Психолозите винаги търсят причините за проблемите в зряла възраст още в детството и често определят именно майката като главен виновник за всичко в живота на един мъж. Може би точно заради това Хемингуей искрено ги мрази. Той ненавижда теориите и методите на Фройд и обича да казва: “Моят психоаналитик е пурата “Корона”. Факт е обаче, че специалистите така и не са съвсем единодушни в теориите си за връзката на Хемингуей с майка му. Според едни това е връзка на искрена омраза, според други – на прикрито обожание. А може би са противоречиви отношения, вариращи от едната до другата крайност.

В книгата си "Майки и синове" френската психоаналитичка Вероник Моралди пише: “Майката влияе както върху психичното развитие на сина си, така и върху психосексуалното. В много случаи майки, разочаровани, че нямат дъщери, обличат синовете си в рокли и по този начин затрудняват самоосъзнаването им като същества от мъжки пол. Ще цитираме писателя Ърнест Хемингуей, чиято майка го облича като момиченце, оставя косата му дълга години наред и го третира като близначка на по-голямата си дъщеря. Според негов биограф през целия си живот той не съумява да намери своята сексуална идентичност и вечно търси женствеността; именно тази липса на самоосъзнаване го подтиква към тежка депресия и самоубийство. В биографията му е описан вътрешният му конфликт между търсенето на мъжествеността и привличането от пасивната женственост. Този конфликт се изразява чрез агресивно и унизително поведение към околните. Елизабет Бадентер говори за “болест на мъжествеността”, от която е страдал Хемингуей. Той обаче все пак успява да достигне мъжествеността чрез творчеството си.”

Огромното желание на Грейс Хемингуей да има още една дъщеря и искрено проявената й ненавист към всичко мъжко я подтикват да се държи с малкото си момче доста странно и да го обича единствено в образа на момиче. Това оставя белези върху Ърнест завинаги и неслучайно той цял живот ще се опитва на всяка цена да бъде еманация на мъжественост – чрез лова, любовните похождения, арогантността. Всички тези прояви при него са крайни, защото са борба с несправедливостта, нанесена в първите години от живота му.

В “Писателят и самоубийството” Борис Акунин обяснява: “Дълбоко вкорененият комплекс за кастрация е една от доминантите в живота и творчеството на Хемингуей. Източниците на тази психическа травма трябва да се търсят в ранното му детство, когато на несъзнателно мотивираната майка мъжемразка й хрумнало да облича малкия Ърнест като момиче. До шестгодишната си възраст, тоест именно в периода, когато у децата се формират сексуалните ролеви функции, момчето е изпитвало несъмнени затруднения в половата си самоидентификация. Това безусловно се е възприемало от него като покушение върху принадлежността му към мъжкия пол.”

Години по-късно писателят си отмъщава за всичко в своите творби. В много от тях образът на майката вместо грижовен и носещ утеха олицетворява коравосърдечие, жестокост, безжалостна доминираща сила. В разказа “Вкъщи” майката пречи на завърналия се от фронта войник да заличи психическата си травма, в „Подарък канарче” разрушава щастието на дъщеря си, а в "Краткото щастие на Франсис Макомбър" - дори извършва убийство.

В творчеството на Хемингуей особено място заемат и бременността, и раждането – вместо да носят живот, в повечето случаи водят до смърт. Според психоаналитиците това отново е показателно за неприязънта на писателя към образа на майката. В “Сбогом на оръжията” бременността става убийца на любовта и на любимата, в разказа “Хълмове като бели слонове” героят кара половинката си да направи аборт, а в “Индианското селище” раждането на син тласка мъжа към самоубийство заради невъзможността да поеме ролята на баща.

Всъщност, както и да описва майките и жените в произведенията си, Ърнест има основателна причина – Грейс Хемингуей цял живот излива яда върху близките си. Винаги ги обвинява, че те са провалили артистичните й амбиции. Истината е, че тя сама избира да жертва кариерата си на оперна певица заради семейството, но никога не успява да се примири с този факт и винаги обвинява мъжа си и децата.

“Грейс била силна, властна жена, омъжена за посредствен, слабохарактерен мъж, и поради тази причина традиционните роли в семейството били разменени – пише Борис Акунин. - На бащата на Хемингуей – Кларънс, в семейството се падала подчинената, “женска” роля: той пазарувал, готвел, никога не оспорвал мнението на съпругата си. Грейс на свой ред се държала “по мъжки”: печелела пари с уроци по музика и с продажбата на картини – покрай другото била и талантлива художничка - и вземала всички важни решения.”