Абе вие двамата защо не напишете сценарий за комедия, голям глад има за този жанр..." Не се знае колко кашкавал изяждат, но сядат и написват сценария "Старинната монета". Филмът излиза през 1965 г. и е копродукция с ГДР. Главните роли в него играят модната тогава наша естрадна певица Лиана Антонова и източногерманската звезда Манфред Круг.

Братя Мормареви обаче стават известни най-вече с детските си филми. Само че до първия от тях - "Таралежите се раждат без бодли", ще минат цели 6 години. Заради политическия "грях" на Марко Стойчев, подкрепил опита на чехословашкия лидер Александър Дубчек да направи "социализъм с човешко лице".

След години двамата признават, че никога не са смятали да пишат киносценарии предимно за деца. Като фейлетонисти и хумористи те винага търсят смешното в живота. И тъй като хуморът обикновено се ражда от някаква деформация, те намират "ключа от квартирата" (по израза на Илф и Петров) в детската гледна точка към света, като я деформират допълнително с много хумор и сатира.

"А може би деформацията най-много ни се удава - казват "братята" в началото на творческата си кариера. - Затова не обичаме да чуваме, че сме затънали в детска тематика. По правилно е да се каже, че все още съумяваме да си държим главите над водата. Иначе на други теми сме се давили..."

След години обаче, когато имат 5-6 детски филма зад гърба си, двамата се коригират: "Пишем за възрастни, но с герои деца. После се оказа, че това били детски филим, защото каквото и да напишем с герои деца, критиците все го определят като "детско". Не се възпротивихме, дори с удоволствие приехме съдбата на "детски автори", защото обикнахме тази публика. Тя е най-благодарна и искрена, с по-спонтанни реакции."

Така двамата написват и сценариите на "С деца на море", "Изпити по никое време", "Войната на таралежите", "Задача с много неизвестни и др.

Как са писали Братя Мормареви? Като братя Гонкур или Братя Грим? А може би като Илф и Петров, които обсъждали всяко изречение, преди то да се появи на белия лист. Братя Мормареви признават, че пишат бавно. А пишат бавно, защото за всяко нещо трабва да постигнат пълно съгласие.

И всеки от двамата има право на вето. (С такова вето Луис Бунюел и Салвадор Дали сътворяват филма си "Андалузкото куче". Но тяхното е сюрреализъм, докато нашите хора пишат соцреализъм).

- Най-напред обсъждаме идеята, пръкнала се след много разговори и ядене на кашкавал - разказа ми Марко Стойчев преди години. - После постепенно надхвърляме план на сценария. Всеки казваше какво мисли, без да се притеснява от другия, просто мислехме на глас. Това е фактически нашата "тайна" - мисленето на глас. Да мислиш на глас, е все едно да се разсъбличаш пред някого, а пред всекиго човек не може да се съблича. Трябва да му е много близък, да не се срамува от изказаната глупава мисъл. Не зная как е при други автори, но при нас от десет мисли девет бяха глупави и чак в десетата можеше да има някакво зрънце. Но пък понякога от най-глупавата мисъл на единия, се раждаше нещо умно у другия...

И така след дългото мислене на глас, което понякога трае и месеци, и след пресяването на мислите, каквото по-ценно остава в ситното им сито, те си го записват. От записаното постепенно изграждат скелета на целия сценарий. И когато всичко е узряло в главите ми, шлифоват литературно текста, орязват му тлъстините (по израза на Дончо Цончев) и очовечават диалозите.

Когато са на върха на славата като детски автори, те изведнъж получават нареждане от "горе" да напишат филм за пенсионерите. Някой идеологически съгледвач явно е решил, че тази тема е подценена в киното и кой, кой да я "реализира" - хайде Братя Мормареви, тия двамата ще се справят.

Те, разбира се, се справят - след филм за пионерите и филм за пенсионерите - "Сиромашко лято". Двамата обяснавяттворческото си салтомортале много образно: "Докато писахме сценария, установихме, че има доста съществена прилика между децата и пенсионерите. И едните, и другите са материално осигурени и хлябът им не зависи от тяхното поведение. И едните, и другите си фантазират, без да е необходимо да се съобразяват с реалната действителност. Така че темата за пенсионерите изведнъж се оказа много близка до нас..."

Боже, как звучи това - за хляба и сигурността, днес?!

Десет години акад. Азаря Поликаров не оставя на мира "братята", докато не напишат сценария на "Двойникът". Още когато той е млад учен, им се оплаква, че е претоварен с много работа, част от която е чиновническа и несвойствена за него. И добавя: "От това става филм!"

Братя Мормареви признават, че темата за двойниците е стара колкото и самото кино. Но пък какъв филм стана "Двойникът"? И до днес самият Тодор Колев признава, че в него е дал най-доброто от себе си.

Тежката болест на Мориц Йомтов разделя "братята", той отива да се лекува в Израел. Марко Стойчев остава сам и тогава с него се случва истинско чудо.

Една нощ сънува идея за филм: как от небето върху главния герой се стоварва труп! И това е неговата собствена съвест. Режисьорът Иван Андонов прегръща идеята на Стойчев и така се появява филмът "Адио, Рио".

След като го гледа, тогавашният шеф на кинематографията Людмил Стайков казва: "Този филм е като шампанско!"

"Адио, Рио" излиза на екран през април 1989 г. и е един последните похикани, преди да ни облъхне демокрацията.

През нейния "преходен период" киното ни изпадна в клинична смърт, но това вече е друга тема...